
Моите впечатления са лични, както лично за моята работа, така и за семейния бизнес. Според мен работливия човек може да получава добри доходи и съответно е добре заплатен. Друг е въпроса, че има и много мързел.
Едната част от семейния бизнес е текстила, както е споделила, че работи и taffi. Няма да коментирам къде е фабриката, само ще кажа, че се плаща аванс на 12-15-то число, а заплата на 25-30-то число без нито веднъж за десетте години да има дори и веднъж просрочие. Работниците получават много различни заплати. Има хора, които неизкарват и минималния осигурителен праг, но и такива, които получават 1700 лева заплата. Всички знаят колко са изработили. И има не малко хора, които когато стигнат 500 лева изработка спират да работят. Като казвам спират имам предвид буквално. Взимат болнични, правят се на обидени, ако им направиш забележка и си тръгват от работа и после два дни ги няма никакви. Сега неминуемо ще дойде въпроса "Защо ги търпим?" Ами защото фабриката е в район, с огромна безработица, комбинирано с огромен мързел и липса на квалифицирана работна ръка. А защо е там? Защото мъжа ми иска да подпомага развитието на родния си край. Но много скоро просто ще прехвърлим фабриката на друго място.
Та цялата тази пледоария беше, че за да има адекватно и добро заплащане трябва и да се работи добре и отговорно.
/

И после - какво да правя с тази психология, например