С какво ви дразнят свекървите- 38

molive, всеки си има мнение по въпроса. Защо? Защото свекърва ти е такъв тип човек, защото не те харесва, защото не те харесва и с пълно право. Отговори много. Въобще не ми пука каква е свекърва ми. Да си е такава, каквато иска. Не може да държиш сметка на един човек защо се държи и мисли по определен начин. Единственото, което зависи от теб е да направиш така този човек да не ти влияе негативно - на теб лично и на семейството ти като цяло. Затова и в повечето случаи снахичките си мислят, че имат проблем със свекървите си, а всъщност проблема е с мъжете им.

molive,  много добър пост !

 miss july, едва ли не ти пука, иначе нямаше да пишеш в тази тема

Ами аз говоря за много неща, за които не ми пука. Пука ми единствено дотолкова, че да не ми се бъркат в семейството. Не ги харесвам като хора, защото са лоши родители, тотални егоисти и използват собственото си дете, за което не са направили нищо за целия си живот. Дразнят ме, че са нагли и звънят само, когато искат нещо. Споделям просто дразнението си - има разлика.
Пък не знам какво й е хубаво в поста на molive - за мен е малко наивен. Да, хубаво ще е всеки да си знае мястото и свекърите да уважават малко повече избора на сина си, било то за жена, работа, виждания за живота. Обаче никоя снаха не може да изисква да има мир и любов между нея и свекърите й, защото последните може да не я харесват и имат право на това. Като чета някои снахи тук, свекърите им с право не ги харесват, но те явно претендират за обратното. Колкото по-бързо приемем, че не може да променим хората и отношението им към нас, толкова по-добре. Както съм казвала около 168 пъти ако свекърите ни бъркат в здравето, то вина за това нямат те, а любимия мъж, който между впрочем винаги е перфектен и няма нищо общо с родителите си 

Моливче, отговаря ти истинска свекърва. Разбирам въпросите ти и ще се постарая да ти отговора обективно, разбира се от моя свекървински опит, който е от 7 години. Според мен причината за многовековната "свекървенско-снахинска  война" е желанието за доминиране. В началото на свекървата й е трудно да осъзнае, че тя не е пчелата-майка и не може от раз да се раздели с навици, които са да кажем 30-годишни, т.е. периодът, в който тя е била най-важният и най-необходим човек в живота на сина си. На синовете им е трудно да се откъснат от раз от родителите си, на които до момента са разчитали. Това обаче не значи, че те са мамини синчета.  В същото време  на снахата й се иска нейният любим да забрави, че има  майка и баща и цялото му внимание да е насочено към нея. Има  едно желание да се наложи "от сега съм само аз и никой друг, в т.ч. майка ти и баща ти."  И ако това не стане, "вината" е в свекърите.  От друга страна разликата в бита на семействата на сина и на снахата, възпитанието на единия и другия, семейни ценности и отношения от времето на ергенлъка и моминството дават свое отражение на отношенията. За това има нужда от един буферен период . Мисля, че разковничето е взаимно предварително опознаване и изясняване на позиции. Всяка да си каже какво очаква от другата. Това би спестило много недоразумения, които най-често са в основата на проблемите в отношенията. Другото, което би помогнало е  и двете да изясняват проблемите на чаша кафе или чай с нормален, възпитан тон:"ето това аз не го одобрявам, ако обичаш не го прави". Почне ли се да се намила на сина непрекъснато "майка ти е ужасна,   жена ти е невъзпитана", всяка фучи срещу другата пред него и  той определено е между чука и наковалнята. Третото е всяка да разбере, че и другата има чувства, има достоинство, които трябва да се уважават. Лично при мен и снаха ми е имало случаи, в които неправилно сме разбрали някои наши действия, които са пораждали напрежение. Когато сме ги изаснявали, сме разбирали, че намеренията ни са били едни, а са разбрани по съвсем обратен начин.
Друга причина- майка ми и свеки. Момичета, обидно е да изтъквате колко по- по и най са вашите майки, а свеки е една........ ! Всяка има свои предимства и свои недостатъци.  Едни и същи действия на мама и на свеки се тълкуват абсолютно противоположно и обикновено мама е идеална, а  свеки е нетактична, елементарна. налага се и т.н.    Да, ние не сме ви майки, но пък вие не сте ни дъщери.  Значи ли това, че сме ви врагове? Според мен ние сме двете най-важни жени в живота на синовете. Всяка си има своето място в сърцето му. Нека не се опитваме да изгоним другата от него. Аз не искам да съм на първа позиция в живота на сина ми, но не искам и да бъда пропъдена от него и той да забрави, че има майка. Е, това не бих му простила никога.
 А в тази тема съм чела постове на много момичета, които се радват, когато ММ не си говори с родителите си, колко са щастливи, че са откъснали синовете от тях, колко са доволни, че са прекратили всякакви отношения със свекъри. Защо бе, момичета? Какво ни остава в този ужасно труден и несигурен свят, където всеки  гледа да те прецака? Колеги ли? Приятели ли? Да, те имат своето място, но недай си Боже, нещо да им засегнеш интереса! А родителите, с всичките си кусури, никога не биха ви обърнали гръб. Поне при мен е така. И мисля, че е така при 90 % от вашите свекита и свекъри.  Просто трябва да се погледнем  взаимно с повече  уважение, доверие и съпричастност.  

това е малко преекпонирано и не съвсем вярно


Ето това се опитвах да ти кажа в предната тема, а ти се хвана за примера и взехте него да нищите с другите свекърви. Още като си сподели проблема, това беше първото което предположих, а ти казваше, че не може да е това.
Радвам се, че при вас нещата се изясняват навреме и се разбирате. Причината е, че ти наистина разбираш от дума и приемаш гл. точка на снахата.
 Видно, че отношенията снаха-свекърва все пак зависят повече от свекървата.
Лично за теб, много се радвам, че се разбирате

Сетих се какво каза свещеникът на мъжа ми, по време на церемонията по сключването на брака: "Ще забравиш баща си и майка си". Едно от двете изказвания, които ме подразниха много силно.

K.A.G., не съм съгласна с последната част. Лично аз, че и семейството ми през годините, сме разчитали именно на колеги и приятели. Аз на свекърите за нищо не мога да разчитам. Винаги са ни отрязвали, когато ги молим за нещо /говоря за супер незначителни неща\. В същото време най-близките ни приятели са винаги насреща.  Сега сме без кола и нито веднъж баща му не е предложил да ползваме тяхната, колкото да си напазарим за час, два. Тази събота на мъжа ми му се откачиха ръцете да мъкне торбите от магазина. Дали на баща му му пука?! Иначе най-добрия приятел на ММ му предлагаше да му даде джипа си,когато се наложи да отидем някъде.
И да, признавам си, че искам ММ да прекъсне всякакви контакти с тях. Писна ми да го използват и да го товарят с проблемите си и да виждат в него просто една касичка. Писна ми да го гледам колко е наранен и разочарован след всеки досег с тях.

Ма ко, благодаря! Старая се да бъда добра свеки, пък дали ще  е така, бъдещето ще покаже. Зависи и от отношението на другата страна.
Миленака, свещеникът казва и друго по време на венчавката - да не се забравят и да се уважават родителите.
Джули, явно твоите свекъри са от ония 10% , които не включих. /Виж по-горе, писах 90%/. Има и такива хора- непукисти, използвачи, вечно недоволни. Жалко, че си попаднала на такива!

Не мога да си представя,че имам нещо и то не е и  на децата ми.Наистина има напасване когато в семейството влезе нов човек,дори шегите ми трябва да се научи да приема като шеги,аз неговите също.Навсякъде си има ред и е  трудно да се промени за дни и месеци.Но наистина семействоот е което дава всеотдайност,грижа,помощ.Макар с времето това намалява и единственото,което аз бих искала да съм част от техните грижи и радости.Да не ме изолират.Да останем близки.Радбира се,ако не се отнасям  както трябва имат правото да направят каквото искат,моля се да не си губя ума,да не откачам с годините и те да са търпеливи.Защото естествен процес е  старите да оглупяват,да стават егоисти.Наблюдавах го и мога да допусна какво  идва.Което не пречи човек да споделя дори с непознати,най-вече с тях инкогнито кое го дразни и ядосва,изпуска се парата.Също така вижда как е при други и не се смята единствен ощетен най-вече,когато е хубави емоции е лесно .И аз стигнах до заключението,че някои неща просто са неизяснени.И лесни за преодоляване.Където космоса е крив нищо не помага.Тук научих много,благодаря!
И да завърша с един спомен от моята свекърва,сега ми е смешно,изплува ми тези дни по един повод-тя слага галош пред вратите ми когато бях сама под предлог да не се отворят от вятъра.Или да разбере дали не излизам нощем нанейде,не мога да я попитам,пъки  да можех ,нямаше да си признае.За нея мога да напиша трилогия най-малкото,но е минало свършено.

Моите свекъри са обърнали гръб на мъжа ми, когато е бил още малко дете, не той на тях. И, да, радвам се, че почти не поддържаме контакт, защото това предотвратява конфликтите.

Изключително много ти благодаря, K.A.G. Дам, и аз си мислех, че става въпрос за доминация и за евентуална загуба. Но все си мислех, че подобно поведение, на опити за контрол, на опити за налагане, всъщност са точно това, което ни отвръщава, вследствие на което ставаме "или/или".  Ще се опитам да поговоря с моята:)
miss july, всеки има право да харесва, или не друг човек. Аз не харесвам особено свекърва ми, тя мен - също. Аз нямам проблем с това, а с  това, че проваля живота на сина си (и нас, като семейство), а индиректно и нейния.
Незнам дали е наивно, ще се радвам за тези години, на които съм, да съм запазила част от наивитета си:) Това би било страхотно.
Попитах веднъж  мой приятел защо напусна БГ, а неговият отговор беше- заради майка ми, заради това да запазим добрите си отношения. Мисълта ми е, мили свекита (казвам мили, защото продължавам да смятам, че като майки на мъжете ни, сте точно такива), че продължавайки да се опитвате да казвате кое е правилно, кое не- единственото може да накарате синовете си да напуснат или да сте в непрекъснато обтегнати отношения с нас- милите ви снахи:)

Свещеникът казва "И мъжът ще се отдели от родителите си и ще се прилепи към жена си". Което вече е в друг смисъл, това, че се отделя от тях, не значи че ги забравя. И естествено, родителите трябва да бъдат уважавани от собствените си деца. А половинките на порасналите деца имат право да харесват или не родителите на човека до тях, но нямат право да ограничават контактите им.

Не съм искала да те засегна, но за съжаление в днешно време е много трудно да се надяваш на нормални отношения. Би било много хубаво млади и възрастни да сме едно хубаво и сплотено семейство, но това на практика се постига ужасно трудно. Мъжът ми например дълги години угаждаше на родителите си и им играеше по свирката с надеждата да ги промени, сякаш и да ги накара да се привържат към него, да им запука за него. Знаете ли колко е гадно да гледаш отстрани как едно дете /пък дори и вече голям мъж/ едва ли не моли за обичта и вниманието на родителите си. За съжаление не ги промени с доброто си отношение. Те продължават да са ужасни егоисти и да мислят само за собственото си благополучие. Искам ги вън от живота си. Не мога да ги гледам. И тези ми чувства и желания са продиктувани единствено заради отношението им към ММ, а не заради някакво отношение към мен. С мен се държат много добре и копче не смеят да ми кажат, защото знаят, че не си мълча и ще се защитя на момента. Мъжът ми е пък такава душица, ама взе да се освестя....

Той каза много неща. Аз цитирах само едно от тях. Това, което ти казваш, също го помня, но то не ме подразни толкова, затова не съм го цитирала. Написах го само защото има връзка с разговора, не че съм съгласна с него. Не уважавам религията и религиозните вярвания.
А с подчертаното съм съгласна, стига да не ми натрапват на мен въпросните контакти.

В това е "ключа от палатката", да не ми натрапват въпросните контакти. Иначе да си контактуват колкото си поискат