Инвитро в Истанбул-тема 11

 luce  добре сме,гледаме се ,калпазанка.Вие как сте?Пожелавам ти успех,стискам ти палци
Имаше едно момиче упорита,какво стана с нея,пише ли тук..)))гледам,че доста ги няма,дано са успелии,данооо всички си имат съкровища 

musleto, планирала съм да отида на преглед преди да заминем за да проверя дали и аз нямам някой задържан фоликул както при предишната стимулация, че предния път като ми казаха имаш задържан фоликул, май ще се връщате, но дайте да видим хормоните как са и ние  докато излязат и ни кажат, че може да стартираме.

То не, че нещо може да се направи, но аз да си знам. Все си повтарям, че ни е необходим един качествен ембрион за бебче и дано поне до един го докараме 

*лаленце*, благодаря още веднъж. Не съм "срещала" тук "упорита", тя си има едно момченце и бях срещала да пише, че се стягат за второ, дано да е успяла, както и всички останали.

Иначе Дари расте, философства  , раздава "правосъдие" и подаръци ако слушаш и всякакви други такива  .

Пожелавам такова щастие на всяко момиче, което го желае, дай боже всекиму 

Здравейте, борбени момичета,
Пиша ви, за да ви разкажа моята история и да ви дам кураж, че вървите по правилния път. Преди една година на този ден беше моята пункция в Мемориал. Днес вече гушкам едномесечния резултат. Нашият случай е такъв, че след консултации в клиника в България дори ни предлагаха донор. Все пак направихме тук един опит – неуспешен. Оказа се, че бластоцистите, които в нашата клиника определяха като отлични, в Турция дори не биха замразили, но това е друга тема.
Благодарение на момичетата, които бяха писали в тази тема, не ми трябваше много време да реша да пробваме в Истанбул. След една стриктно следена стимулация, с по-ниски дози в сравнение с тези в България резултатът при мен беше в пъти по-добър. Държа да отбележа, че семействата, които се насочват към Мемориал, не трябва да очакват да попаднат в извънземна среда – и там си има неуредици, чакане, неясноти – докато течеше стимулацията, често се питах какво правя там като няма особена разлика с БГ клиниките. Е, на днешната дата преди една година, в деня на пункцията и в следващите 5 дни разбрах – ембриолозите в Мемориал са на светлинни години от българските си колеги, те са извънземното нещо, което търсех и на което се надявах. От 24 извадени яйцеклетки (за сравнение в България извадихме 12) 22 бяха зрели, 20 се оплодиха и се получиха 18 (осемнадесет) бластоциста. Всеки ден от деня на пункцията се виждах и чувах с ембриолозите, които ми показваха снимки и на перфектен английски (което ми говори, че са учили и специализирали в чужбина) ми даваха информация за ембрионите. За мой ужас на петия ден отказаха да замразят всички бластоцисти. Казаха, че замразяват само най-качествените. Замразихме 9 и ми върнаха 1 пресен.
Това с пресния трансфер беше другото, за което не постигнахме консенсус. Днес, една година по-късно, казвам чистосърдечно, че аз сбърках, а проф. Кахраман беше права. Тя не искаше да правим пресен трансфер, но аз не исках да си тръгвам след 1 месец в Турция без надеждата за бременност. И си изпросих един свеж ембрион, който не се имплантира. Само похабих един от най-добрите бластоцисти. Казаха ми да изчакам 3 месеца и когато организмът ми се съвземе, да направим ЗЕТ.
Подготовката за ЗЕТ мина в България, а лигавицата ми съвсем не отговори така, както се надявахме и след кански мъки стигна едва 7.5 мм. Следях се в инвитро клиника в София при един от по-известните специалисти. Не мога да не спомена насмешката му към турците, които ме извикаха за ЗЕТ с лигавица от 7.5 мм. И така в средата на юни си прибрах два бластоциста, но нямах големи надежди. Малко след това видях положителния тест.
Ние инвитро бременните сме малко обременени. Сигурно бях една от най-следените бременни в София, а бременността ми беше лека и безпроблемна. Благодаря на д-р Корсачки, че ме изтърпя и помогна моето истанбулско чудо да се случи.
Относно финансовата част, която вълнува много от сега тръгващите и не е маловажна: опитът ми в Турция излезе с 200 лв по-скъп от този в София, а плащах и за квартира (бях сама, съпругът ми дойде в деня на пункцията, наех си стая в частен апартамент). Трябва обаче да отбележа, че стимулацията стартира в неделя, когато малко аптеки в Истанбул работят и Хюсние ми даде няколко полупълни писалки гонал, за да не ходя да търся, дозите ми не бяха високи и подареният гонал ми стигна за половината стимулация. Момичета от форума също ми бяха давали лекарства. Затова и аз на свой ред искам да подаря това, което ми е останало, с надеждата, че ще предам нататък моя късмет и успех:
1 бр. Овитрел – срок на годност: 06.2015
Гонал – останали са 150 единици в писалката – срок на годност: 09.2015
1 бр. Фраксипарин 0.3 – срок на годност: 06.2015
1 опаковка Рулид (без 1 хапче) – срока на годност: 11.2015
3 бр. Меногон – срок на годност: 05.2016
(всички лекарства са съхранявани според изискванията)
Съжалявам за толкова дългия пост, но исках да ви разкажа и да ви дам кураж. Не е лесно да чуеш, че не можеш да имаш деца по нормалния ред, не е лесно да си биеш хормони за закуска и вечеря, не е лесно да прекараш почти месец в чужда държава, не е лесно да чакаш теста, а после да трепериш всеки път, когато ходиш до тоалетна, дали няма да видиш кръв! Но повярвайте ми, мили борбени момичета, заслужава си. Сигурна съм, че всички по един или друг начин ще чуете думичката „мамо”, достатъчно е, че толкова силно го искате!
С радост ще помогна с каквото знам и каквото мога на всеки, който има нужда. Не се предавайте!

Поздравления foundy! Толкова много им трепериме на тези бебета , че като мине гладко и безпроблемно дори не ни се вярва. Много да сте щастливи с малкото чудо. Честито мамо!

Честито мамо  foundy  ,

Да ви е много здрав бебока, бъдете много щастливи, благодаря, че сподели            

foundy , честита рожба! Да расте здраво, непослушно и щастливо дете! А, че ще ви радва е повече от сигурно. 
Моля те да споделиш, с какви аргументи в българската клиника ви убеждаваха, че сте за донор? Кой проблем за нашите специалисти бе непреодолим?
Това първо и второ, забелязвам, че професорката все по-често предлага отсрочка на трансфера. Имаше ли хиперстимулация при теб? Дали това е била причина да поиска по-късен трансфер?

Честито  foundy   

Ето, че се появи и моята сладка причина за тежкото ми тяло в 9 месец;) foundy е момичето, приятелката и човекът, който ми помогна с убеждение, съвети и карти да се изстрелям към Истанбул 2 месеца след нея. Днес се любувам на снимката на прелестото й съкровище и очаквам своите две. Колкото ЛС съм получавала с благодарност от момичета за хъса, който съм им дала - всички те са за foundy. Да, при нея твърдо отсякоха - донорска порограма. Желая всички вие, мили момичета, тръгнали към Истанбул, да опровергаете всички скептици и да гушкате своите бебета. Foundy - благодаря за всичко, моя мила!

P.S. - Който не изчете последните 4-5 истанбулски теми, проявява безумна безотговорност. Все пак, става въпрос за четене, не за изпълняване на съчетание на бухалки;)

Foundy, честито бебче. Много да ви радва, а вие да слушате.
Смехурани, кога стана в 9ти месец? Все едно беше вчера, когато разказваше за стимулацията и опасенията за трансфера. Всички момичета са ми били вдъхновение в този форум, но ти ми тегли шута  за Истанбул. Леко раждане и да ни кажеш, когато се срещнеш с бебоците.

Смехорани,наистина времето лети. И аз помня как пишеше от Истанбул и всичко останало. Погледнах ти лентичката, ми то не останало време  Спокойни оставащи дни и да споделиш какви имена сте избрали за съкровищата 

Благодаря ви   
ridendo purpura, ние сме с мъжки фактор. Имаме единични сперматозоиди, но ги има. Когато ми казаха това за донора, аз им обясних, че 30 години го търся този мъж и искам да имам деца от НЕГО. Отговорът беше – когато натрупаш няколко неуспешни процедури, ще запееш друга песен. Радвам се, че не се стигна до там.
Хиперстимулация имах и в България, и в Истанбул. В България бях толкова подута, че хората мислеха, че съм поне 5-ти месец бременна (много е гадно да ти честитят, когато не си). В Истанбул хиперстимулацията беше доста по-лека и това ме накара да смятам, че съм добре и да си искам свежия трансфер. Явно обаче хормоните ми не са били добре. Факт е, че имам два пресни трансфера с резултат 0 и първия ЗЕТ беше успешен. Затова аз съм вече голям привърженик на замразените трансфери – разликата е наистина осезаема, за резултата да не говоря. Преди да замина за Истанбул имах консултация и с един друг чуждестранен професор, който в прав текст ми каза, че замразените трансфери са бъдещето, след като замразяването вече е щадящо и не води до увреждане на голямата част от ембрионите.

Момичета, има вероятност да са ми нужни два овитрела. В четвъртък съм на преглед и ще видим дали са ми спукани задържаните фоликули, ако не са, ще трябва два овитрела да сложа. Мисълта ми е ако има някой в Мемориал да ми вземе от Идил или ако някоя от Вас има в повече останали?! Благодаря предварително, пак ще пиша как се развиват при нас нещата. Много се радвам на последните постове, вдъхват много кураж!

foundy , благодаря ти, че сподели.
 За жалост и за да не обобщавам ще кажа, че имаме лекари, които, колкото и да са големи на ръст, притежават комплексите на малкия човек и се изказват като последна инстанция, с което дебело подчертават професионалното си безсилие. Да не говорим за погрома, който нанасят на емоционалното състояние на пациентите. Но хубавото е, че при теб това е прераснало в амбиция и си открила своя верен път към успеха. 
А като ви чета какво бременно хорце сте завихрили към и от Истанбул, ми иде да се хвана за втори път.

За Благовещение ви пожелавам, мили момичета, всички, писали някога в тази тема, които още се борите, чакате и мечтаете - да чуете благата вест скоро и да бъдете безкрайно щастливи    

Най-после щастливи постове! Прекрасно! Хайде - всички да успеем!