Подкрепям Adellle. Това е и моята гледна точка
Виж целия пост
С какво ви дразнят свекървите- 38
- Публикувана: 27 окт. 2014, 16:55 ч.
- Последно мнение: 13 дек. 2014, 18:55 ч.
# 586
9 дек. 2014, 11:53 ч.
Ако има значение мнението на една свекърва,и аз съм за това,че децата са част от моето семейство ,а при мен единственото ми семейство ,но не и аз част от тяхното.Малко е объркващо ,но винаги се гледа напред.Те са мои,но погледът им е напред към техните деца.Баща ми,лека му пръст ,като дете ми разказваше приказка за лястовицата,която пренасяла през морето малките си и питала:ще ме гледаш ли? и като обещаят,ги пускала в морето,пренесла само най-малкото ,защото и казало,че ще си има пиленца и ще гледа тях.Което при прочит означава,да не се лъжем.Винаги ще сме най-близките хора,но посоката е определена-към новото поколение.И аз малко съм обръщала внимание назад-нещо да направим ,да помогнем,да си споделим,но си вземаме чукалата и у нас.Когато се живее заедно,връзките са повече в смисъл грижи и помощ,но въпреки това ядрото на семейството и важността,силата се знае.
Виж целия пост
# 587
9 дек. 2014, 11:56 ч.
Тц, категорична съм. 
И аз
Мже да си живеете като в дядовата ръкавичка и пак да няма на кого да се опреш, ама виж от теб да се изисква винаги яка подкрепа
Джули, ти май не разбираш същността на идеята независимо колко пъти Адел и другите мацки се опитваха да ти я обяснят
И да, ще има кратки бракове и връзки, щом маминка се поставя на първо място вместо партньора
Може да си обичаш маминка безкрайно и така е правилно, но тя не е твоето семейство, а най-близкият ти човек след твоето семейство
Когато се осъзнае тази проста истина, изчезват драмите
Всичко останало убива именно твоето семейство
Виж целия пост
но едно е сигурно, колкото по-голямо семейство има човек, на толкова повече хора може да разчита - в добро и лошо. 
И аз
Мже да си живеете като в дядовата ръкавичка и пак да няма на кого да се опреш, ама виж от теб да се изисква винаги яка подкрепа
Джули, ти май не разбираш същността на идеята независимо колко пъти Адел и другите мацки се опитваха да ти я обяснят
И да, ще има кратки бракове и връзки, щом маминка се поставя на първо място вместо партньора
Може да си обичаш маминка безкрайно и така е правилно, но тя не е твоето семейство, а най-близкият ти човек след твоето семейство
Когато се осъзнае тази проста истина, изчезват драмите
Всичко останало убива именно твоето семейство
# 588
9 дек. 2014, 12:02 ч.
Ясна ми е логиката ви. Май и вие не четете. Ясно, че семейството е мъжа, жената и децата. Аз говоря за семейството в по-общ аспект, както и написах няколко пъти.
Друг е въпросът, че много семейства, претендиращи да са такива, са доста далече от това понятие.
Виж целия пост
Друг е въпросът, че много семейства, претендиращи да са такива, са доста далече от това понятие.
# 589
9 дек. 2014, 12:05 ч.
Много добре те чета, за това и съм те цитирала преди да ти отговоря.
В момента се опитваш да насочиш разговора в друга посока, обаче.
Както и да е.
Виж целия пост
Ясна ми е логиката ви. Май и вие не четете. Ясно, че семейството е мъжа, жената и децата. Аз говоря за семейството в по-общ аспект, както и написах няколко пъти.
Друг е въпросът, че много семейства, претендиращи да са такива, са доста далече от това понятие.
Друг е въпросът, че много семейства, претендиращи да са такива, са доста далече от това понятие.
В момента се опитваш да насочиш разговора в друга посока, обаче.
Както и да е.
# 590
9 дек. 2014, 12:09 ч.
"Семейство от по-общ аспект" го наричам "род"
И там пак си има деления според близостта и типа връзка
Но ти иамш предвид май онова семейство тип "Гераците" или на Султана на Талев
Което никога не е било истинско семейство, а род, живеещ заедно, обикновено ръководен или по-скоро тормозен яко от някого от възрастните родители, налагащ волята си над децата си, възрастни вече хора, с техни отделни семейства
Виж целия пост
И там пак си има деления според близостта и типа връзка
Но ти иамш предвид май онова семейство тип "Гераците" или на Султана на Талев
Което никога не е било истинско семейство, а род, живеещ заедно, обикновено ръководен или по-скоро тормозен яко от някого от възрастните родители, налагащ волята си над децата си, възрастни вече хора, с техни отделни семейства
# 591
9 дек. 2014, 12:29 ч.
При теб критерия явно е дома. Защото половината млади семейства живеят под покрива на родителите си. И какво излиза, когато младите съберат пари за свой дом. Изнасят се и казват на родителите си, при които са живели години "Хайде ние се изнасяме, вече не сме семейство". Семейство е едно, домакинство друго.
Домакинството няма нищо общо. Аз се опитах да изразя какво имам в предвид. Домът ти съдържа хората, с които се гледате постоянно, търпите се, разбирате се въобще преживявате всяко нещо заедно от "Мамка му, прецака ми се компа!", през "Излезе ми пришка.", заобикаляйки около "Помести се, че искам да правя гимнастика" до "Ти май кихаш, искаш ли чайче с праскова и лимон?" Ежедневието определя живота, ако ще и да е малко прозаична мисъл. Семейство са ти хората, с които си всеки ден. По същия начин ММ е бил семейство с техните, докато са живяли под един покрив, а сега възприема мен като свое семейство, а неговите са "родителите ми". Те не са там, докато го боли стомаха да му дадат хапче, не са там да му кажат "Браво!", когато изтича 12 км. Пак са много важни и ги обича, но те са му роднините. Семейството сме аз и бъдещите ми деца.
Виж целия пост
Род и семейство са две различни неща. Семейство са хората, с които имаш общ дом. Тогава се гледате болни, ухилени, уморени, щастливи, изнервени, развълнувани... 24/7. Тогава света ви е споделен и вие сте семейство.
При теб критерия явно е дома. Защото половината млади семейства живеят под покрива на родителите си. И какво излиза, когато младите съберат пари за свой дом. Изнасят се и казват на родителите си, при които са живели години "Хайде ние се изнасяме, вече не сме семейство". Семейство е едно, домакинство друго.
Домакинството няма нищо общо. Аз се опитах да изразя какво имам в предвид. Домът ти съдържа хората, с които се гледате постоянно, търпите се, разбирате се въобще преживявате всяко нещо заедно от "Мамка му, прецака ми се компа!", през "Излезе ми пришка.", заобикаляйки около "Помести се, че искам да правя гимнастика" до "Ти май кихаш, искаш ли чайче с праскова и лимон?" Ежедневието определя живота, ако ще и да е малко прозаична мисъл. Семейство са ти хората, с които си всеки ден. По същия начин ММ е бил семейство с техните, докато са живяли под един покрив, а сега възприема мен като свое семейство, а неговите са "родителите ми". Те не са там, докато го боли стомаха да му дадат хапче, не са там да му кажат "Браво!", когато изтича 12 км. Пак са много важни и ги обича, но те са му роднините. Семейството сме аз и бъдещите ми деца.
# 592
9 дек. 2014, 13:42 ч.
Здравейте дами! Чета ви от известно време и темата ми е доста интересна, може би защото нямам свекъри. Починали са доста преди да се запознаем с половинката. Поредният ви "спор" ме заинтригува, та реших да се включа.
След като са част от вашето семейство, защо се налага да ги "приобщаваш"? Или си част от нещо или не си. Понякога не всички членове на семейството са "китки", но са част от семейството и е редно да ги приемем такива, каквито са. Но ти самата си написала, "защото са родители на мъжа ми", а не защото са му семейство. И аз съм съгласна, че децата си остават цял живот семейство за родителите, но те създават свое такова, намирайки половинката си и създавайки деца (и без деца, разбира се).
П.П. Дори в учебника по околен свят за втори клас, учат децата, че семейство е мама, татко и аз (и брат, сестра ако има такива). Останалите - баба, дядо, леля, чичо, братовчеди са широк роднински кръг.
Виж целия пост
Правиш ли разлика между "чувствам родителите си като част от семейството си" и "допускам родителите си да се намесват грубо в отношенията ми с жена ми и да я засягат". Аз нямам нищо против и дори съм се опитвала да приобщя свекърите към семейството си, защото са родители на мъжа ми, но не се получи. Никакъв двоен аршин няма. Всеки родител си има определено място и функция в живота на детето си. Проблемите идват, когато родителите си забравят мястото и функциите.
След като са част от вашето семейство, защо се налага да ги "приобщаваш"? Или си част от нещо или не си. Понякога не всички членове на семейството са "китки", но са част от семейството и е редно да ги приемем такива, каквито са. Но ти самата си написала, "защото са родители на мъжа ми", а не защото са му семейство. И аз съм съгласна, че децата си остават цял живот семейство за родителите, но те създават свое такова, намирайки половинката си и създавайки деца (и без деца, разбира се).
П.П. Дори в учебника по околен свят за втори клас, учат децата, че семейство е мама, татко и аз (и брат, сестра ако има такива). Останалите - баба, дядо, леля, чичо, братовчеди са широк роднински кръг.
# 593
9 дек. 2014, 13:45 ч.
Всички много буквално приехте "семейство"-то, което има предвид Мис Джули и наскачахте. Аз я разбрах, то не е и толкова трудно, и съм съгласна с нея. 
Виж целия пост
# 594
9 дек. 2014, 14:05 ч.
Разкошно е ако всички са семейство.Това предполага близости еднаквост в доста неща.И ако я няма са родителите МУ или И,тоест роднини някакви,с които не се разбираме толкова,но и не можем да се отречем едни от други.Каза се,че може да сте домакинство,дори парите са събирали някога в свекъра,ужас,и пак да не сте семейство,да има напрежение.Та в днешния свят ,където повечето живеят в отделни домакинства наистина се очертава мама ,татко и аз....Бабите идядковците са тези,които обичат децата и ги гледат понякога,но са им на гости.Истината не е една,всеки както я усеща.Жадна съм била поне за малко да съм приета и обичана.Първите години си мислех,ще с времето ще се получи.Но рядко се получава.Уважавала съм ги единствено защото са му родители. А ми се струваше,че я обичам повече от майка си свекървата.Поне известно време.И все пак нещо ни свързва повече от всички останали връзки извън роднините.
Виж целия пост
# 595
9 дек. 2014, 14:34 ч.
На мен свекървата не ми е семейство, както мисля и моите родители не са семейство на чъжа ми. Аз съм си близка с моите родителу, той с неговите. Обичта ми към тях е същи толкова голяма, колкото към семейството ми.Просто е различен вид обич.
Виж целия пост
# 596
9 дек. 2014, 15:00 ч.
Като сте си семейство с мъжа си, не живеете под покрива на родителите си, които не са ви семейство, не приемате пари от тях, не мрънкате, че не ви гледат децата и пр., защото всичко това следва да го прави някой член на семейството ви, в случая - мъжа ви. Ама в повечето случаи главата на семейството не е глава, а друг орган /да не казвам точно кой/ и често родителите изпълняват тази функция. То по вашата логика - родителите са ви длъжни, защото вие сте част от тяхното семейство, но вие не сте им длъжни на тях с нищо, защото те не са част от вашето семейство. И от къде тази логика, че вие си оставате част от семейството на родителите ви, след като си имате вече собствено такова. Нали сте напуснали /уж/ дома и се числите към ново семейство.
Виж целия пост
# 597
9 дек. 2014, 15:09 ч.
а има и обратният вариант
нищо да не искаш и нищо да не получаваш, но пък да имат после големи очаквания от теб
никога нищо не е толкова просто
Виж целия пост
нищо да не искаш и нищо да не получаваш, но пък да имат после големи очаквания от теб
никога нищо не е толкова просто
# 598
9 дек. 2014, 15:16 ч.
Ние живеем сами, пари не вземаме от никой, детето го гледа майка ми два- три пъти годишно за по два три дни, когато се налага и аз не мога да изляза от работа. Виждаме се редовно с родителите си/заедно и поотделно/И въпреки, че те не са в семейството ни, моите родители могат безрезервно да разчитат на мен, както и родителите на мъжа ми могат да разчитат на сина си. Доволни сме че ги има и са живи и здрави и при нещо наистина сериозно и ние можем да се опрем на тях. Иначе никой не е длъжен на никой, обаче отношенията ни родители - деца предполагат грижа и взаимна обич, дори когато порасналото дете вече има свое семейство
Виж целия пост
# 599
9 дек. 2014, 15:54 ч.
А тези с вторите и третите бракове какво правят?
Кой на кого е семейство, особено, когато има деца от бившо семейство?
Виж целия пост
Ние живеем сами, пари не вземаме от никой, детето го гледа майка ми два- три пъти годишно за по два три дни, когато се налага и аз не мога да изляза от работа. Виждаме се редовно с родителите си/заедно и поотделно/И въпреки, че те не са в семейството ни, моите родители могат безрезервно да разчитат на мен, както и родителите на мъжа ми могат да разчитат на сина си. Доволни сме че ги има и са живи и здрави и при нещо наистина сериозно и ние можем да се опрем на тях. Иначе никой не е длъжен на никой, обаче отношенията ни родители - деца предполагат грижа и взаимна обич, дори когато порасналото дете вече има свое семейство
А тези с вторите и третите бракове какво правят?
Кой на кого е семейство, особено, когато има деца от бившо семейство?
Препоръчани теми