ЮНСКО сърчице тупти и кара мама да лети - тема 2

Ето и от мен 2 предложения:

"Есен отмина ,зима дойде ,а юнското ни коремче расте ли ,расте"
"С шапка ,шалче и палтенце  чака мама юнското детенце"

Мацки, пуснах анкетата, защото станаха много предложения и то все хубави . Ако някой не е успял да даде своето предложение, ще го включим в другата тема  .

"Вечно ми се пишка, спи, яде зарад' юнското дете"  

Шегувам се, разбира се, но е истина  

Ами пък може и такива заглавия да си слагаме  Ще се отличаваме със сигурност.

С предишните две бременности не съм правила БХС и ФМ, през 2002 3Дто беше лукс. Изкарах две спокойни и съвсем не параноични бременности.
За съжаление мое познато семейство (поради генетична обремененост) след скрининги и амнио махнаха едно болно бебенце, второ загубиха заради амниото, сега всеки момент чакат трето... (не е много за тук с нашите паранои, но това е част от живота). Покрай тях така съм се филмирала, че ще правя ФМ и БХС, ако има риск съм решила да правя пренатест, а не амнио... при диагноза съм категорична за решението си - няма да оставя детето... Все пак вече имам две здрави деца и това е отговорност и спрямо тях. За Даун знам, че има някакви степени, но на дядо ми брат имат дете (вече над 50 годишно) с Даун..., съпругата му никога повече не е работила... не е лесно, не го пожелавам на никого... Уф, че черногледо... ама ми се е изпарил всичкия отпимизъм и с това постоянно повръщане, как да имам настроение... добре, че утре и в петък нямам часове, че вече нямам сили да излизам пред студенти...
С нетърпение чакам да дойде другия петък и дано резултатите от всички скрининги не ме психясат допълнително... Затова и още не съм казала на децата...

Еха, изписали сте 2 страници 
И аз няма да си правя БХС, поради същите причини изброени от Ani_Fer,  но ранната ФМ мисля да си правя.
 А какви хубави заглавия сте измислили, как ще избера едно от тях не знам. Браво на вас 
Ох, много съм развълнувана заради прегледа утре, как ще спя тази вечер не знам, дано всичко е наред. Май имаше още майчета, които утре са на преглед, но с моя бременен мозък не помня кои бяха. Имате стиснати палци от мен.

Здравейте, супер съм изгубена в терминологията и имам нужда от малко помощ. Миналия петък лекарката ми обясняваше за следващия преглед докато ми пускаше сърчицето и явно много съм се разсеяла. Записа ми час за скрининг на 5 декември и ми каза, че веднага след това трябва да отида до Майчин дом (София) за друго изследване. Тук ми се губи дали ми е казала ФМ или БХС и не знам дали трябва да се обадя там да си запиша час за него...щом трябва да е същия ден. Дали имате идея какво точно трябва да правя този ден? Чувствам се ужасно глупаво.

Немезида, най-вероятно твоята лекарка ще направи ултразвука за ФМ и после трябва да ти вземат кръв в Майчин дом за БХС. Аз попитах в там и ми отговориха, че не е нужно да се запазва час, манипулацията е просто вземане на кръв, носи се листа от направената ехография - той е по-особен, с разни данни и размери. Мисля, че вземат кръв до 14 часа (това по спомени) - напиши в гугъл НАЦИОНАЛНА ГЕНЕТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ и ще намериш всичко необходимо като инфо.

Много благодаря.
Иначе да се включа и по другите теми. Моята работа е цял ден на бюро, но понеже съм нещо като ръководител на 25 човека, нямам минутка свободно време и пак от сутринта се чувствам изцедена. Сутрин пътуването в пълно метро ме изтощава още повече, все имам чувството, че съм на ръба да припадна. Добре че мъжът ми пътува с мен (работим в една фирма), че да ме пази. Иначе гаденето ми поизчезна, но нямам апетит за нищо. Дори и да ми къркори коремът, пак имам отрицателен апетит. Болки имам рядко, но са само ако се преуморя, което се пазя да не правя.
Още не съм казала на никой на работа освен една колежка, ще почакам да се запиша на ЖК. И за там имам големи притеснения, но ако все пак ме уволнят някак си имам къде да подпиша ей така. Надявам се да не се стига до там.

Здравейте сладки юнски мамчета 

Съвсем набързо да ви кажа,че вчера при мен всичко мина,нормално и без усложнения.
Днес физически се чувствам значително по-добре.Психически също,защото се нагледах и наслушах на всякакви истори и установих,че всъщност съм щастливка.Замислих се много дълбоко за живота изобщо,за това как сме устроени,колко сме сложни още от момента на сливане на 2 клетки....колко сме съвършени и колко уязвими...Колко сила има във всяка наша клетка и колко безсилни сме понякога...Ей такива философски неща
Вмъквам се с тези си размисли,защото прочетох за страховете от изследванията,аз ги имах същите.Мислила съм си колко ли тежко решение стои зад "лошите" изследвания,какво ли е било преди години,когато не са се правили?Тогава бъдещите майки са били спокойни малко повече от нас сега,но ми е интересно ако можем да попитаме всички майки на деца с тежки аномалии ,ако са имали избор и са знаели предварително,дали биха обрекли детето си(и себе си) на тези жестоки страдания на един ненормален живот?За това вероятно трябва да се радваме,че живеем във време на много нови открития и имаме избор.Не гледайте на тези изследвания със страх и ужас,погледнете на тях като на право на избор.Знаете всички,че тежката статистика е доста ниска,да,никой не е застрахован,но вероятността да се случа е много малка.
Дано сте ме разбрали какво исках да кажа и не го приемате по лош начин или пък да си казвате "на тази и е лесно вече,за това така говори".Казвам го,защото стигнах до това "прозрение" в болницата,видях такава майка.Тя е смазана от болка,но и благодарна,че е научила навреме.
А сега горе главите!Параноята е излишна,мислете за хубавото юнско,слънчево време,за предстоящите безсънни нощи,за мириса на бебе в прегръдките ви,за повърнатото мляко,за първата усмивка....за магията на живота и силата,която носите в себе си!

P.S.Ще продължавам да ви чета

Пеперудена,  . Винаги съм се чудила как най-наранените и уязвимите успяват да съберат сили и здрав разум и да изговорят правилните неща; аз не ти се сърдя, благодаря ти за думите; Късмет на теб и ще продължавам да ти изпращам позитивни мисли. 

Peperudena, знаеш ли ... не мога да те съжалявам, мога само да ти се възхищавам .
Много ти благодаря, че се включи, абсолютно съм съгласна с всичко, което написа. А тази картинка, която описа .... успя да ме просълзиш  .
И моля те, не ни чети само, а се включвай по-често 

Peperudena много се радвам,че се чувстваш добре    Абсолютно си права в това което казваш - точно там ни е предимството на днешните майки - в информираността - колкото и неприятна понякога да  е истината 
Лично за мен аз също съм решила,че отговорността е много по-голяма от която бих могла да понеса и ако се наложи изборът ми ще е категоричен,въпреки,че детенцето е така мечтано Аз съм силен човек по-принцип,но може би това е единственото нещо с което няма да мога да се преборя - мъката да гледам детето си,което никога няма да е истински щастливо и пълноценно ... ето по тази причина предпочитам да знам ... и ето затова дори да е само тест на вероятностите ще го направя 
Но стига с тези неприятни мисли ... сигурна съм,че всички ние които сме в тази темичка ще бъдем безумно щастливи през юни 
Щях май и още нещо да ви казвам,но от когато съм  ,постоянно забравям,което не е привично за мен(иначе помня като слон  ).
Желая ви хубава вечер 

Peperudena само искам да ти кажа едно голямо благодаря за поста ти и че се включи. Надявам се наистина не само да минаваш, но и да продължаваш да се включваш. Докато четях поста ти очите ми се насълзиха, но не за да те съжалявам, а просто искам да има повече хора като теб   Имаше още много неща, които исках да напиша, но ми се изпариха.

А относно заглавията може ли да си избера половината поне или ... по няколко, че ми е много трудно в избора въпреки, че дадох две предложения. 

Добър Вечер момичета! Пеперудена наистина ме разчувства много.аз не зная как бих се чувствала,ако бях на твое место и незнам дали бих разсъждавала така като теб   
наистина отговорността е много голяма,но избора е само наш относно живота ни.и  ме е страх малко относно БХС,но въпреки това смятам да го направя не че ще ме успокой на 100%,но за да съм поне информирана.неприятно ми е да говоря за това ,но трябва .само се моля всичко да е наред с нас  Тони каква шефка ти направо първо така да направиш и после  аз предишната си работа в хранителен магазин  я мразих .шефката беше казала на една колежка" ти като забремееш нали ще кажеш" т.е. като забременееш да те разскараме  ,а на по на другата колежка "ти няма ли и ти да забременяваш ма" пък жената на 45 г.с 2 деца на моята възраст    направо никакво съобразяване.мен като ме махнаха аз черпих колежките че се махам  бях щастлива,защото на борсата взимах същите пари каквито взимах на работа 
Ивана и аз бях като теб целият октомври все ми беше зле и като мина се оправих.е верно че  ми стана 2 пъти на ден и след ядене  ама се търпи.ей такива хора като твоята счетоводителка не мога да ги разбера детето е такова щастие,радост благословение за родителите и семейството.много късно ще разбере че е сгрешила в избора си да няма деца и тук ще разкажа на кратко една история,която баба ми сподели за една нейна съседка преди години.била млада,оженила се ,ама нали и се живеело на жената и не щяла деца.и така годините минали мъжа и починал и никой не и останал.и нямало кой да я погледне сега на старини и ходила плакала че нямало кой да я погледне.нито роднини,нито никой не ходил при нея.така е до къде е извел  егоизма и  :naughty :ама ние да се радваме че имаме и ще имаме деца.преди години хората,които не са могли да родят са осиновявали деца,а сега медицината е толкова напреднала и вече имаме възможност да забременеем по-всяко "време" дето се казва.дано се осъзнее жената на време,за да не съжалява цял живот после.