е ми дават.Просто те няма да допуснат да не живея нормално,без излишъци,но нормално за днешното време.Пък и този,който ми дава беше зад граница.
Обяснявам за да е ясно,понякога нещата са навързани.
Никога няма да разбера мъж,който иска пари.Освен да е инвалид и му трябват за храна.Никога няма да разбера да имаш и да прахосваш безразборно.Дори при нас ,ако бяхме заедно ,и както вече не издържаме деца,щяхме да се справяме сами и да ни остава да ги зарадваме с подаръци.Съдба...намесих се ,защото съм от другата страна ,дето взема сега.Намесих се,защото ако снахата не е злобна,то тези дето трябва да са опора не струват пукнат грош.
Синовете ми са самостоятелни от пубери.От деца решават сами,дори тогава сме вадили варианти какво може да се случи ако постъпиш така или иначе,но те решават и избират път.Подкрепяла съм ги,защото дори мъжа ми бе отказал университет,че няма пари за двама,но се намериха.На мой гръб основно.Живели сме на магия и те го знаят.И пак не са ми длъжни ,признавам,че съм благодарна.И горда,че са такива.
Не мисля,че реакцията е от злоба,повече е безсилие,унижение ,незачитане.
А ние имаме проблеми,мисля че са дребни и от това,че се отдалечихме,не ги спирам от пътя им и не мрънкам.Говорим когато има нужда,познавам семейство ,което се обажда по два три пъти на ден на майката.Имат възможности големи,осигурена е със всичко.Възрастна е ,над 80и може бие тревога като е сама.Но ми се вижда прекалено.Не досаждам,не питам,ако трябва ми се казва,дори от едно как сет ,ако искат ,ще говорят.Мисля ги непрекъснато.но пътят им е техен.Много трудно е да се отделиш от децата си и да ги пуснеш,но трябва.
звучи с каква злоба го казваш 

.И на този фон от два наема и една капитанска пенсия,дойде да иска пари от нас,да си прави зъбите.Само да вметна,че имаме две деца,аз съм студент 