С какво ви дразнят свекървите- 38

Хм,никак не помислих за риска.Разбирам шегата ти,отговарям,че те трябва да поемат рисковете вече.Старите и децата се пазят ,защото са лесно раними.И това е шега.Но знам,че разбра какво говоря.Те вървят заедно,един до друг,добри или лоши.Учат се от живота сами,.
А вероятно имам грешки ,не правя много неща както трябва,или не ме разбират правилно.Дребни жестове.Но пък пращам  към тях ,че синът минава по работа насам,гозби,които тя обича.Нямам възможност за големи подаръци,та това поне.Тя присъства в мислите ми,питам когато си говорим-тя какво смята по въпроса.Щом е съгласна,всичко е ок.но не съм идеална.Утежнявам ги,с това,че не мога да помагам,а искам помощ понякога.Инвалид съм все пак.И сама.Тежи ми.Не ме е срам обаче.Защото докато можеш-дадох всичко мое.Утешавам се,че жив човек все с нещо е полезен.Много писах днес ,но ми се отвори приказката.Спирам.

Добре, че си ти да ми кажеш коя ми е движещата сила  

Съгласна съм за рисковете и да, наистина се шегувах.    Като те чета, ако имаш нормална снаха, би трябвало да се разбирате добре.

Miss_juli, парите не са движеща сила, надали искаше да те засегне ма ко. Наистина прозвуча малко двусмислено. Парите са разплащателни средства, без които нито едно семейство не би могло да просъществува. Надали някой може да го отрече. Не говоря за мноогото пари, а просто за парите. Естествено, че са важни и за съжаление голяма част от проблемите в семействата се базират именно на парите или по-точно липсата/предназначението им. Ето - пореден пример за това - проблема със свекърите ти, който, искаш - не искаш, рефлектира върху семейството ви.

Бор_яна, ти освен долното тире, мисля, че си намерила и път към семейството на сина си. Или поне се опитваш да го намериш. Моите уважения за това.

Бор_яна, всъщност дразгите с моята свеки, започнаха точно след като родих. Като че ли, преди не и обръщах внимание и винаги смятах, че все пак не съм се "взела" с нея, а със сина и. Проблемите започнаха точно след раждането.Моля не натрапвай вниманието си, не се намесвай в личното и пространство, не казвай "аз... така и така", освен ако ТЯ не те попита "как ти...". и имай предвид, че И отговорностите на сина ти, също ще нарастнат, вниманието, което ще ти бъде отделяно ще е все по- малко. Ще се появи хлапе, а промяната в живота им (би трябвало да знаеш) е като "челен сблъсък с влак". Помагай, когато помощ е нужна, не я натрапвай и проумей (това и майка ми още не е разбрала), днешните деца не са онова, което са били, т.е. и родителите вече не сме това което вие сте били. За подаръци- попитай (не като моята, която на 2-та годинка на детето, подари килимче за активна гимнастика). Когато ходиш на гости питай дали е удобно, не натрапвай присъствието си. И... общуването ще се промени!!!
Можеш само да се радваш, че снаха ти е ок, че син ти и поднася закуската в леглото, защото тя така ще е отдадена на него, детенце ще е спокойно и обгрижвано.. заради ей такива дребни жестове. Нямаш право да им казваш къде харчат парите си- това са техните пари и незнаеш от какво са се лишили, за да си го позволят. Понякога, нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.
И ако смяташ, че нещо не е наред в семейството им, единственото полезно нещо, което можеш да направиш е да кажеш на сина си : Сине, тя те прави щастлив и ти си ок- какво повече мога да искам?"- майната му на това дали е чисто, дали детето е подходящо облечено, дали... И когато той е спокоен, и ти ще бъдеш- няма никога да си пренебрегвана от жена му, защото ти ще си от редките случаи-  "свекърва ми е пич"

ма ко не ме е обидила. Искрено се забавлявам с постовете й.
Поведението на свекърите ми може да рефлектира върху семейството ми само ако мъжа ми го допусне. Това и е разковничето на 80% от проблемите, разказани в тази тема. Като цяло нямам проблем да помагам финансово, но само на който заслужава, а свекърите не са сред тях. Този месец дадох сто лева на приятелка за лечение. Често казвам на мъжа ми да купим нещо на баба му, което тя не може да си позволи - най-вече зехтини. Така че драмата не ми е, че съм дала пари на някой, а кой е този някой.
Вие бихте ли дали пари на някой /особено родител/, който на репликата ви, че не обажда въобще, ти отговаря "Ми на, не се сещаме". Как пък като им свършат парите се сещат..........и то точно за нас.

Далече съм за да влияя с намеси.Повече се тревожа,че няма да мога да помагам достатъчно.Знам,че всичко е различно.Свекърва ми бе зла и горчива повече от жлъчка.Изкушавам се да разказвам за нея,но не е нужно ,не  ежива вече и забравям,повече се смея ,но тогава ревях.Но въпреки всичко тя не се е намесвала за децата.Може би се броят на пръсти на едната ръка случаите на намеса.Или е била лесна за игнориране.Но нищо научено не пречи да греша.Надявам се да се справя.Пък и синът ми няма да позволи да се правя на велика,както и на жена си няма да позволи да го прави срещу мен.Отгледала съм мъже,това се опитвам да кажа.Никога не съм смятала,че имам право да казвам каквото и да било,просто давах пример,че ако искам,ще намеря за какво да се заяждам.
Колкото до Мис Жули ,аз си писах,че тези хора ядосват и мен,въпреки че са от моята страна.И разбирам кое я ядосва-отношението.От него идва всичко.И е права за мен.

Ама естествено, че е права Miss juli! Даже не знам какъв смисъл има да спорите.
Разбирам, всеки е тук, за да си каже своята болка, но защо все някой омаловажава проблема на другия или го контрира. Всеки си гледа от своята камбанария. В случая със свекърите й, да приемем, че фактите, които казва тя, са така. Е, бога ми - аз също бих се ядосвала ако видя, че някой го използва и не знам дали щях да стоя смирено и да чакам ММ да се "сети". Няма значение - било то родители или който и да е друг.

Всъщност, моят мъж също е добряк и трудно отказва помощ на когото и да било. То това не е лошо качество, добротата, ама ако някой, който наричаш "приятел"(/в случая родител) те прави на маймуна за пореден път, естествено, че няма да стоя и да гледам. Намесвала съм се, не искам да го оставям да си троши главата и да го гледам после огорчен. Все пак той е важен за мен. И обикновено се вслушва в думите ми и се чатка след това, че наистина са го използвали и това СПИРА.

Пълно затишие.Да  чукна по клавишите.Да ви разкажа малко за моето време на снаха.за разнообразие.
Пристанах-решихме,преспахме и на сутринта ме вдига  и води при свекървата.Без багаж,спираме да купя бельо.Но и с това не се справих.На 19 години.Веднага след техникума.Ошашавена,но влюбена и без мозък.Пристигаме,те обядват,докато се пресрамя да влезна-масата празна,всичко прибрано.Извадиха отново.После разбрах,че така се прави,сякаш е  престъпно да се храниш и те заварят.Бях научена у  нас,че хората се канят на масата да си вземат нещо,баба не пускаше никого поне  една ябълка докато не вземе.След години ,вече почувствала се у дома ,поканих една  леля на свекъра ,постен гювеч бях приготвила,не нещо да ги поддяде.Овика ме после свекърва ми,като разбра,че сама бях и  жената коментирала...Та коя съм аз да слагам маса на когото и да било...
Връщам се на годежа-все пак преспахме и на другия ден поканиха роднини на маса,пратиха на нашите телеграма,дъщеря ви е тук и тук ...адрес.Те пристигат ,мина някак.На втори я ден   мета с метлата кухнята,то каква кухня,навес отворен но там се храним.Веднага след мен размести столовете,че не са си на мястото и  премете отново.Сега мисля,че просто е била на тръни ,и тя е преживяла промяната и не се е огледала ,че преметено.Тогава гледах като трактор...и мълчах.
Друго  беше нататък ,идват гости ,вземам чиниите  и,да сипвам,на другия ден пита-ти изми ли ми чиниите ,приготви ги и ми ги донеси.Имаше 5-6 оборотни ,другите прибрани и там си стоят.С времето си купих мои.
Деверът  като идва си има одеяла,но се пришиваха чаршафите,правоъгълници,не е плик с дупки или без дупки,шие се с иглата ,та изпрах и заших ,прибрах одеялата,като сметнах,че аз спя в къщата,тя в пристройка и зимна кухня.Би трябвало като ги посрещам аз  да постилам.Да ама не..пита къде са одеялата.Казвам, давам ги като ги поиска.Изнесе го на парапет пет минути да се проветри и си го прибра тя.Зяпах пак като трактор.Но след като се беляза с кабарчета галошите,да не би някой гост или друг да ги обуе като се съберем народ-ми просветна,че просто нейните неща не се пипат.Изобщо и въобще.До края.Тези одеяла имат история,след трийсетина години ме предупреди да не завия сина и бъдещата снаха с нейните неща.Дето не бяха пипани поне 9 години,почина деверът и те вече не спяха  у нас известно време,дори да дойдат си отиват по техни неща.УжасТ дет се вика.При положение,че имам още непипани завивки,чудя се къде да ги дявам.
Като  повтори десетина пъти по повод завивките си,че ги няма ,откраднала съм ги ,продала...веднъж се наговорихме с нейна роднина ,много свястна жена и  набор.Разхвърлях килера и всичките и ги занесох в стаята,ако съм сама не смея,ще се тръшка и ме плюе,но пред тази  роднина знам ,че няма как.Та с това приключих въпроса за завивките,одеяла ,на мама и чергата на 60 години  и ред други.Обиди се,че пред племенницата и ..просто нямах друг избор...трябваше ми свидетел,иначе преиначава и измисля.Та с това мирнах...Дребна работа.
Да засадя цвете-питам къде,всяко друго растение-също.Та някъде след 15-тата година имах пари и си купих двор наблизо.Да си бодвам каквото искам ,където искам...След това тя се отказа от първия двор ,при къщата ,не го пипна и  вече имах два за обработване.Като не може да се дърли,смисълът да  работи двор се изгуби.

Каквото и да си говорим,колкото и теми и страници да изпишем истината винаги ще бъде само една - Колкото по-далече са родителите и на двамата души в една връзка,толкова по-добре е семейството - психически,финансово и във всякакъв друг аспект!Каквото и да става в живота ми,още от 18 годишна възраст,съм се научила да разчитам само и единствено на себе си или на човекът до мен (ако има такъв ).Имала съм хиляди критични ситуации,но никога не съм отишла да търся помощ от майка си.Очаквам и мъжа до мен да е такъв.Даже ще е добре за нашата връзка.Не бих го упрекнала,ако някога потърси съвет ор баща си или неговата приятелка,но това да тичаш за всяко нещо при вашите,за мен е пут*****овско.Със сегашния ми приятел живеем вече малко повече от 2 години заедно.Нашите никога не съм ги канила на вечеря,обяд и т.н.С риск да ме нападнете ,ще кажа че мразя семейните събирания ,дори и в много тесен кръг.Натоварват ме повече психически ,отколкото физически.Те имат едни разбирания,ние съвсем други.Може да правим грешки в някои ситуации ,но за мен е по-важно сама да осъзная къде и кога съм допуснала грешката си,от колкото някои да ми го поднася на готово.Неговите ( баща му и приятелката му ;майка му е починала - мир на праха и ) са ни гостували няколко пъти.Критиките бяха просто изсмукани от пръстите всеки път,но е важно да се направиш на разбиращ и видял повече за своите 50 и няколко години.Винаги е блестяло на макс ,когато са ни гостували съм започвала с чистенето поне 3 дни преди да дойдат.Дори прозорците съм се кикерчила да мия отвън в най-голямия студ,само и само всичко да блести,да няма повод за забележка.И пак се намериха теми за коментар- там петънце (което те направиха на пода още с влизането им,защото не пожелаха да се събуят и да обуват чехлите за гости;трябваше да тичам до магазина да купувам нови,как съм пропуснала този факт,че те са нещо повече от нас простосмъртните), в банята защо фугите са си загубили така цвета...Изобщо цялото им гостуване става повод за намиране на кусури във всякакъв аспект,вместо да се видим,да поговорим какво се случва с нас,какви са ни плановете,как сме ,що сме,те как са ,как им е градината,работата ,все такива нормални неща,които си мисля ,че се случват по-другите семейства....А върха на сладоледа е ,при последното им гостуване,онази (която нито е майка на приятеля ми,нито се намира в нейната къща или къщата на баща му - къщата е на баба ми) беше пренаредила шкафчетата ми с бельо ,представете си !
Е после, Популе (нарочно те споменавам,защото знам че ще ме изкоментираш ) ,как да искам да каня такива хора в дома ми ??? Моля се да не решат за предстоящите празници другия месец ,да ни идват на гости.Господи ,чуй молитвите ми.АМИН

Вие пък се научете да отказвате. Какво значи "да решат да ни дойдат на гости"?
Организирайте си нещо извън дома и го използвайте като основание за отказ.
Но за вашите ми дожаля. Чак пък никога да не ги поканиш у вас, да не ги гостиш на своята трапеза... Толкова много ли ги мразиш?

Малко крайно ми идва поста на -Jane-. Причините да не искаш да каниш свекърите станаха ясни и си права според мен.
Но

Jane ми напомни вчерашната визитация на свекъра+"пишман" свекървата ми (голямо щастие - имам цели 2, щото баща му е разведен с майка му, а пък тази му е приятелката, която го играе по-свекърва от истинската).

Та, предистория, оня ден мина свекъра за малко, носи торба с пюрета и сокове за бебето, които аз не давам. Чудели се какво да му купят, та решили храна, въпреки че съм им казвала недвусмислено, че храна на детето само аз преценявам каква! щото беше опитвала да му пробутва забранени храни преди време. Оттогава обясних кое-как-защо най-цивилизовано и мислех, че ме е разбрала госпожата. Да ама не - пратила. Ок. Не е болка за умиране.

Донасяйки ги, нищо не казах, за да не съм груба, но след като той ме попита, му обясних пак да не купуват храна изобщо.

На другия ден (вчера) ето ги заедно с госпожата, явно й беше докладвал нашия разговор. Та усетих, че уж "набързо минаваме" е било с цел да ме подпита да й дам обяснение за всяко бурканче поотделно и даже да се аргументирам - и аз, и тя кой-защо. Вдигна ми кръвното ама се сдържах до края на гостито да не се скараме (нямам скрупули за това, но от уважение към свекър ми и ММ). Просто жената си е такава ама те и трите й вече големи деца от предишния брак не искат много - много да я виждат, та аз ли 

Не мразя майка си ,но ме натоварва психически.Все ги дрънка едни врели-некипели,винаги дава акъл кое как се прави и мисля ,че го прави не на място.А аз обичам в дома ми да е спокойно,да се чувствам добре,достатъчно негативна енергия има на работното ми място и по улиците сред непознатите хора...Мисля че не искам много,като държа на личното си спокойствие.Да,може да съм егоист,но живота е един и всеки решава с кой и как да го преживее.Между другото за тези 2 години моята майка ме е потърсила само ,когато има нужда от помощ,никога просто за да ме чуе,както аз и звънях преди,но вече и аз не го правя.Явно съм взела това от нея,и тя не е много по семейните отношения.Мен ме устройва този ми начин на живот.Колкото по-малко роднини около нас,толкова по-добре ни е.Няма услуги,проблеми,заеми,кой какво не свършил,този защо  ми отказа заем,ще ме закараш ли до еди къде си в единствения ти почивен ден и т.н. Никога,за нищо не съм искала помощ от роднините си.Предпочитам да се опра на рамото на приятел,от колкото на роднина.Истината е ,че приятел ще направи жест за теб,без да очаква реванш.Докато роднината,този който се очаква уж да е по-близък,ще ти го натяква до гроб и всеки твой реванш ще му се струва недостатъчен

Относно гостито - не можем да се "скрием" ,защото в момента финансовото ни положение не е много стабилно и тази година не можем да си позволим ваканцийки където и да било,и те това го знаят,защото МП се изпуснал пред тях,че тази година сме си вкъщи(ГРУБА грешка).За това имаше и намеци ,че могат да дофтасат за коледните празници.Пази Боже

А дали на приятелят ти не му харесват семейните сбирки, Джейн?