За заплатите, домашните помощници и персийските килими!

Точно така е.

По - скоро заради *задължителния* бакшиш, който е 15-20% . Моя приятелка е дипломирана пианистка, но си докарва повече от двойно отгоре само с три смени като барманка. Заплащането на час не е високо, но под двеста евро бакшиш на смяна не пада. Нейният колега е на над петдесет. Ако заплащането не беше такова, едва ли двамата щяха да са там.

Всъщност, да по-издръжливи са. Ядат хубава и здравословна храна. Ходят на почивки. Не са били изнервени през целият си живот. И нещата им са уредени. Докато в бг ядат кисело мляко(което е цяло чудо, ако вътре има мляко) и бисквити цял месец. Защото само за това им стигат пенсиите. На всяка крачка се изнервяш за дреболии и неуредени неща. Почивката дори за млади е мираж.

Дали има работа. За масовите хора, които са завършили средно образование и не много престижно висше  няма масова работа особено в малките градове. А за да започнат по специалността си някои от тях, трябва да работят в предприятие първо като чирак и тогава да продължат по стъпките на успеха. Такива предприятия няма.
В малък град за касиер на частна болница ти предлагат 300 лв, но да работиш и като разносвач на писма и всякакви други нищо не свързани с касиер. Знаете, че касиера отговаря за парите, които минават през него. Е 300 лв не е ли подигравка? Това е напълно реално.
Счетоводител на добре известна фирма в малък град - 400/450 лв . Това нормално ли е? За да си счетоводител трябва да имаш завършен най-малкото курс или да си имал стаж на подобна позиция.Също отговорна работа.  
От друга страна няма кадри, които да са обучени добре. И как да се обучат? Обучението струва пари. Може ли едно семейство, което в най-добрият случай вкарва 1000 лв на месец, я не, да прати детето си на скъпо струващи курсове.
Повечето шефове не се интересуват ти дали ще свършиш добре работа или не. Въпроса е да има свършена работа и да искаш малко пари. И после ... нищо в страната ни е е направено както трябва. Търсим лесни пари за малко труд. Често наричани далавери. Защото живота те учи в България, че не като учиш и се трудиш изкарваш прилична заплата, а като правиш далавери, честно незаконни и в ущърб на потребителя. Съгласяват се да започнат на 300 лв, но завличат фирмата или потребителите с много повече пари.
Не мисля, че българина е мързелив. Напротив. Той схваща бързо, учи бързо, подобрява процеса стига да вижда, че има нещо насреща и правилна мотивация. Но цялото ни мислене е променено, изкривено и вече много озверено. Нацията ни става развалина.

Ужасно мнение. Изобщо не съм съгласен. А "Не се сърди, човече" е напълно права. Има ли смисъл изобщо да се обяснява каква е разликата между фризьорката и хирурга и обществената важност на труда им?!?! Хирургът спасява човешки животи и може да се научи да бъде фризьор за 2 месеца, а една фризьорка никога не може да стане хирург.

Колко до изключително ужасно мега тъпата американска приказка, сигурно глупаци са били и Рентген и Христо Фотев например, защото умират в мизерия, и Бетовен, и много други, да не изброяваме?

Разбира се, че е редно тъпата фризьорка и г.зъ да си скъса от работа, да изкарва 10 пъти поне по-малко и от най-мързеливия хирург. Така е нормално, и е така в белите страни.

Снощи моя приятелка се оплакваше, че последните три оферти за работа, които е получила са все в порядъка 3-5 хиляди на месец (чисто, след данъци). Което за пореден път идва да покаже, че високите възнаграждения съвсем не са непостижима фикция. Интересно беше, че нито за момент  не обмислихме варианта моята приятелка времнно да получава по-малко пари отколкото получава сега, докато си намери по-добре платена работа. Което означава, че когато искаш да постигнеш нещо начини винаги има. Това е може би и най-голямата разлика между тези, които мрънкат, че получават малко и тези, които просто запретват ръкави и работят. За вторите просто не съществува опцията "Невъзможно е".

Повечето хора правят фаталния избор някъде в средния курс когато на дневен ред е професионалното ориентиране. Оставят на други да решават вместо тях. И после всичко отива по дяволите. Учил за счетоводител, но иска да бъде програмист. Учила българска филология, но иска да е модна икона или филмова звезда. Ами не става така. И аз исках да стана вратар на Интер Милано, но не притежавам нужните качества. Макар, че според някои ако прекараш много време в упражняване на нещо няма начин да не го усъвършенстваш, но това е отделна тема.

изобщо не е нормално.
ох, сега пак ще ме 'награби' 10'ц , пак казвам -все ми е едно кой, колко взима, щом не ги взимам аз, но и аз живея от почти 15 г в бяла страна и тук начинаещ хирург взима има-няма мин. 4 пъти пъти повече от една фризьорка.

интересно интервю с неврохирург, българо-поляк, за едната и другата страна на нещата  

http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=4394565

Не си прав. Всичко е въпрос на търсене и предлагане. И квалификация. Това, което казваш в последните две изречение е социално справедливо за мнозина, но съвсем не следва да е норма. Каква е причината една фризьорка да не изкарва повече от един хирург? За да бъдеш добър фризьор също се изискват време и усилия под формата на курсове и квалификация при най-добрите в занаята. Моята фризьорка със сигурност изкарва повече от един средностатистически специалист в болница, но девойката е прекарала две години зад граница за да се учи от авторитетни учители. И си е скъсала задника по същия начин по който лекарят някога докато е учил.

Каква е по професия твоята приятелка?!? Дори и за София тази сума си е доста голяма... 

Финансист.

Работа има, добро заплащане - също. Стига да знаеш къде да го търсиш и как да го намериш. И да имаш основание, нали.
Все пак нашите заплати в повечето сфери може да изглеждат нищожно, на фона на "европейските" но и стандартът ни на живот и по-различен. Тук едно кафе не струва 2 евро, а 50 цента.

Хората, които ги мързи, си търсят поводи да се оплакват - я от условията на труда, я от това, че са принудени, я от нещо друго.

Но има и една друга категория и имам много личен пример в това отношение - тия, дето са с високи претенции. По-точно прекалено високи, неоправдани. Моя приятелка започна работа с език, на не много висока, но не и ниска заплата - над 1300лв. за човек, който дори не е успял да завърши ВУЗ-а, просто знае перфектно един рядък език. Как ви се струва? Но знаете ли защо се отказа? Защото за 1 година не я повишиха и не й вдигнаха заплатата, а тя мислеше, че може много повече и очакваше през няколко месеца да й променят условията. Не че не й стигаха парите или не й харесваше работата. Но счете, че е време да се "издигне". В някои сфери може, но в тази, в която тя се набута, минимумът (даже е споменато по договор) да те "вдигнат" е 2 години. Сега седи без работа, защото не можела за под 1200лв. да работи.  И така.

Аз почти познах какво работи приятелката на The_Kid. Има немалко хора и сфери в София (и в страната ако щете) в които 3 хиляди не е непостижима надница.

Изобщо не съм съгласна и най-добрата фризьорка, няма и 1/10 от знанията и уменията на един хирург, мисля че е смешно да се сравняват, точно тези две професии  

За помощниците, ако ежеседмичното почистване може да се нарече по този начин, то имам такава от 10г. предпочитам уикенда да го прекарам с домашните, отколкото да се овикваме, кой ще изчисти, в крайна сметка всички сме уморени и достатъчно работили, дори детето е на училище всеки ден от 8 до 18,00, което си е цял работен ден  

Хирургът също няма 1/10 от уменията на една фризьорка? Какво искаш да докажеш с това?

Едно е да учиш за фризьор и друго за хирург, несравними са нещата. Разликата не я разбират хора, на които не им се е налагало да учат!

причината е в това, че сравняваш тенджера под налягане със совалка.


точно така е

По тази точка спор няма. Обаче как това доказва, че хирургът задължително трябва да изкарва повече?