За нас! + снимки от срещи на момичетата от форума

И аз от няколко време пиша тук, но не съм се записала в тази темичка.. Здравейте и от мен, казвам се Илиана и съм на 31г.  приятеля ми е на 36г. не сме семейни, все още, но и това ще стане… Много искам бебче и ще гледам тава лято да се класирам на опашката за щъркели… Пожелавам на всички успех и много щастие   

Здравейте! Казвам се Ани на 25 г. ,съпругът ми Стефан-34г. Заедно сме от от 8,5г.,а от 4,5г. сме женени и от тогава правим опити за бебо. Първите два опита приключиха за съжаление със спонтанен аборт(първият-август 2004г. в 16 г.с.  ,вторият-октомври 2006г. в 12 г.с.)       Сега се надявам по-скоро,да видя  и този път смело до финала
Пожелавам го и на всички вас!

Здравейте и от мен.Казвам се Христина и съм почти на 31 години.С годеника ми живеем заедно от година и половина и много искаме да си имаме вече бебе-плод на нашата ЛЮБОВ.Бебеправиме от 5 мес.,но за наше най-голямо съжаление,опитите не ни се увенчават с успех(за сега  ).Надяваме се в най-скоро време щъркела да почука и на нашата врата.Пожелавам на всички момичета от форума много късмет и сбъдване на най-съкровената мечта-БЕБЕ.Успех.

Добро утро на всички! Казвам се Лидия от Хасково и съм на 26г. Имам приятел от 3г. и 6м. и след първата година заживяхме заедно. От половин година правим бебе    вече толкова искам    че зпочвам да си внушавам някои симптоми. Дано скоро да стане и аз да се похваля
Пожелавам на всички, които искат по едно хубаво бебче   или  Успех 

Да се впиша и аз тук Казвам се Галина. На 34г. съм. Съпругът ми е на 29. Имаме син на 3,6г., казва се Александър. Беше много ревливо бебе, гледахме си го сами и покрай многото грижи се бяхме отказали от второ дете. Но от няколко месеца нещата се промениха. Аз попитах и той каза ДА. Ето, вече 3-ти месец работим по въпросът. В началото на Май се надявам да видя  .
Пожелавам и на всички останали късмет и...здрава работа. 

Хайде и аз да се запиша. Бебеправихме 2 години и половина докато видях 2-те чертички без никакви медицински причини. направила съм стотици тестове за овулация, още толкова тестове за бременност докато не видях двете черти. Радост, страх, паника, притеснения. За радост след няколко неприятни случки по време на бременността родих здраво момченце, което сега е на година и 2 месеца почти. Веднага след като излязах от болницата започнах да работя от вкъщи и когато бебето беше на 40 дни се върнах на работа и го оставих на грижите на баба му. Просто позицията ми е доста хубава, завистливи колеги бол и така прецених... В началото беше пълен кошмар. по 10 часа в офиса и след това хранене на 3 часа, мрънкане по 1 след всяко хранене докато заспи, още 30мин докато аз заспя, малко сън и всичко наново. Мислех, че никога няма да се отучи да става нощем било за ядене, било за игра, но като тана на 10 месеца вече беше най-прекрасното бебе на света. сън от 8 до 8, започна да спи и в самостоятелна стая за да може да не се будя при всяко негово завъртане на другата страна. Мисъл за второ въобще не ми минаваше през акъла. Секцио родих и си представях как разликата между двете деца ще е поне 4 години. Преди 10 дни обаче след среща с приятелки и по някое и друго малко се върнах вкъщи с желанието за второ. събудих мъж ми и му трябваха 10 сек да се навие на второ  . сутринта се събудих със смесени чувства  . незнаех дали да се радвам или да страдам ако е станало бебето от раз този път, но всеки изминал ден в които се приближавам до истината разбирам, че всъщност съм напълно готова за второ детенце и го искам повече от всичко на света. засега тестовете са отрицателни, но при първата ми бременност положителния тест беше в деня, в които трябваше да ми идва след поне 5 отрицателни в предишните дни. Имам лека болка като при цикъл както при първата ми бременност, и която е нетипична след раждането и се надявам това да е знак, че нещата се случват. Стискайте ми палци и вие, защото най-много се страхувам да не се повтори кошмара от преди първата ми бременност - надежди, мечти, закъснения по 4-5 дни, които ми даваха напразни надежди, след тях цикъл, сързи, мъка, правне на секс по график и така безкрайни 2 години и половина... Ако сега ми дойде и се завъртя във същия този филм незнам дали ще го издържа...
забравих да кажа, че този ни опит е бил по време на предполагаемата ми овулация, но не съм ползвала този път тестове и сметки та надеждата ми е още по-голяма

Закъсняло включване (а може би не?)
Аз съм Яна, на 31 г. Готова съм за дете - и емоционално, и финансово....
Известни здравословни проблеми от преди години отложиха момента.
Както и да е.... въпреки, че не съм 100% здрава (явно от доста време), убедена съм, че моето дете ме чака....

Здравейте, аз съм Мира, скоро ще стана на 21г., с приятеля ми сме заедно почти една година и си мислим за бебе, надяваме се всичко запланувано да се развие добре и да мога след време и аз да се похваля 

Здравйте и от мен.Аз съм на 26, женени сме от близо 2 год. Досега не съм се замисляла за бебок, но от няколко месеца съм обсебена от мисълта. Започваме опити през юли. Отсега пия фолиева киселина и калций. Дано вс. да е наред и скоро да се похваля с 2 черти. Успех на вс. в бебеправенето!!!

Записвам се. Пък по-нататък ще пиша и аз разбира се  !

i az se zapisvam tuk za6toto otnovo i tozi mesec se razo4arovah ve4e 4etvarti i 6te pi6a kato imam  :EFP:4erti4ki dano skoro pri vsi4ki koito iskame beb4e da doide    pojelavam na vsi4ki uspeh. 4ao za sega. dano da pi6a skoro.