Парфюмни размисли и страсти - 185

Обожавам сандалово дърво в парфюми. Създава ми едно усещане за мекота и нежност. Това за мен е най-приятната част от парфюма, основата ,която понякога се усеща целодневно.

Благодаря!    Направи го, защото твоите описания са уникални просто... 

Като за евтин и звезден парфюм,  Fancy е доста променлив. Там, където си пръснах на ръката(аз пръскам отгоре над дланта), мих ръцете няколко пъти, откакто пръснах и ароматът, който остана е мооого хубав, нежен и секси - като на гола кожа след душ.

Така като се замислих санталът не е много моя парфюмна нотка, да не кажа хич.

Днес най-после пробвах A Man Pure Havane (благодаря за препоръката на Deetron) и много ми допадна. Класен, изискан без да е натрапчив или да докарва асоциации на дърт плейбой тип Хю Хефнър. Любимият обаче нещо не е във възторг, а исках да му го взема. Така или иначе ще го получи баща ми. Няма я ясната нотка на тютюна Клан, но въпреки това ми навява асоциации на аристократичен кабинет с кожени фотьойли и пури, прибрани в дървени полирани кутии. Чудесен е!

Наскоро получих като подарък Nаrciso Rodriguez For Her L`eau - е точно това са най-досадните за мен бели цветя . И естествено като всеки нелюбим аромат е адски траен на моята кожа. Това бих го нарекла правилото на Мърфи за парфюмната трайност. Иначе флаконът е един малък разкош.

Обичам сандалово дърво и ароматните пръчици също ,не мога обаче да различавам и описвам съставките като вас,ама изобщо...като си гледам парфюмите,купувани и преди години явно съм била фен на белоцветните,някои от тях са ми любими и сега де,но вкусовете ми леко са се променили,искам да помоля да ми опишете има ли голяма разлика между Guaerlain parfum initial и другата версия мексиканскo-ванилената,да си призная ванилия усещам и в initial,на мен ми прилича леко и на Chanel 5 edt,но в Chanel усещам цитроси,а в initial не....

Тези дни се сбогувам с Mitsouko.
Толкова да я обичам в сезона на студените мъгли, а тази есен, изглежда, ще се носим за последно. Моята Mitsouko е екстракт, според кода на кутията е произведена преди последната реформулация на Thierry Wasser, т.е. попада в категорията „винтидж екстракт“. Правих проучване това лято какво се случва с добрите стари шипри, тогава тествах и новата Mitsouko. От блотера с EDT ме лъхна свеж и ведър аромат на хрускави прасковки. По блоговете масово се възторгват по тази последна версия и ахкат, че съвсем правдоподобно била възпроизвеждала някогашната формула, обаче аз дълбоко се съмнявам, предвид факта, че основната задача на Thierry Wasser е била да направи Mitsouko спрямо най-новите регулации на IFRA, т.е. на практика без дъбови мъхове. А и сериозно ли вярва някой, че в концепцията на Жак Герлен са присъствали тия хрускави прасковки? Edouard Flechier, авторът на предходната реформулация, може и да не е следвал буквално версиите от 80-те и 90-те, обаче отлично е пресъздал идеята за това как трябва да изглежда една класическа творба, а именно – мрачна и мръсна.
Лука Тюрин сравнява Mitsouko с „Мона Лиза“. Въобще не помня в какъв контекст ги сравняваше и какво се опитваше да каже с това сравнение, обаче е напълно прав човекът – няма по-отблъскваща картина от „Мона Лиза“. Не знам да има на света по-грозна жена, нарисувана с по-противни нюанси на черно, мръснокафяво и бозаво. Какво ще бъде обаче, ако вземем ние тая „Мона Лиза“, изрусим цветовете до пастелни, тунинговаме бюста, лифтнем брадичката и я окачим над канапето? Престъпление против изкуството, ето това ще бъде. Голямото изкуство няма и не може да има утилитарни функции. „Мона Лиза“ не е предназначена да ни украсява хола, а Mitsouko не става да ухаем приятно на колегите в офиса. Mitsouko се носи в офиса само когато по някакви свои си причини искаме да изтръгнем от колегите едно неподправено „Боже, на какво мирише тука, да не сме забравили нещо в шкафа!“. Mitsouko не е просто шипър, тя е Шипърът. Не може да се заместят дъбовите мъхове с три вида пачули или яка доза ветивер, както направиха напоследък с най-любимите ми парфюмчета, това не е гювеч, та да турнем повечко чубрица, ако установим, че ни се е свършил риганът. Mitsouko не е просто бабичка, тя е Бабичката, няма как да я подмладим и направим приятна за новите поколения, младежите не харесват баби, това е природен закон и няма какво да я пудрим и червисваме, само я правим смешна. Хрускави прасковки, моля ви се…
Разбъбрих се, това го правя винаги, когато имам да пиша нещо важно с безмилостно изтекъл краен срок за предаване. Пък и хич не е оригинално да се говори за реформулации, омръзнало е, та чак е вече невъзпитано да се досажда на хората по тая тема. Идеята ми всъщност беше да разкажа за Mitsouko, преди да се разделя с нея.
Това не е лесна задача, дори за човек, който няма кой знае какви затруднения в писането, защото направо не знаеш откъде да започнеш. Когато се дискутират класически образци, хубаво е да се има предвид историческият контекст, обаче едва ли имам какво ново да кажа. Добре известни са и фактите – че Жак Герлен създава парфюма през 1919 г. като творческа интерпретация на създадения през 1917 г. „Кипър“ на Франсоа Коти, и романтичната легенда за любовта на японката Мицуко с британски офицер по време на Първата световна война, и клюката – че самият Жак е имал нещо си там с някаква японка. Онова, на което по-рядко се обръща внимание, е, че Mitsouko е създаден да парфюмира хора, които се къпят веднъж седмично и се перат веднъж в месеца. Иначе казано, за разлика от съвременните свежаци, това не е аромат, който да съобщава на околните, че си взел душ, преди да излезеш. Това е парфюм, който отлично се съчетава с миризмите на пот, завивки и случилото се между тях, не ги прикрива, а ги допълва да ухаеш неземно. Още по-рядко се обръща внимание на това какво ще рече „класически образец“ – значи това е нещо, на което не просто много хора са подражавали впоследствие, ами това е нещото, оформило представата ни изобщо за жанра „шипър“ и за парфюм въобще. Идеята, че хубавият парфюм е богато и хармонично съчетание от аромати, че е многолик и изменчив, стои различно на всеки, че се променя с времето, търпи развитие, че има връх, сърцевина и база, която трае с дни – всичките тези представи са дошли от Mitsouko и другите парфюми, правени по нейно време.
Mitsouko е за мен ултимативният хамелеон. Даже не съм сигурна дали съм успяла да уловя всичките й нюанси и преображения, толкова много пъти ме е изненадвала. Мирише различно според това дали съм мацнала съвсем мъничко, или съм накапала повече, дали в основата на косата или на китката, дали се е разнесла по памучен трикотаж, по синтетика или вълнен пуловер, дали съм вътре или навън, дали е слънчево или вали. Когато се случи да се задържи по косата или по шала ми и се напласти с две-три поредни нанасяния, също започва да ухае различно. Разликите са много отчетливи, не си ги въобразявам и не говоря метафорично. Понякога ме хвърлят в еуфория, друг път са ми направо неприятни.
Първата фаза след нанасянето не е свежа, не и със звънлив цитрус, както се очаква от един шипър. Има цитрусова нотка, но тя е по-близо до „лимонови резенки“, не е пресен плод и звучи в акорд с подправките от герлинадата. Това е най-трудната фаза, признавам си. При леко нанасяне на кожата излъчването е топло и цветно, букет подправки, които някога са били букет цветя. При по-щедро нанасяне могат да се стелят гъсти и мазни като в кухненска миризма, моят мъж ги идентифицира като „манджа“, други ги сравняват с развалена майонеза. Понякога към тях се добавя лек дъх на терпентин. Ако съм навън и времето е слънчево, но хладно, замирисват на суха шума. Ако съм вътре и някой е надул парно, започвам да се чувствам потна и попила мирис на готвено. Веднъж обаче носих парфюма през лятото, в миниатюрно количество и тогава герлинадата ми замириса на крем, много лек лимонов крем с ванилия и канела.
Началната фаза трае поне час, понякога доста повече, като постепенно се уплътнява и към нея се добавя миризмата на пушек. Това са скъпоценните ми мъхове. Тъмно-зелено-мастилен пушек, дълбок и кънтящ в синусите, постепенно взема надмощие. Тази втора фаза я има винаги, знам си и си я чакам. Това е най-мрачната фаза от развитието и най-любимата ми, никакво пачули, амброксан или исо-е-супер не могат да ми причинят същото смразяващо усещане като този гъст и хладен, зелено-сив, мокър мирис – усещане за може би студ, а може би първичен ужас, което те пронизва до мозъка на костите и потреперваш, все едно се разхождаш сам нощно време в гъста мъгла.
Третата фаза е най-многолика и най-често ме изненадва. Понякога над мъховете избива ветивер и ароматът внезапно става зелено-свеж. Друг път се съчетава с тях, а те утихват и се получава мирис на сурово дърво. В отделни случаи разцъфтява най-красивата опушена роза, която съм имала щастието да помириша и която ме е карала да се въртя и да се душа като кутре. Първия път даже не повярвах, реших, че има някъде по мен останал друг парфюм. Други цветя не се отличават, каквито и да ги има дадени в пирамидата, изобщо да си говорим за цветя в Mitsouko е като да си говорим за цветове в „Мона Лиза“.
Последната фаза е акорд, за който подозирам, че преди век е имал плътна структура, а сега е просто бледа сянка. Призрак или отблясък, защото не е стабилно ухание, а полъх, избликващ неочаквано от някоя гънка или ръкав. Става дума за много дълбок драйдаун, който няма как да оцелее на тялото. По меки и деликатни тъкани отблясъкът е сребрист, защото долавям само дървесина и мъхове, обаче в хомогенно съчетание – сиво-свежо и матово. В косата отблясъкът е златист, защото по някаква причина там се закрепва и миризмата на сухи листа и цветя. По ръкави и шалове успява да се напласти плътен гранатов блясък, дълбок и тъмен, може би това е по-близо до оригиналния замисъл. Понякога мирише на овъглено дърво с благородни смоли. Друг път е топло-сладък, с нюанс на горена захар.
За разлика от други апологети на Mitsouko аз не смятам, че всяка жена трябва да има и да носи този парфюм – подобни настоявания са ми идиотски, като че всяка жена трябва да носи дълга пола или всеки мъж – мустаци. С новите регулации на практика сложиха край на старите шипри и много ме е яд, но чак пък да ревнем сега или да правим революции няма смисъл, нещата в живота ни отминават и все едно да плачем за корсетите или за пишещите машини. Няма да страдам за Mitsouko. Загубила съм близки и любими същества, а това е просто парфюм, имам десетки. Ще я помня като приятел от детството, с който пътищата се разделят и никога повече не го срещаш, но и никога не го забравяш.

Edit: Съжалявам, увлякох се и не си дадох сметка, че постът ми става много дълъг 

Йоан Владимир, то на човек да му е неудобно да пише след теб Нямам никакъв спомен мирисала ли съм Mitsouko, но твоя пост ми стига.

Сантал май не харесвам ако е нещо малко сложен там иди-доди, но иначе ме дразни. Днес макар сравнително топло като за ноември сложих Еликсира мерве. Е , много хубав, преоткриваме се с него. От лятото кътам една 30-ичка сега и дойде времето. Много ме радва и аромата , и разфасовката и цвета на бутилката ми действа добре направо голям кеф

densi, благодаря за новата тема!   

Откровено си признавам, че не харесвам (даже мразя) преобладаващо сандалово дърво в пирамидите. Нито един от изброените парфюми със сандал не харесвам. Видя ли, че доминира в пирамидата, даже не си правя труда да пробвам дадения парфюм. Наскоро се влюбих в Bois Noir Robert Piguet, в който има сандал (според Фрагрантика), за щастие не го усещам. Другият парфюм със сандалово дърво, който изнамирам в гардеробчето си е Бронзовата Богиня от 2011, но и там не го усещам! 

отряза ми главата! абсолютно съм склонна да се разделя с половината от моето количество в твоя полза - просто, за да имаш и следващата година от него /или нея?/!

Mомичета,в Lidl пускат нова версия парфюм  Suddenly Diamond   :bouquet:s.Някои знае ли кое е това чудо?

Бос Ориндж каза Гугъл

Благодаря,как не се сетих да погледна.Сега ще попрочета. 

Денси, благодаря ти за бързата реакция и за хубавата тема   Човек и добре да живее, все някога му се поврежда компютъра 

Сандаловото дърво не ми е любимо да го усещам подчертано в парфюмни композиции (пък самостоятелно още по-малко), но има приятното свойство да стопля подложката и да звучи хармонично с други базови нотки като ванилия и амбър.

Йоан Владимир   невероятно ревю на велик парфюм, без дъх останах. Не познавам тази концентрация, имах едт, приключих го жадно и нетърпеливо, не усетих как свърши. В твоето описание открих много общо със Синия час, подозирам, че нереформулираната версия на Мицуко се родее изключително близко с него.

Уникално ревю, благодаря! Не харесвам Митсуко, ама хич не го харесвам, но тези думи ме докоснаха.

По темата - не харесвам преобладаващо сандалово дърво, нито ароматни пръчици (ааадски ми е досадна тази миризма) . Сещам се за Boss Orange, там сандалът ме души...

Бижу, подкукуроса ме с това описание на Фенси, който ми стои от миналата зима в списъка за млечни/карамелени аромати В този сайт явно е изчерпан, ще се търси другаде, докато си харесам на спокойствие някой по-изтънчен карамел или ванилия.

Благодаря за новата тема! 
Не харесвам ароматни пръчици изобщо, но има парфюми, в които има сандалово дърво и ми харесват. Коко на Шанел е един от тях.