Удоволствието да си жертва

Публикувана: 7 ноем. 2014, 15:19 ч.
Последно мнение: 30 ноем. 2014, 15:17 ч.

9 342
47

Редовен потребител

# 30 8 ноем. 2014, 23:25 ч.

Моята началничка е такава и не мога да избягам от нея. А ми иде да побягна с двеста. И не само на мен, на всички в колектива. Да оставим настрана, че говори за всеки зад гърба му и се опитва да ни раздели. Разбрахме я що за стока е и не й се връзваме. Ако й кажеш дума напреко, ако оспориш мнението й ти дава тежките случаи и от нея струи такава злоба, че е страшно. Само тя има деца, останалите кучета ни яли. Ако се оплачеш, че детето ти е болно, те прекъсва на втората дума и започва да ти обяснява как нейния син (на 24 сега) като бил с пневмония, колко тежко му било и т.н. А те малките деца, видиш ли, лесно им минава. Ако ти си болен от нещо, маловажно е, бързо ще ти мине, ама Айде, болнични си да си "отпочинеш". Но виж, нейното кръвно е страшно, иде края на света. Опасно е, води до безброй усложнения и болести. И по три пъти на ден го мери. Но на колежката, на която извадиха матка, яйчници и т.н. "нищо й няма, нали са го хванали навреме". Shocked

Shocked

И само на нея не й стигат парите. А пък като ни каже "дано децата ви станат като моите - възпитани и добри", направо ми иде да Sick

Sick

. И отгоре на всичко е безгрешна. Не греши никога и за нищо. По цял ден слушаме монолози. И да искаш да кажеш нещо те прекъсва. Като захапе една тема, та така цял ден. И не се уморява, имам чувството, че от това се храни. Днес се оплаква от мъжа й, утре от колежка, другиден от етървата, после от свекървата... Някои теми ги повтаря по няколко дни. Rolling Eyes

Rolling Eyes

Виж целия пост

S

Потребител

# 31 9 ноем. 2014, 00:44 ч.

Имах такива приятели, вече ги нямам. Тъжното е, че у тях има ценни, много ценни качества, за които човек се закача, харесва, привързва се искрено, уважава ги, опитва да помага, да бъде приятел. Проблемът е, че приятелство не може да се случи, защото този тип хора всъщност дори не подозират, че съществуваш. Вършиш работа на слушател, на огледало, в което виждат себе си и само себе си. В един момент, усещането, че си употребен, просто надделява. Винаги са най-нещастните, най-прецаканите, най-неприспособимите, дори, когато целият свят се е сринал под краката на публиката им. Всичко е по-маловажно от собствената им драма или по-скоро фантазия за драма.

Виж целия пост

TheHotChili

# 32 9 ноем. 2014, 18:06 ч.

Често казано пробвах с игнониране на такъв проблем у моя близка. Еми, донякъде се получава. Вече не й се дразня (или поне не чак толкова). Ясно ми е вече, че каквото и да стане, комета да мине, камък да падне - виновна все ще съм аз Flutter

Flutter

Тя- никога! Просто е невъзможно да си признае грешката, ако ще и това да й е последния ден, час, минута bowuu

bowuu

Намалих контактите- ако тя почне да ми дрънка глупости, почвам да си измислям мои и така разговора тръгва в абстрактна посока Laughing

Laughing

Сигурна съм, че скоро напълно ще прекратят контактите. Да, приемам я такава, каквато е. Но именно защото виждам каква е и че няма да се промени, нито дори да си ПРИЗНАЕ, че има нужда от помощ, промяна или че е сгрешила, я оставям животът сам да й удари шамар! Naughty

Naughty

Виж целия пост

Редовен потребител

# 33 9 ноем. 2014, 19:25 ч.

Едва ли може да се нарече удоволствие..
Такива хора, просто са нещастни.
И понеже нямат желание да открият за себе си защо са нещастни и да вземат мерки, просто прехвърлят "вината" върху другите и всичко останало.

Съчувствам им, но отдалече.
Щастлива съм, че край мен няма такива.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 34 9 ноем. 2014, 19:34 ч.

Цитат на: EXQUISITE в нд, 09 ное 2014, 19:25

Съчувствам им, но отдалече.

Въобще не им съчувствам. Съчувствам на хората около тях. Как да съчувствам на човек, който натоварва друг човек с отговорността за собствените си провали. Защото огромна част от тях са с пълното си съзнание, че са тъпи, егоцентрични и мързеливи и именно това знание ги прави злобни и завистливи и си го изкарват на околните.

В тази връзка днес гледах по новините, че около 160 000 души ще празнуват коледните и новогодишни празници в чужбина. Иначе ако ги питаш тези хора как живеят, голяма част от тях сигурно ще се жалят до небесата как не им стигат парите и как изнемогват. Просто ни е генетично заложено на нас българите да мрънкаме дори и реално да сме добре.

Виж целия пост

S

# 35 9 ноем. 2014, 19:50 ч.

Аз почти всичките такива ги отърсих, само една ми остана. Въпреки, че преди време бях отрязала всякакви контакти и с нея, после ми беше минало и пак взех да й отговарям на обажданията. И пак взе да ми тежи. Тоя човек с какви глупости не ме занимава, интриги разни, оплаквания, преди беше "болна" от една смъртоносна болест, сега от друга такава.... Нямаше оправия, като се отпуснах - и взе през няколко дена да ми звъни пак, да се оплаква, уффффф.... един път откажа, втри път ми се вижда съвестно.... и се съгласявам. Но откакто в момент, в който бях много разстроена и без да мисля, написах във фейса, че ми е починало животинчето, вече две седмици пълна тишина(тя и там ме "вижда"). Освен наистина контрарешението е, като ти зареват, колко са зле, а ти колко си добре, да вземеш да ревеш на по-висок глас...

Виж целия пост

З

ЗАНДАЛИ

Редовен потребител

# 36 9 ноем. 2014, 19:59 ч.

Аз подозирам, че авторката говори за много близко същество (майка, баба) където е трудно да сложиш някакъв маркер в отношенията, колкото и натоварващи да са те. Тогава е много трудно да поставиш граници, без да се изяждаш от вина. Да не говорим за възрастовите изменения, за които никой не е виновен, но се случват и все някой обичащ ги търпи.И наистина е много теегаво ако живееш с този човек, а не просто да си приходящ като на свиждане. Ако е това - моят съвет е -съгласявай се, съчувствай, прегръщай. Понякога им давай бонус като - боли ме главата ( примерно), те ще обяснят как това нищо не е и едва ли не имат тумор някъде си, а ти от една глава се оплакваш, после може и да ти обяснят колко неблагодарно същество си, защото не си разбрала колко им е зле на тях, а си тръгнала да се оплакваш... Натоварващо е - да, но от опит знам, че като прегърна някой, извиня му се ( дори без идея за какво) - те си стават пак моите хора, с които поне за час мога да комуникирам нормално ( не ме разбирайте погрешно -изобщо не говоря за психично диагностицирани хора - просто възрастни с нужда от внимание)

Виж целия пост

Редовен потребител

# 37 9 ноем. 2014, 20:02 ч.

miss july,

Съчувствам на всеки, който не знае какво е да си щастлив.

От момента, в който разбрах, че този тип хора са дълбоко нещастни - спрях да им се "връзвам" и започнах да ги понасям доста по-леко.

Виж целия пост

К

КИТАНА

# 38 9 ноем. 2014, 20:15 ч.

Аз такива хора наричам с истинското им име: енергиен вампир. В окултното не вярвам (да ви изпреваря), но има хора, които изпиват жизнената енергия на другия чрез използването му за кошче "душевни отпадъци".
Избягвам всячески контакти с такива същества. Не се замислям "защо", "какво", "ами ако...". Изобщо. Бягам надалече. Ако нямам избор: спирам да слушам какво ми говорят. Съсредоточавам се в нещо странично и изключвам. От опит знам, че рядко имат да кажат нещо важно.

Виж целия пост

A

# 39 9 ноем. 2014, 21:12 ч.

Да, Зандали позна, става въпрос за майка ми. Затова няма как да спрат контактите, но съм ги ограничила максимално. Наистина ми действа като енергиен вампир, изпива ме, избива ме неподозирана агресия, която едва сдържам, чувството за вина се трансформира в нетърпимост, превръщам се в чудовище Sad

Sad

Виж целия пост

К

КИТАНА

# 40 9 ноем. 2014, 21:15 ч.

Игнорирай това, което казва. Това е единственото, което можеш да направиш.
Възможно е да почне да те обвинява, че не те е "грижа" за нея. Без да се поддаваш на манипулацията, игнорирай и това. Само това виждам като спасение. Grinning

Grinning

Виж целия пост

Куркума

# 41 9 ноем. 2014, 21:19 ч.

Аз се фокусирам не толкова върху това, което обсебените от нещастието си личности ми причиняват, макар че е доста осезаем дискомфорт. Със съжаление констатирам, че ако за мене дискомфортъта е час-два, три или пет, ден или три, то за въпросната личност това е 24-часово мъчение, както и за най-близките им.

Не съм нито психолог, нито психиатър, а като характеролог съм любител, и все пак - смятам че става въпрос за патологии, а не за особености на характера и тарикатски практики.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 42 9 ноем. 2014, 21:23 ч.

Цитат на: *Mi* в нд, 09 ное 2014, 21:12

Да, Зандали позна, става въпрос за майка ми. Затова няма как да спрат контактите, но съм ги ограничила максимално. Наистина ми действа като енергиен вампир, изпива ме, избива ме неподозирана агресия, която едва сдържам, чувството за вина се трансформира в нетърпимост, превръщам се в чудовище Sad

Sad

Ако обича да чете може да й вземеш някоя книга за личностно усъвършенстване. Нещо в стил "Обикни живота, не бъди мрънкало" Grinning

Grinning

Иначе аз съм за директния подход, т.е просто да й кажеш да спре да те натоварва и да се оплаква за неща, половината от които не съществуват. Ако не подейства, просто ограничи контактите си с нея. Какво като ти е майка. Мъжът ми почти не общува с родителите си именно защото постоянно го натоварват с проблеми /това, че търсят контакт с него основно заради пари и услуги, е друга подробност/.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 43 9 ноем. 2014, 21:26 ч.

Цитат на: *Mi* в нд, 09 ное 2014, 21:12

Да, Зандали позна, става въпрос за майка ми. Затова няма как да спрат контактите, но съм ги ограничила максимално. Наистина ми действа като енергиен вампир, изпива ме, избива ме неподозирана агресия, която едва сдържам, чувството за вина се трансформира в нетърпимост, превръщам се в чудовище Sad

Sad

Познато..
И с моята майка беше така..цял живот..
Но от мига, в който се помирих със себе си-сякаш станах недосегаема за негативизмът й.
Просто моята енергия стана много по-силна и вече нейната не можеше да ме засегне.
Общувам винаги с усмивка и минава бързо всичко.

Виж целия пост

Z

Потребител

# 44 10 ноем. 2014, 09:39 ч.

Цитат на: Saule в нд, 09 ное 2014, 00:44

Имах такива приятели, вече ги нямам. Тъжното е, че у тях има ценни, много ценни качества, за които човек се закача, харесва, привързва се искрено, уважава ги, опитва да помага, да бъде приятел. Проблемът е, че приятелство не може да се случи, защото този тип хора всъщност дори не подозират, че съществуваш. Вършиш работа на слушател, на огледало, в което виждат себе си и само себе си. В един момент, усещането, че си употребен, просто надделява. Винаги са най-нещастните, най-прецаканите, най-неприспособимите, дори, когато целият свят се е сринал под краката на публиката им. Всичко е по-маловажно от собствената им драма или по-скоро фантазия за драма.

Абсолютно права си! Една година прекарах в изслушване на драмите на една приятелка. Ежеминутно ми пишеше какво става с нея и все беше онеправдана. Онзи ден не издържах след като повече от час слушах поредната псевдо-драма и след като три пъти изразих съчувствие, накрая й казах, че има право да се чувства зле колкото си иска. Разсърди се, а аз се ядосах. И я попитах кога за последен път тя се е поинтересувала как съм аз - преди повече от месец. Естествено тя пак се изкара жертва като ми се припомни една година назад какво е сторила за мен....

Виж целия пост

Препоръчани теми

?Въпроси всякакви за СО? 2024

245 505
6 756

Лични и семейни отношения

Дали има симпатии?

3 060
92

Лични и семейни отношения

Мъжът ми е полудял от любов по друга жена

6 968
222

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.