Точно! Приемето го като нещо хубаво, например все едно отивате на почивка, която сте чакали с нетърпение.
За моментите, в които ви се пуши - не ги приемайте със страх, а им се раздвайте, защото всеки един ви отдалечава от началната точка. Отвличайте си вниманието, като ви се допуши пийте вода и правете нещо по-тежко физическо или просто излезте навън, слушайте силна музика на слушалки и т.н., намерете вашия начин.

Моят опит показва същото. Липсата на цигари за мен е една от причините повечето хора да не успяват. Колкото по-малко неща промените в началото, толкова по-лесно ще ги откажете. Аз си ги държах на същото място, където винаги са стояли. Пак си излизах на терасата, пак си пиех кафе. Всичко, както преди. Това ме успокояваше. Знаех, че зависи само от мен - ако искам ей сега ще протегна ръка и ще запаля, не ми е забранено, всичко е пред мен, просто АЗ не искам. Това беше първите 2 месеца, после ги махнах, вече не ми трябваха

Като разбрах, че съм бременна не си купих нова кутия. Вечерта изпаднах в паника, направо истерия и си купих. След това като вече имах не ме изкушаваха толкова.
Иначе на мен първата седмица ми беше най-лесна, бях в еуфория и направо не стъпвах на земята, ама после...
и друг път съм казвала - човек няма как да е сигурен, че няма да умре от еди какво си, може и да е здрав и прав и да му падне тухла на главата, но докато това стане ще живее по-добре, качеството на живот е много, много по-високо. Дишам спокойно и всичко ми е леко. Преди живеех в нещо като пелена. Това в чисто физическо отношение. В психическо - всичко беше свързано с цигарите
сега ще седна да гледам филм, само да пуша една цигара, сега ще ям, само да пуша една цигара, сега ще си взема вана, само да пуша една цигара, тръгвам, само да пуша една цигара и т.н. Не разбрах колко ме е подтискало това, докато не ги спрях. И изведнъж установих, че разполагам със страшно много време 
gerri_p, успех с операцията и бързо възстанояване!



Мислех, че съм го минала в първите дни