С какво ви дразнят свекървите- 38

орхидея12 , къде съм писала да се откажеш от детето. Просто цялата ти история ми прозвуча наивно и до голяма степен - безотговорно. Само с искане на дете не става. В крайна сметка на това дете трябва да му се предложи нормална среда на живот. Как сте си мислили пет човека да делите един едностаен апартамент. А и като слушам как мъжа ти си харчи паричките и не смее да се пусне от майка си - странно ми е как не си видяла тази тарикатщина у него по-рано.
То и моята приятелка много искаше дете, забременя от един неудачник и мамино синче и миналата седмица търчах да й давам пари за лекарства на детето, защото мъжа й решил, че детето не му е приоритет и няма да си харчи парите за него.  

П.П. Извинявам се, обаче като стане въпрос за деца, ми кипва.

Да, все едно  света е замръзнал преди 40 години,тогава и аз търсих жилище и питах ,свекърва ми ме нахока коя съм аз та искам да се изнесем,мъжът ми същите доводи имаше и преглъщах ,с него 32 години ,тя го надживя  и с нея 35.На всяка крачка мнение,поне за децата рядко са се изказвали.Писала съм тук за случка с кокичета ,събрали се внуците на двамата сина и  добили кураж ,моят син  набрал връхчета една шепичка,5-6 да е събрала,че толкова били порасли ,и аз мета с метлата навън и слушам свекъра как го кара да ги изяде.Влязох с метлата и го стъписах,не беше очаквал да се обадя.След години направи номера на мъжа ми,за друго се обади,  и резултатът бе да се отделим в същия двор ,направихме кухня в стопанска сграда ,нищо и половина ,но си сядам отделно с мъжа и децата на вечеря и приказки-Осем години трябваха за това ,че да не са и малко повече.
Според мен съпругът ти не може отведнъж да реши,но ако си настоятелна и намериш жилище,дори близо до тяхното,ще те последва.Понякога прекалено много се плашим от кавгите,а те точно тогава са здравословни.Колкото да е скъпо ,наистина сега кризата е навсякъде и доходите падат,дори от високите сметки само,доброто е да сте отделно.Родителите милеят,искат децата до себе си,но сякаш дори за мен ,с моите 60 е отживелица.Пък като си припомня колко исках и аз отделно...
Можеш да рискуваш един период на кавги и проблеми с неразбиране заради добро бъдеще.Ще ти трябва помощ,вземали са ми децата от градина,безценно е когато закъснявам на работа.Имало е винаги хора в двора ,контрол,но съм си плащала за това с други неприятности,с преглътнати сълзи.Излишно е...Топката е в твоето поле,твоята психика трябва да издържи ,рискът е твой,но съветът ми като препатила същото -живот на тясно и  с преглъщане,да не се отказваш да работиш по въпроса-бавно или веднага,ще прецениш ти,според обстоятелствата.Говори доколко родителите ти те подкрепят-моите до никъде и не посмях да остана сама.Много зависи от тях ,а детето ти  едар от Бог и късмет.И радост в проблемите.Да имаш късмет да постигнеш каквото искаш ти пожелавам.Ти  и само ти,никой друг няма да ти направи  каквото трябва.

Орхидея, последният ти пост ме провокира да погледна в профила ти. Настина ли си на 19? Това би обяснило защо толкова държат да се наложат над семейството ти. Просто ти нямат доверие. И сигурно са забравили, че много хора от тяхното поколение точно на тази възраст са създавали семейства.

Ние не сме тръгвали да правим семейство с мисълта че ще стоим при родителите му,имахме план но няма смисъл да говоря за него тъй като обстоятелствата станаха други и той се отметна.И двамата бяхме много щастливи когато разбрахме че съм бременна , казахме на моите и неговите родители заедно и след някоя друга седмица се заговори за изнасяне от тях и от там се започна с манипулациите , скандалите и т.н. Те говорят за отглеждането на дете така сякаш е нещо невъзможно без подкрепата на родители и го правят по такъв начин че аз излизам черната а те  хората които искали да помогнат и давали всичко за нас ...Просто очите на ММ явно са затворени и е супер заблуден.Постоянно чува други наши познати семейства които казват-Еххх и ние да имахме така родители които да ни помагат и да живеем при тях..
Не мога да разбера хората които се натискат да живеят с родителите си които да им гледат децата и да им помагат финансово..На мнение съм че всяко семейство трябва да си знае мястото , но те не спират да ни дърпат към ТЯХНОТО и сякаш неискат да ни позволят да си направим наше и да живеем нормално.
Все пак благодаря на всички че ме изслушаха и за съветите !

Не,просто не обичам да давам пълна информация за себе си по разни сайтове и т.н от съобразителни причини.

Мъжът ти е абсолютен п*тьо. Имал смелост да те забремени, ама няма смелост да поеме отговорност за детето. Дори и да се изнесете, той пак ще случа маминка и татинко и ще приема тяхното мнение за правилно.
Пожелавам ти здрави нерви, имаш огромна нужда!

Егати пързалките напоследък.

Не мисля,че е пързалка.

Уффффффффффффф, тия бг мъже от Космоса ще ги познаеш. Мъжът в къщата съм! Глава на семейството съм! Ама искам при мама!  
Извинявай, но не се стърпях. Другият път му кажи, че главата на семейството не седи до полата на мама. Чак и психически не бил сигурен дали ще се справи. Все едно той бременее, той ще ражда, той ще гледа детето сам после. Няма ли малко срам, че се държи като лигла? А на маминка бих й казала някои нещица, ей така, приятелски, да си ги знае за всеки случай.

Е как да не са пързалки - един ник има, на дама с едно дърво, мърдащ емотикон Бор_яна. Старичка по нейните думи - аз, дето не съм толкова старичка, трудно намерих долната черта, че отдавна не я бях ползвала. Намирането на мърдащ емотикон също е трудно. Обаче дамата ги пише едни умопомрачителни постове...от 1900 година.

Сега пък тази дама - живеели си те волно с мама и тате в чужбина в едностаен апартамент, айде ве.  

Популе ,да си на 60 не означава да си тъп.
Също така не означава да си ограничен като личност.Не броя парите за децата си,дори когато са грешили ,знам,че всеки трябва сам да опита нещата,да направи грешките си и сам да се поучи от тях.Не се чувствам стара,дори по дух съм доста по-млада от теб.Мога да си служа с компютър и това е най-малкото,което мога.Дали ми вярваш или не си е твой проблем.В началото ме привлече "лошото"да го кажа грубо,непълно,неточно ,пресилено у младите дами тук ,но като ги четях,макар не винаги,разбрах,че те са по-добри от нас,майките им.Че и повече от майки,дори на баба отивам.Че са стойностни ,правдиви ,готини и просто в отделни моменти ядосани от различни неща около тях,е не всички,но повечето тук.Харесах ги и  все повече ги харесвам ,имам любимки и ще си надничам колкото си искам когато имам време.Не мога да лъжа,изпитано е  и само при мисъл да преинача съм наказана с нещо,я си удрам пръст,я друго,орисана съм да съм такава.Та като си ме споменала ,да ти призная,че те виждам доста ограничена,въпреки да се смяташ млад и  разумен човек още.И дама ...Аз сметки поне не правя....

Бор_яна, не обръщай внимание на Популе. Тя сравнява всички със себе си. Щом тя не знае къде й е долното тире и как да си намери аватар (който, между другото е в галерията на форума), значи никой над или около нейната възраст не трябва да знае.

Да му се не види! Хем съм по-млада от Популе, хем в e-mail адреса ми има долно тире (над 10 години е този адрес). Нещо не ми е наред.

А дано, ама надали. Такива дето си играят на "мама" и "татко" под път и над път.

Дааа , от долни 'тирета' само младите разбират
Пьк някои и долна черта им казват
орхидея мъжа ти трябва да разбере, че трябва само по между ви да съгласувате всичко. Каквато и да е цената, дори да се изнесеш сама или скандали, ако трябва. Ако сега не се пребориш за това после ще е по_трудно дори невъзможно

Орхидея,   трябват ти сили и подкрепа. Леко бремеене и раждане, пожелавам ти за да родиш здрав и слънчев бебок.

Подкрепям написаното от останалите, няма да повтарям.
Но да се върнем на мъжа ти - трябва да му помогнеш да стане глава на семейство. Да го насочиш умело в правилната посока. Ето малък план (ще го адаптираш към вашите си особености):

1. Проучваш какво наказание следва, ако ви хванат, че живеете толкова много хора заедно - глоби, родителски права и т.н.

2. Бъди много мила с мъжа си и най-вече покорна  (особено за дреболиите) -  глезиш го, цуни-гуни, съгласяваш се за всичко в ежедневието, абе правиш го ЩАСТЛИВ.

3. Със свекърите се държиш учтиво и искрено. Това е много важно. Ще се опитам да обясня. Учтиво - никакви обиди, дори и да си права за нещо, дори и да имат очевидни кусури, ти не ги казваш. Но показваш какво чувстваш и мислиш ТИ в дадената ситуация.
Например НЕ казваш майка ти майка ти е с остарели разбирания и не дава да се откъснеш от полата й. Казваш - ще бъда много по-спокойна и щастлива, ако сме самостоятелни. Ще ми бъде по-лесно да съм ти покорна - ще слушам само тебе. А сега в това състояние, с тези объркани хормони, колкото и да се старая, подсъзнателно се обърквам, когато получавам съвети и команди от много хора. Жената слуша мъжа си, но пък той трябва да слуша родителите си. Обърквам се. Искам да сме сами, за да сме истинско съвременно семейство.
Можеш да ползваш изрази - ние с майка ти сме различни (без уточнение кой добър, кой лош).
и т.н по всяка тема.

4. Помогни на свекърите също да бъдат искрени - докато те обидят силно и очевидно
Изяснявай всичко, не премълчавай,  не преглъщай и не отлагай. Да подчертая пак - ти говориш със спокоен тон и ти не ги обиждаш, но им даваш възможност да си кажат директно какво имат против тебе. Свекитата ще ми скочат, но казано в прав текст - нека покажат истинското си лице. Мъжете са друга порода и много неща, които са очевидни за нас, за тях не са.
Моята свекърва беше такава - обиждаше с намеци, недомлъвки. Най-гадното беше, че се случваше да ме обиди като сме насаме, а после отричаше пред ММ - не съм разбрала, била съм мнителна и т.н. Тогава изработих тази тактика - задавам й въпроси, докато точно си каже какво има предвид.
Ако ти е трудно, има резервен вариант. Когато ти стане тъжно - показваш незабавно, но кротко. Натъжаваш се, отделяш се сама в стаята. Не криеш сълзите си. Повтаряш нещастна съм. Ние сме толкова различни. Муньо трябва да разбере, че пътят към твоето щастие е да се отделите. Нали е глава на семейство.

5. Когато те обидят - реагираш незабавно и драматично - сълзи, сополи, спонтанно бягство при мама без магаж, каквото ти е на душа. Трябва да стане ясно, че съжителството е мисия невъзможна - защото ТЕ ТЕ ОБИЖДАТ! И тук е добре, ако успееш да не ги обиждаш, но това се е висш пилотаж.

6. Даваш на ТМ решението - обичам те и не мога да живея без тебе. В тази обстановка, ще съм неспокойна, нещастна и т.н. Когато останем сами, ще мога отново да бъда само с моето момче и ще бъда пак  онова весело момиче, което познаваш.
Тук може да включиш и рисковете от точка 1 - страха какво ще случи, ако някой съсед ви "топне".

Успех