Popule, не бих приела гледането на баба си като "избачкване" на апартамент, извинявай. Тежко е да гледаш болен, възрастен човек, но е най-вече тежко, защото виждаш как някой близък гасне. А в старчески дом, колкото и пари да имам не бих пратила роднините си. А пари не ни липсват...
Въпрос на възможности. Предполагам знаеш, че гледането на възрастен човек понякога е 24/7 работа. Ако можеш да си го позволиш, добре. Аз лично смятам, че съм си заслужила апартамента, защото наистина положих много усилия и изтърпях доста лишения откъм социален живот, докато я гледах.
П.С. Ще те препратя към темата за гледане на възрастни. Само да я намеря.
Знам, че е тежко. Обаче аз си обичам роднините и ако се наложи няма да се колебая. Бих ги гледала при себе си, и бих наела медицинска сестра ако има нужда. Ако не искат да дойдат при мен, а да си останат в техния дом, пак бих наела човек да ги гледа, и ще пътувам колкото се налага. Но не бих ги пратила в дом. Всеки има различно усещане. При всички случаи се надявам да са ми живи и здрави всички любими мои хора. Баба ми и дядо ми са активни още, щастливи са си заедно, гледат се един друг. Баба ми пребори рак на 2 пъти, това бяха кошмарни моменти за всички, и тогава гледането не е било тежест, а борба за живот. Няма да забравя как 2 дни след като я изписаха от болница след операция, жена на 72 години, първата й мисъл беше да се прибере при дядо ми в дома им. Семейният дом крие толкова спомени, цял един живот.
