Абе страхотна еквилибристика е всичкото, трябват си помощници - баби, гледачки, чистачки. Няма какво да се правим на супергерои, особено ако работим нещо с добро заплащане.
Виж целия пост
За заплатите, домашните помощници и персийските килими!
- Публикувана: 13 ноем. 2014, 15:09 ч.
- Последно мнение: 14 фев. 2015, 17:43 ч.
# 1 710
7 фев. 2015, 16:09 ч.
# 1 711
7 фев. 2015, 16:12 ч.
Ако си например адвокат, не можеш изобщо да прекъснеш. Това означава да прекратиш и после евентуално да започнеш от нулата. Сигурно има и други такива професии, не знам. За мен от значение беше и фактът, че за осем месеца ми писна от сутрин до вечер да гледам само дете и да домакинствам. Исках да работя и то не от къщи. Липсваха ми и хората, които с които се срещах покрай работата си. След години започнах да работя от къщи (на трудов договор бях, не свободна практика). Оказа се, че ми е много по-трудно да съчетавам работа на пълно работно време с първолак, отколкото с бебе. Всъщност първото беше невъзможно.
Виж целия пост
На мен ми беше интересно по-скоро за тези, които са се върнали на работа още след месеци след раждането или година- на каква позиция са били, та се е налагало толкова скоро да заемат поста .
Ако си например адвокат, не можеш изобщо да прекъснеш. Това означава да прекратиш и после евентуално да започнеш от нулата. Сигурно има и други такива професии, не знам. За мен от значение беше и фактът, че за осем месеца ми писна от сутрин до вечер да гледам само дете и да домакинствам. Исках да работя и то не от къщи. Липсваха ми и хората, които с които се срещах покрай работата си. След години започнах да работя от къщи (на трудов договор бях, не свободна практика). Оказа се, че ми е много по-трудно да съчетавам работа на пълно работно време с първолак, отколкото с бебе. Всъщност първото беше невъзможно.
# 1 712
7 фев. 2015, 16:16 ч.
В държавата, в която живея много малка част от жените работят и от малки се подготвят да са съпруги и майки. Голяма част от момичетата правят точно това, което казваш. Ходят на училище до 16 години и разбиват дискотеките колкото се може по-често. Въпреки че като гледам най-младото поколение поразчупва това статукво (продължавата образованието си, работят), най-посещаваният subject в училище си остава готварството.
Това е прекрасно, надявам се да ме разбереш/те правилно - радвам се на осъзнати избори. Не искам да генерализирам за българите, но ние тук нямаме манталитет на кариеристи, а на хора, които гледат дом и семейство, особено жените. В същото време то не е драпане да стигне до втората магистратура, не е чудо. И в момента, в който роди жената, се "осъзнава" и усеща, че нещо не й е наред в живота, след което не може да вземе решение кариера ли иска да прави, пълноценен човек ли иска да отглежда.
Между другото, така и не успях да се включа в темата, докато нищехте къде щели да идат хората под наем, когато се пенсионират - исках да попитам как стои въпросът в западната част на Европа.
Виж целия пост
Интересно ми е, щом най-ценният ресурс на жената е детето, защо изобщо жените си правят труда да учат след 8ми клас, а не си стоят вкъщи да домакинстват. Плюс ходене по дискотеките 2-3 пъти седмично, докато "заберат" импониращ им партньор, с когото да направят заветното бебе.
В държавата, в която живея много малка част от жените работят и от малки се подготвят да са съпруги и майки. Голяма част от момичетата правят точно това, което казваш. Ходят на училище до 16 години и разбиват дискотеките колкото се може по-често. Въпреки че като гледам най-младото поколение поразчупва това статукво (продължавата образованието си, работят), най-посещаваният subject в училище си остава готварството.
Между другото, така и не успях да се включа в темата, докато нищехте къде щели да идат хората под наем, когато се пенсионират - исках да попитам как стои въпросът в западната част на Европа.
# 1 713
7 фев. 2015, 16:21 ч.
Напротив, точно пък в България няма традиция жените да са само домакини. Има достатъчно жени професори, лекари, адвокати, инженери и пр.
И какво имаш против повишаването на квалификацията?
Виж целия пост
И какво имаш против повишаването на квалификацията?
# 1 714
7 фев. 2015, 16:29 ч.
Много е трудно. Тук също е така, с тази разлика, че в някои общини няма въобще ясли. Едната баба напусна работа и гледа бебето от осем до шест. Приятелката ми е през повечето време много уморена, тъй като доработва вечер вкъщи.. Дано си струва, тъй като усилията са наистина огромни, но пък има и късмет с майка си. Чисто финансово млад адвокат не може да си позволи детегледачка за същите часове, тъй като взимат горе долу същото нетно часово заплащане. Жената, която помага на нас, го прави срещи 11,- евро на час. Но има и за повече, ако са образовани жени с добри препоръки. За осем ще се намери също, де, но ще е без познания по езика най-вероятно и без опит.
Виж целия пост
Ако си например адвокат, не можеш изобщо да прекъснеш. Това означава да прекратиш и после евентуално да започнеш от нулата.
Много е трудно. Тук също е така, с тази разлика, че в някои общини няма въобще ясли. Едната баба напусна работа и гледа бебето от осем до шест. Приятелката ми е през повечето време много уморена, тъй като доработва вечер вкъщи.. Дано си струва, тъй като усилията са наистина огромни, но пък има и късмет с майка си. Чисто финансово млад адвокат не може да си позволи детегледачка за същите часове, тъй като взимат горе долу същото нетно часово заплащане. Жената, която помага на нас, го прави срещи 11,- евро на час. Но има и за повече, ако са образовани жени с добри препоръки. За осем ще се намери също, де, но ще е без познания по езика най-вероятно и без опит.
# 1 715
7 фев. 2015, 16:30 ч.
В държавата, в която живея много малка част от жените работят и от малки се подготвят да са съпруги и майки. Голяма част от момичетата правят точно това, което казваш. Ходят на училище до 16 години и разбиват дискотеките колкото се може по-често. Въпреки че като гледам най-младото поколение поразчупва това статукво (продължавата образованието си, работят), най-посещаваният subject в училище си остава готварството.
Това е прекрасно, надявам се да ме разбереш/те правилно - радвам се на осъзнати избори. Не искам да генерализирам за българите, но ние тук нямаме манталитет на кариеристи, а на хора, които гледат дом и семейство, особено жените. В същото време то не е драпане да стигне до втората магистратура, не е чудо. И в момента, в който роди жената, се "осъзнава" и усеща, че нещо не й е наред в живота, след което не може да вземе решение кариера ли иска да прави, пълноценен човек ли иска да отглежда.
Между другото, така и не успях да се включа в темата, докато нищехте къде щели да идат хората под наем, когато се пенсионират - исках да попитам как стои въпросът в западната част на Европа.
Аз не познавам много такива; повечето ми познати - възрастни си имат собствено жилище и си живеят в него, или го продават и си купуват по-малко и по-удобно, например жилище на два етажа заменят с т. Нар тип bungalow (няма нищо общо с бунгало, за незапознатите). Свекърите ми, примерно. Други се местят в специални блокчета за възрастни. Никак не са евтини!
Въпросът с наемите е по-особен, защото по принцип има закон за наемите, който не разрешава свободното им повишаване. Тоест, ако някой е живял под наем в продължение на 20 години на едно и също място, в един момент плаща значително по-малко от току-що наелия подобен апартамент, защото първият плаща наема си отпреди 20 години, индексиран с годините, а втория плаща наем, съответен на икономическата ситуация в момента.
Виж целия пост
Интересно ми е, щом най-ценният ресурс на жената е детето, защо изобщо жените си правят труда да учат след 8ми клас, а не си стоят вкъщи да домакинстват. Плюс ходене по дискотеките 2-3 пъти седмично, докато "заберат" импониращ им партньор, с когото да направят заветното бебе.
В държавата, в която живея много малка част от жените работят и от малки се подготвят да са съпруги и майки. Голяма част от момичетата правят точно това, което казваш. Ходят на училище до 16 години и разбиват дискотеките колкото се може по-често. Въпреки че като гледам най-младото поколение поразчупва това статукво (продължавата образованието си, работят), най-посещаваният subject в училище си остава готварството.
Между другото, така и не успях да се включа в темата, докато нищехте къде щели да идат хората под наем, когато се пенсионират - исках да попитам как стои въпросът в западната част на Европа.
Аз не познавам много такива; повечето ми познати - възрастни си имат собствено жилище и си живеят в него, или го продават и си купуват по-малко и по-удобно, например жилище на два етажа заменят с т. Нар тип bungalow (няма нищо общо с бунгало, за незапознатите). Свекърите ми, примерно. Други се местят в специални блокчета за възрастни. Никак не са евтини!
Въпросът с наемите е по-особен, защото по принцип има закон за наемите, който не разрешава свободното им повишаване. Тоест, ако някой е живял под наем в продължение на 20 години на едно и също място, в един момент плаща значително по-малко от току-що наелия подобен апартамент, защото първият плаща наема си отпреди 20 години, индексиран с годините, а втория плаща наем, съответен на икономическата ситуация в момента.
# 1 716
7 фев. 2015, 16:34 ч.
Нищо против нямам повишаването на квалификацията. Имам против някой да си губи времето, само и само да не е при мама и татко, а накрая да се забие да гледа деца 2-3-4 години, понеже това било най-ценното, а когато ги остави най-накрая в училище, да дойде да ми държи сметка как бил по-старият кадър и, забележете! - имал деца да гледа. И това съм го виждала. Закъснява се сутрин, понеже трябва да се наготви, излиза от работа да плаща сметки, че обедната почивка не стигала, тръгва си по-рано, за да прибере детето. Неусетно си спестява едно 2 часа от работното време всеки ден, а на края на месеца фишът същият като този на бездетната егоистка. Против това съм. И на такива жени не разбирам за какво им е повишаване на квалификацията, като така или иначе са захапали мястото, взимат си заплатата и няма да напуснат, освен ако не стане катаклизъм.
Виж целия пост
# 1 717
7 фев. 2015, 16:43 ч.
Тези, които познавам, са били доволно заменими - на позиция с добра заплата и сносни перспективи, за която чакат на опашка един куп други хора да им се даде шанс да почнат и за две години напълно да ги изместят. Т.е. толкова дълго прекъсване ги прави излишни и в същото време шансът да намерят подобна друга работа с добро заплащане и перспективи, е незначителен. Особено в провинцията, ако си на някоя от малкото длъжности с добро заплащане, гледаш да се окопаеш до пенсия.
Виж целия пост
На мен ми беше интересно по-скоро за тези, които са се върнали на работа още след месеци след раждането или година- на каква позиция са били, та се е налагало толкова скоро да заемат поста . За България конкретно. Защото кариера, бебе и дом на мен ми се струва доста, та чак и за форум остава.. Феномен, в положителния смисъл естествено.
# 1 718
7 фев. 2015, 17:13 ч.
Именно 
Освен това нещата в определени сфери се развиват много динамично, месец с месец не си приличат, какво остава за години.
В моята например от началото на 2013-та досега се натрупаха събития почти като за десетгодишен период, да не отварям дума, че повечето ни клиенти и контрагенти смениха компаниите, самите компании смениха собственост, довчера си работил с един клиент, днес обслужваш конкуренцията и т.н. 2 години off са напълно достатъчно след завръщането си човек да се почувства като паднал от друга планета.
Виж целия пост
Тези, които познавам, са били доволно заменими - на позиция с добра заплата и сносни перспективи, за която чакат на опашка един куп други хора да им се даде шанс да почнат и за две години напълно да ги изместят. Т.е. толкова дълго прекъсване ги прави излишни и в същото време шансът да намерят подобна друга работа с добро заплащане и перспективи, е незначителен. Особено в провинцията, ако си на някоя от малкото длъжности с добро заплащане, гледаш да се окопаеш до пенсия.
Освен това нещата в определени сфери се развиват много динамично, месец с месец не си приличат, какво остава за години.
В моята например от началото на 2013-та досега се натрупаха събития почти като за десетгодишен период, да не отварям дума, че повечето ни клиенти и контрагенти смениха компаниите, самите компании смениха собственост, довчера си работил с един клиент, днес обслужваш конкуренцията и т.н. 2 години off са напълно достатъчно след завръщането си човек да се почувства като паднал от друга планета.
# 1 719
7 фев. 2015, 17:24 ч.
Tова, че някои приема за ценна работата си, не значи, че не приема и семейството си за ценно.
И децата обикновено отлагат професионалното развитие, не виждам защо е нужно това да се отрича. И никой не може да накара другиго да се върне на работа. Не съм чувала на някоя майка, работодателят, да дойде да й чука на вратата, приканвайки я да се върне на работа. Ако някой не може да отстои на обществения натиск, то това е изцяло негов проблем.
Виж целия пост
Напротив, има голямо значение кое едно общество приема за ценно. Но е странно, че дори в майчински форум децата се определят като спирачка за развитието, а периодът на отглеждането им се смята за "черна дупка". Нищо, че става въпрос за две-три години, а ще работим има-няма 30-40.
Струва ми се, че тези, които са си останали вкъщи, няма как да се чувстват виновни. Но ако изборът им се приема като неприемлив от обществото, ако според шефове, колеги, близки, те отдават време на една неважна цел, то може те да бъдат принудени да се върнат на работа по-рано.
Софи, много ми хареса мнението ти.
Струва ми се, че тези, които са си останали вкъщи, няма как да се чувстват виновни. Но ако изборът им се приема като неприемлив от обществото, ако според шефове, колеги, близки, те отдават време на една неважна цел, то може те да бъдат принудени да се върнат на работа по-рано.
Софи, много ми хареса мнението ти.
Tова, че някои приема за ценна работата си, не значи, че не приема и семейството си за ценно.
И децата обикновено отлагат професионалното развитие, не виждам защо е нужно това да се отрича. И никой не може да накара другиго да се върне на работа. Не съм чувала на някоя майка, работодателят, да дойде да й чука на вратата, приканвайки я да се върне на работа. Ако някой не може да отстои на обществения натиск, то това е изцяло негов проблем.
# 1 720
7 фев. 2015, 17:35 ч.
Върнах се на т.нар. непълен щат, когато детето беше на година и няколко месеца, защото започнах специализацията си. Ако не се бях върнала, губех мястото (за специализация, не работното). На пълен работен ден се върнах, когато детето стана на 3 и започна да ходи на детска градина. Дотогава беше въртележка мама-тате-баба-детегледачка. Същата година спечелих и място на асистент в университет и трябваше да започна да съчетавам клинична и научна работа. Казвам работа, защото към онзи момент не съм мислела за това, което върша като кариера. Кариерните ми успехи са в последните 5 г. - втора магистратура, специалност, докторантура, позиция на научен работник. Но детето вече не е бебе, а за форум ми остава повече време от 2013 г., въпреки че съм регистрирана от 2006 г. Феномени
Виж целия пост
На мен ми беше интересно по-скоро за тези, които са се върнали на работа още след месеци след раждането или година- на каква позиция са били, та се е налагало толкова скоро да заемат поста . За България конкретно. Защото кариера, бебе и дом на мен ми се струва доста, та чак и за форум остава.. Феномен, в положителния смисъл естествено.
Върнах се на т.нар. непълен щат, когато детето беше на година и няколко месеца, защото започнах специализацията си. Ако не се бях върнала, губех мястото (за специализация, не работното). На пълен работен ден се върнах, когато детето стана на 3 и започна да ходи на детска градина. Дотогава беше въртележка мама-тате-баба-детегледачка. Същата година спечелих и място на асистент в университет и трябваше да започна да съчетавам клинична и научна работа. Казвам работа, защото към онзи момент не съм мислела за това, което върша като кариера. Кариерните ми успехи са в последните 5 г. - втора магистратура, специалност, докторантура, позиция на научен работник. Но детето вече не е бебе, а за форум ми остава повече време от 2013 г., въпреки че съм регистрирана от 2006 г. Феномени
# 1 721
7 фев. 2015, 17:37 ч.
Както и обратното - това, че отделяш известно време на семейството (пренебрежимо малко в сравнение с целия трудов стаж), не значи, че не си добър професионалист.
За второто - аз знам за такива случаи.
Виж целия пост
Цитат
Tова, че някои приема за ценна работата си, не значи, че не приема и семейството си за ценно.
И децата обикновено отлагат професионалното развитие, не виждам защо е нужно това да се отрича. И никой не може да накара другиго да се върне на работа. Не съм чувала на някоя майка, работодателят, да дойде да й чука на вратата, приканвайки я да се върне на работа. Ако някой не може да отстои на обществения натиск, то това е изцяло негов проблем.
И децата обикновено отлагат професионалното развитие, не виждам защо е нужно това да се отрича. И никой не може да накара другиго да се върне на работа. Не съм чувала на някоя майка, работодателят, да дойде да й чука на вратата, приканвайки я да се върне на работа. Ако някой не може да отстои на обществения натиск, то това е изцяло негов проблем.
За второто - аз знам за такива случаи.
# 1 722
7 фев. 2015, 17:41 ч.
Всеки знае случаи работодател да търси майка на пеленаче, въпросът е колко време я търси и чака. На всички работодатели в един момент им хрумва, че ще имат повече полза, ако работата се свърши тук и сега, както се е вършела преди Н да излезе в майчинство, и ще продължи да се върши, докато Н е и излезе от майчинство. Смисъл, работата си върви, независимо дали Н има дете и какви са й приоритетите, просто въпросът е кой я върши, когато не е Н.
Виж целия пост
# 1 723
7 фев. 2015, 17:48 ч.
И какво пречи това да е преобладаващото мнение
? Засяга ли избора на тези, които са решили да останат по-дълго в майчинство ?
Ако се чувстват виновни, то определено това не е по вина на останалите.
Не, не се чувстват виновни. Дразнят ги опитите да им се вменява вина.
Виж целия пост
И какво пречи това да е преобладаващото мнение
? Засяга ли избора на тези, които са решили да останат по-дълго в майчинство ? Ако се чувстват виновни, то определено това не е по вина на останалите.
Не, не се чувстват виновни. Дразнят ги опитите да им се вменява вина.
# 1 724
7 фев. 2015, 17:52 ч.
И мен ме дразнят опитите да се вменява вина на тези, които са се върнали рано на работа...ама какво да се прави... .
Виж целия пост
. Препоръчани теми