ПЪРВИ клас - 4 тема

Агресивното поведение

Подобно на биковете-сувенири, които намираме по китайските магазини, много енергични деца в предучилищна възраст хвърлят играчки или самите себе си към най-близки цели, когато са разстроени, вбесени или неконтролируеми. Защо? Защото малките немирници не са способни да проявяват здрав разум, нито пък имат склонност да правят компромиси и за тях мятането на книги или играчки не е нищо по-различно от тупкане на топка. Укротете агресивното поведение на рожбата си, като първо й обясните, че удрянето, хапането, хвърлянето, тръшкането и дразненето са неприемливи. Тогава покажете (дори на едногодишното си дете) типа поведение, който искате да бъде следван — целувайте го, прегръщайте го, говорете му мило и т.н., Освен това му обяснете защо тези действия са неприемливи. Бъдете сигурни, че стриктно и неотлъчно налагате правилата, за да направлявате детето си по пътеката на подобаващото поведение.

 

Забележка

Ако агресивното поведение на детето ви е неизменна част от ежедневната му игра и вреди на останалите деца, на приятелите, на семейството и на самите вас, без колебание потърсете професионална помощ, за да разберете каква би могла да бъде причината за това поведение.
Предпазване от проблема

Наблюдавайте отблизо играта на детето си

За не се приучи рожбата ви към агресивно поведение от връстниците си, наблюдавайте как общува с приятелите си и как всички деца в групата споделят и разпределят играчките си. Не позволявайте агресията да доведе до нараняване или вреда. Освен това се отнасяйте към непристойните прояви на децата на приятелите си така, сякаш го правите със собственото си дете.

Не моделирайте агресивното поведение

Отнасяйте се с вашите вещи по начин, по който искате да се отнася и детето ви със своите. Например удрянето и хвърлянето на различни предмети, докато сте ядосани, му показва единствено как да изразява агресията си в момент на ярост.

Обяснете защо хапането и удрянето са неприемливи

За да помогнете на детето си да проумее колко неприятно може да бъде агресивното поведение и за двете страни, му обяснете какво причиняват удрянето и хапането на жертвата.
Разрешаване на проблема

Как трябва да се постъпи

Кажете на детето какво да прави, за да не удря

Дайте съвети на детето какво да прави, за да избегне ударите в момент на агресия, когато има срещу себе си свой разстроен връстник. Например кажете му да помоли за помощ или да каже: „Няма да играя повече“, или пък просто да напусне детската група. Карайте го да направи това поне пет пъти, за да свикне с думите и да се научи да ги използва.

Оценявайте детето, когато виждате, че се справя

Оценявайте поведението и правете комплименти на детето си, когато то се справя — когато споделя, когато отстъпва, когато иска да помогне и т.н. Например кажете му: „Страхотно е, че споделяш с приятелчетата си, миличък. Гордея се с теб!“ Винаги бъдете специфични в похвалите си. Колкото повече го цените, толкова по-често ще бъдете свидетели на добро поведение.

Поощрявайте

Порицанията ще помогнат на детето да разбере защо не приемате конкретно поведение. Те означават още, че уважавате способността му да разбере причините за взискателността ви към него. Трите части на ефективното порицание за удряне например, включват да му кажете да спре („Спри да удряш!“); да му обясните защо не одобрявате постъпката му („Ударите нараняват хората!“); предлагане на приемлива алтернатива, за да спре („Когато си ядосан, просто напусни групата!“) Ако то продължава да бъде агресивно, повтаряйте порицанията си и прибегнете до метода „изнасяне“, за да засилите посланието си.

Забравете инцидента, когато той приключи

Ако продължите да напомняте и натяквате на детето лошото му поведение, няма да постигнете нищо добро. Напротив, така само ще му напомняте как да бъде отново агресивно.

 

Какво не трябва да се прави

Не прибягвайте до агресия, за да спрете агресията

Удрянето на детето ви само ще го накара да посяга и на нас, и на другите в подобни ситуации.

Не изпускайте парата в момент, когато и детето ви прави това

Да се ядосвате, когато и детето ви е ядосано, означава само да му покажете, че може да прибягва до агресия, за да взема надмощие над вас.

Хапещият Майк

Майк Морган, на възраст година и десет месеца, доби печална известност като „Хапльото“, тъй като търпеше непрестанните безмилостни закачки на двамата си по-големи братя.

Госпожа Морган заплашваше най-малкото си дете, че ако не спре агресивното си поведение, много ще се ядоса. „Ако не спреш да хапеш хората, Майк, ще те напляскам!“ Но тя знаеше, че никога не би изпълнила заканата си.

Очевидно фактът, че братчетата на Майк, съответно на три и пет години, дразнеха Майк, не впечатляваше мама. Всъщност членовете на семейството често се шегуваха помежду си и тя смяташе, че не е нужно шегите на по-големите братя с Майк да бъдат приемани твърде сериозно. Съпругът й обаче не беше съгласен: „Помисли си как цялото това дразнене може да се отрази на Майк“ — каза й той един ден.

Въпреки че не искаше да приеме ситуацията по този начин, госпожа Морган си даде сметка, че никога не е разглеждала проблема от гледна точка на Майк — това, че той реагира на братята си с хапане, тъй като не е адекватен на вербалните им атаки. Тя започна да учи и трите си момчета, че хапането, хвърлянето на предмети, дразненето и удрянето не са приемливи и смяташе, че това е единственият начин да моделира поведението на по-големите си момчета и да научи Майки, че има и други начини, до които може да прибягва, за да получи внимание.

На следващия ден Майк започна да хапе братята си докато му се присмиваха и го наричаха с обидни думички. Госпожа Морган порица първо Майк: „Спри да хапеш, Майк! От хапането боли — захапват се ябълки, а не хора. Това наранява чувствата им.“

Но порицанието не спря вербалните и психическите атаки на по-големите момчета и госпожа Морган каза:

Съжалявам, но вие продължавате да се хапете и дразните. „Изнасяне!“ Тогава и трите момчета бяха поставени на отделни столове, за да помислят върху случилото се, както и за начините за преодоляване на ситуацията.

И тъй като госпожа Морган беше последователна във възпитанието и оценяваше всяка положителна постъпка на децата си, момчетата й се научиха какво да очакват от ситуации, в които се бият или пък се държат приятелски един с друг. Майк започна да хапе по-малко, тъй като вече не трябваше да търпи дразненията на братята си, а по-големите момчета научиха, че дразненето наранява не по-малко от хапането.