Понеже съвсем скоро я прочетох за пръв път, ето коя книга ми хареса: "Гръцко кафе" на Катерина Хапсали. Книгата е популярна, не е нова, но ако някой все още не е стигал до нея по определени причини, нека не се колебае. Хубава е!
Виж целия пост
Съвременни романи от български автори
- Публикувана: 11 ноем. 2014, 12:22 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2021, 19:42 ч.
# 120
3 авг. 2017, 10:56 ч.
# 121
12 авг. 2017, 15:06 ч.
Щъркелите и планината за мен е прекрасна книга, много ми допадна начинът, по който авторът преплита фолклор, митове и действителност. Нещо подобно срещнах в Доста на Мона Чобан, също толкова лека и приятна за четене се оказа.
Наскоро открих Лиляна Михайлова като автор с книгите й Корабът и Грехът на Малтица, горещо препоръчвам и двете на почитателите на исторически романи.
Спомени за вода на Иван Станков също се оказа впечатляващ сборник с разкази, емоциите просто протичат през теб и не усещаш кога си стигнал до края на книгата.
Виж целия пост
Наскоро открих Лиляна Михайлова като автор с книгите й Корабът и Грехът на Малтица, горещо препоръчвам и двете на почитателите на исторически романи.
Спомени за вода на Иван Станков също се оказа впечатляващ сборник с разкази, емоциите просто протичат през теб и не усещаш кога си стигнал до края на книгата.
# 123
31 авг. 2017, 14:22 ч.
Започнах Хавра на Захари Карабашлиев.
Преди време прочетох Доста на Мона Чобан. С всяка страница очаквах да се случи това, което бе в резюмето, а то в последните страници.
Виж целия пост
Преди време прочетох Доста на Мона Чобан. С всяка страница очаквах да се случи това, което бе в резюмето, а то в последните страници.
# 124
1 септ. 2017, 11:01 ч.
Pyjamka, "Гръцко кафе " и аз я харесах.
"Чамкория" - прекрасна книга.
Милен Русков е голямо има вече в българската литература. Ясно е.
Книга за политическия живот през 20 те години на миналия век, през погледа на един обикновен човек.
Виж целия пост
"Чамкория" - прекрасна книга.
Милен Русков е голямо има вече в българската литература. Ясно е.
Книга за политическия живот през 20 те години на миналия век, през погледа на един обикновен човек.
# 125
7 септ. 2017, 21:36 ч.
Розариум на Георги Томов е разкош.
В пъти по-добра от предишния му роман, който така и не дочетох. Има сблъсък на идеали, вътрешна борба... всичко любимо за мен.
Miriel, в Доста просто се наслаждавах на описаните картини и усещания на героинята, написана е красиво. А историята накрая ми дойде като бонус.
Виж целия пост
В пъти по-добра от предишния му роман, който така и не дочетох. Има сблъсък на идеали, вътрешна борба... всичко любимо за мен.
Miriel, в Доста просто се наслаждавах на описаните картини и усещания на героинята, написана е красиво. А историята накрая ми дойде като бонус.
# 126
8 септ. 2017, 10:00 ч.
Така е. Даже мисля да посетя селото, но в крайна сметка, четейки резюмето на гърба, очакваш книгата да следва поне тази линия.
Продължавам с Хавра. Авторът има добри попадения, но понякога извъртам очи при някои клишета, които ми е втръснало да чета всеки ден, или за които да пиша всеки ден. Предполагам, че не може да се избяга от тях при положението, че романът се развива в съвремието ни. Все още се питам за ролята на историята от миналото, защото до момента не виждам връзката.
Виж целия пост
Продължавам с Хавра. Авторът има добри попадения, но понякога извъртам очи при някои клишета, които ми е втръснало да чета всеки ден, или за които да пиша всеки ден. Предполагам, че не може да се избяга от тях при положението, че романът се развива в съвремието ни. Все още се питам за ролята на историята от миналото, защото до момента не виждам връзката.
# 127
12 септ. 2017, 19:59 ч.
Копирам от друга тема
Приключих с Хавра Без никаквъм смисъл да се разказват две истории в една книга, добре че беше тази в миналото, защото можеше и да не завърша книгата. Съвременната история се оказа някакъв миш-маш история - то не бе организирана престъпност, руснаци, отмъщение, убийство, планиране на убийство...
На четеца си прочетох Балада за Георг Хених . Прекрасна книга. Ще прочета и останалото на Виктор Пасков.
Виж целия пост
Приключих с Хавра Без никаквъм смисъл да се разказват две истории в една книга, добре че беше тази в миналото, защото можеше и да не завърша книгата. Съвременната история се оказа някакъв миш-маш история - то не бе организирана престъпност, руснаци, отмъщение, убийство, планиране на убийство...
На четеца си прочетох Балада за Георг Хених . Прекрасна книга. Ще прочета и останалото на Виктор Пасков.
Зачетох първата глава и ми допадна
# 129
16 окт. 2017, 15:33 ч.
Много, ама много ми харесва тази книга https://kralicatanakrastavicite.wordpress.com/
И горещо я препоръчвам!
Виж целия пост
И горещо я препоръчвам!
# 130
16 окт. 2017, 18:16 ч.
Благодаря. Започва обещаващо 
Виж целия пост
Много, ама много ми харесва тази книга https://kralicatanakrastavicite.wordpress.com/
И горещо я препоръчвам!
И горещо я препоръчвам!
# 131
18 окт. 2017, 21:29 ч.
Благодаря за линка Поръчах я 
Виж целия пост
Много, ама много ми харесва тази книга https://kralicatanakrastavicite.wordpress.com/
И горещо я препоръчвам!
И горещо я препоръчвам!
Благодаря за линка
Поръчах я 
# 132
19 окт. 2017, 14:40 ч.
Благодаря, че сподели! Книгата вече е при мен.
Бих искала да прочета мнение за "Пътуване по посока на сянката", Яна Букова.
Виж целия пост
Много, ама много ми харесва тази книга https://kralicatanakrastavicite.wordpress.com/
И горещо я препоръчвам!
И горещо я препоръчвам!
Благодаря, че сподели!
Книгата вече е при мен. Бих искала да прочета мнение за "Пътуване по посока на сянката", Яна Букова.
# 133
22 окт. 2017, 23:34 ч.
Интересно ревю.
Ревю за романа на Елена Алексиева "Нобелистът" в един от най-престижната руски сайтове. Българската литература, нейните чудесни автори, стъпка по стъпка намират своето място на световного литературно поле. За Елена в България се говори малко. Недостатъчно. Въпреки че е носителка на най-престижните ни литературни награди, тя остава някакси встрани от вниманието на читателите. А не трябва. Тя е блестяща в езика, стила, формата, идеите и разгръщането им. Четете я. Всяка от книгите й е важна, и не трябва да се пропуска. И романите, и разказите, и пиесите й са достойни да всяка световна литература. Елена Алексиева е една от най-добрите ни съвременни писателки. Ето и превода на Красимир Лозанов на ревюто:
"Едуардо Гертелсман — нобелов лауреат по литература, остро страдащ от „постнобеловски синдром“ (на плещите на писателя мъчително тежи бремето на читателските очаквания, а в душата му е празно и дрънчащо като във варел), пристига на официално посещение в затънтена София. Разчувствал се на коктейла в негова чест, Гертелсман произнася гръмката фраза «Своя следващ роман по възможност бих искал да напиша в България» (Неточен цитат от романа. Бел. прев.), а след това излиза през нощта да подиша свеж въздух и … повече не се връща. Два дена след това литературният агент на писателя получава видео, на което Гертелсман, жестоко пребит, стои на колене с торба на главата, а похитителите му искат огромен откуп за живота му. След още няколко дни полицията намира труп на друг писател — български и къде по-неизвестен, но странно защо облечен със сакото и панталона на нобеловския лауреат. Със случая се хваща Ванда Беловска — млада и предизвикателно самотна полицайка, която наскоро преди това се е била (уж) поиздънила при разследване на гръмко дело за корупция.
Елена Алексиева е от тези автори, за които писането на същински криминалета е напълно безинтересно. Не по-малко (а по същество – доста повече), отколкото търсенето на нещастния нобелист, я интересуват отношенията на героинята с домашната й игуана на име Хенри (сложни), с майка й (натегнати), със собственото й наднормено тегло (обречени) и с бившия й приятел, а сега – министър на вътрешните работи (нееднозначни). Сънищата на Ванда, нейните страхове, стиховете, които пише (като презира себе си за тази «слабост»), нощна София, по която Ванда броди (едновременно жалка, натруфена и уютна), ароматните индонезийски контрабандни цигари, които колегата й пуши, а също така перманентно уязвената национална гордост на малкия народ, постсоциалистическата враждебност, срамната бедност и разтворената във въздуха историческа памет — «Нобелистът » е пълен до горе с разни симпатични и трогателни нещица, но от гледна точка на жанра – напълно излишни. Въпреки това ще е грехота да се оплачем: Алексиева успява да съхрани баланса между криминалето и литературата като такава. С целия свой немалък културен багаж, романът успява да се отлепи от земята и не без изящество да полети по начертания от автора курс към развръзката — може и не съвсем изумяваща ни, но в никакъв случай не разочароваща.
Съдейки по отзивите в българската преса, Елена Алексиева е смятана в родината си за един сериозен автор от „средната“ категория, без да е суперзвезда и национално достояние. Но ако това наистина е така, то явно си струва по-внимателното вглеждане в българската литература. (Превод Красимир Лозанов)"
Виж целия пост
Ревю за романа на Елена Алексиева "Нобелистът" в един от най-престижната руски сайтове. Българската литература, нейните чудесни автори, стъпка по стъпка намират своето място на световного литературно поле. За Елена в България се говори малко. Недостатъчно. Въпреки че е носителка на най-престижните ни литературни награди, тя остава някакси встрани от вниманието на читателите. А не трябва. Тя е блестяща в езика, стила, формата, идеите и разгръщането им. Четете я. Всяка от книгите й е важна, и не трябва да се пропуска. И романите, и разказите, и пиесите й са достойни да всяка световна литература. Елена Алексиева е една от най-добрите ни съвременни писателки. Ето и превода на Красимир Лозанов на ревюто:
"Едуардо Гертелсман — нобелов лауреат по литература, остро страдащ от „постнобеловски синдром“ (на плещите на писателя мъчително тежи бремето на читателските очаквания, а в душата му е празно и дрънчащо като във варел), пристига на официално посещение в затънтена София. Разчувствал се на коктейла в негова чест, Гертелсман произнася гръмката фраза «Своя следващ роман по възможност бих искал да напиша в България» (Неточен цитат от романа. Бел. прев.), а след това излиза през нощта да подиша свеж въздух и … повече не се връща. Два дена след това литературният агент на писателя получава видео, на което Гертелсман, жестоко пребит, стои на колене с торба на главата, а похитителите му искат огромен откуп за живота му. След още няколко дни полицията намира труп на друг писател — български и къде по-неизвестен, но странно защо облечен със сакото и панталона на нобеловския лауреат. Със случая се хваща Ванда Беловска — млада и предизвикателно самотна полицайка, която наскоро преди това се е била (уж) поиздънила при разследване на гръмко дело за корупция.
Елена Алексиева е от тези автори, за които писането на същински криминалета е напълно безинтересно. Не по-малко (а по същество – доста повече), отколкото търсенето на нещастния нобелист, я интересуват отношенията на героинята с домашната й игуана на име Хенри (сложни), с майка й (натегнати), със собственото й наднормено тегло (обречени) и с бившия й приятел, а сега – министър на вътрешните работи (нееднозначни). Сънищата на Ванда, нейните страхове, стиховете, които пише (като презира себе си за тази «слабост»), нощна София, по която Ванда броди (едновременно жалка, натруфена и уютна), ароматните индонезийски контрабандни цигари, които колегата й пуши, а също така перманентно уязвената национална гордост на малкия народ, постсоциалистическата враждебност, срамната бедност и разтворената във въздуха историческа памет — «Нобелистът » е пълен до горе с разни симпатични и трогателни нещица, но от гледна точка на жанра – напълно излишни. Въпреки това ще е грехота да се оплачем: Алексиева успява да съхрани баланса между криминалето и литературата като такава. С целия свой немалък културен багаж, романът успява да се отлепи от земята и не без изящество да полети по начертания от автора курс към развръзката — може и не съвсем изумяваща ни, но в никакъв случай не разочароваща.
Съдейки по отзивите в българската преса, Елена Алексиева е смятана в родината си за един сериозен автор от „средната“ категория, без да е суперзвезда и национално достояние. Но ако това наистина е така, то явно си струва по-внимателното вглеждане в българската литература. (Превод Красимир Лозанов)"
# 134
25 ян. 2018, 12:53 ч.
Орлов мост на Владимир Зарев.
Харесва ми. Един минорен роман, тъжен, много тъжен пъзел на безкрайния български преход.
Виж целия пост
Харесва ми. Един минорен роман, тъжен, много тъжен пъзел на безкрайния български преход.
Препоръчани теми