За заплатите, домашните помощници и персийските килими!

Преди периода на 150-те долара заплата, имаше такъв и на по 20 долара заплата.

И в онзи период наистина нямаше работа, тъй като цели сектори, които сега цъфтят просто не съществуваха. Та спрете с канчето на ИТ-тата, защото има огромен брой такива, които гладуваха по 10-15 години, ако изобщо останеха тук. А пътят навън не беше никак лесен.

Сериозен процент от мъжете-съученици около мен са с ИТ или инженерни специалности и към днешна дата почти никой не ги практикува, от тези които са в Бя. Завършихме началото на 90-те и на никой не трябваха уменията ни. Не се оплаквам, повечето от тях се справят чудесно с живота, но знам, че не е лесно да се метнеш в частния бизнес с баничарници, строежи и хотели, когато си учил гимназия и сериозен и труден университет, за да допринасяш с друго... А днес "уеб-дизайнерът" с тримесечен курс обяснява на мацките, че е ИТ спец и че 2-та бона заплата са смешка, а не може да си напише сам и на английски СВ-то.

Аз все още нямам какво да пиша по темата,тъй като нямам вашия трудов стаж, но с интерес ви следя.
Само да се похваля с един античен персийски килим от баба ми

П.С. - Майка ми е началник на отдел в голяма фармацевтична компания, трудов стаж - 25години, заплата - около 850 лв. Уникален работохолик, обожава си работата, отгледала ме е сама и в никакъв случай не е мързелива. Наблюденията ми са, че тя просто не смее да рискува,тъй като е градяла 'име', а е много важно човек да пробва на различни места и да не го е страх да стартира на ново място. 

Биб, пазарът за IT кадри напоследък е толкова зле, че спокойно могат да те вземат и без добър английски. А за познатите ти - не знам какво да кажа.

Толкова дават и в големи, и в малки, и във всякакви фармацевтични компании. Та и да пробава на друго място, все същото ще е.
Обсъждащите тук хубави заплати при наличие на добро образование забравят, че много зависи и какво е въпросното образование. Понеже аз имам позната, която след докторат в Германия и пост-док в Харвард се върна тук, за да работи в БАН за 680 лв заплата. Ей така, заради любов. И сега се чувства като излишен чарк в семейство, където мъжът и с диплома от варненския ТУ взема 5000 лв и си позволява да и натяква колко е нереализирана.

ХТМУ е завършила, инженер. Винаги е работила на две места. Тя също казва,че повечето са на подобни заплати там.
По въпроса за юристите - аз съм студентка по "Право" и смея да твърдя,че в България има много гладни и нереализирани кадри.. Понякога се чудя дали изобщо с това ще се занимавам след време.. Гледам да уча повече езици докато имам възможност, пък както ме завърти съдбата..С труд и желание,човек може да постигне много.. Надявам се

Коментирам по зададената тема, нито се оплаквам, нито се хваля, нито пък смятам, че само на мен ми е трудно.
Примерът, който си дала с твоя роднина, е показателен. Това наистина е стартовата заплата на лекар там, чисто около 1.8-2 к, и не, не е висока, в долната граница на средната заплата за страната е. Но, тази заплата издържа 2 души (квартира, консумативи, храна, дрехи) и то без да си броиш стотинките. Личен опит  . Ако решиш да специализираш и спечелиш място на специализиращ, вече минаваш в по-високо ниво на заплащане. Курсове, допълнителни квалификации, конференции, симпозиуми - всичко това е разход, който се поема от работодателят. Само за сведение, в България голяма част от специализациите са платени, всички допълнителни квалификации са си за твоя сметка.
Изобщо не говоря за охолен живот, става въпрос за нормален живот.
С 300-500/600 лв/месец това не е възможно.

М, тоя пък!  

Иначе, да, много зависи какво е образованието на човек и не винаги то му гарантира добри доходи. Това обаче, в никакъв случай не значи, че жена като приятелката ти е втора ръка, както се опитват явно да и внушават. Такива хора и учени трябва да има, жалко, че високо доходна реализация имат малко такива, а обикновено трудовете им се експлоатират от други. Но така е, има и по-предприемчиви.

Аз навремето кандидатствах с История на България на две места - СУ и специалността, която съм завършила и сама си избрах с много хъс и желание. Излишно е да казвам, че разочарованието започна непосредствено след изпита ми, който взех с много добра оценка.
Пълна трагедия. И ако бях настоявала да работя нещо по специалността си, то няма да ви казвам, че щях да мизерствам. Тези, от които имам информация и са по специалността, са се издигнали най-много до криминални репортери със съмнително обективни отразяване. Сещате се.
Та аз вече 18 години работя нещо, което не сами няма общо с образованието ми, а е и нещо, което е доста суха материя, която няма нищо общо с моя темперамент и характер. Ама тотално нищо. Затова пък съм си избрала да работя пряко с хора и не давам дума да се издума за друго, т.е. компенсирам сухата материя с емоции, които ми се предлагат от ежедневната работа с всякакви хора  
За финансовата страна и социалния пакет няма да отварям дума. Взимам много прилична залата, не се оплаквам.

Така е, Нино, не е правилно да се натяква, особено на човека, когото си избрал за спътник в живота и който, съгласявайки се да бъде с теб, е жертвал точно това, за което ти му пилиш в момента. Но за различните хора критерият за успех и реализация е различен, та затова нямаш ли много нули на чека със заплатата, си недостатъчно добър и успял в живота.
Иначе примера го дадох, за да илюстрирам колко тесногръдо е изтъкването в темата, че ниски заплати получават само хората, които не са се потрудили достатъчно. Не, не е така.

Изобщо не е така, съгласна съм.

Много е вярно, че какво точно е образованието е важен фактор. И аз имам същия пример, даже може и да говорим за един и същи човек. Но ми е далечна позната и не съм запозната със семейството, за да твърдя със сигурност. Обикновено това са специалисти по физика, химия, космически науки и т.н., а за тях няма средства за развитие на мащабни проекти в България. Много е жалко, защото така се затриват много способни учени.

Може да говорим за едно и също, може и да сме на по-различни позиции. Това, което искам да кажа е, че да завършиш медицина или друга трудна специалност не е нещо, което ти гарантира доход над средния. Защото всички специализации, дежурства, какви ли не други усилия костват време и много труд. И чак тогава с повече пробивност и находчивост стигаш над средните доходи и евентуално много над тях (дай боже всекиму).

2500 бруто са доста по-малко от 2000 нето, но това не ми е основната мисъл. И с 1800 в Австрия можеш да покриеш базовите нужди след като платиш 600-1000 за наем. За да започнеш да мислиш за почивка, обзавеждане, собствен дом трябва да добавиш още 1000-1500 поне. Не съм аз човека, който ще повярва, че с 1000 лева с голям окръжен град+баба наоколо и не под наем се живее с по-нисък стандарт отколкото с 1500 на 30+ в града с най-високо качество на живот.
На възраст съм, когато децата на част от познатите ми вече завършиха магистратурите си в чужбина и започнаха да поработват. Става дума за близки приятелки, които споделят с мен подробности за процеса на търсене, стажуване, дебнене за квартира с поносим наем. Споделят не за друго, ами защото докато се обърна и моите деца са напът да изхвърчат от къщи и да хванат пътя. Никъде не се лее рогът на изобилието и никъде не ти се молят да благоволиш да приемеш офертата за стаж или начална заплата от 2000 бруто. Приемаш и благодариш даже.

Assos, може би не бях ясна - не става дума само за моите съученици или състуденти. Говоря за поколението на 40+, завършило университет в началото на промените. Нас сякаш по-рядко ще нин чуеш да плачем от "ниските" заплати.

Има много хора, които избират професия въпреки ясното съзнание, че в България някои професии, които се финансират от държавата, са ужасно заплатени. Никой не казва, че ги мързи или, че са се провалили. Това, което аз мисля е, че ако те самите не са удовлетворени от парите, а това е таванът в техния бранш, могат са се преквалифицират. Имам и двата примера в семейството. Майка ми се е премирила с по-ниското заплащане, защото си обича работата. Баща ми пък зяряза науката и смени сферата. Аз също. Проблемът у нас е, че заплатите, идващи от държавата, са абсурдно ниски.
Съвсем отделна е темата с хора, които ги мързи, познавам такива и съм научила наизуст оправданията им от типа "Ма как ще работя за 600 лева, и някой да ми дава нареждания".

Първата ми заплата беше 180 лева, 2004 година, 10-часов работен ден, график 2 на 2, декември всеки ден. Знаех, че все трябва да започна отнякъде, колкото и да е мизерно, ама на 19, макар и с перфектен английски не си правех много илюзии, че ще се избият за мен, когато нямах грам опит зад гърба си.

Bib.bib, неслучайно споменах личен опит, защото аз започнах на такава заплата. И знам точно за какво стига. Тристаен апартамент, прилично обзаведен, е, не са дизайнерски мебели, ИКЕА е, локация: добър квартал, но в никакъв случай луксозен, 30 мин от центъра и училището на детето, 10-15 мин от моето работно място. Консумативи: ток, вода, газ, парно, интернет, тв + телефони (пакет), годишни такси за смет и замърсяване. Образование: добро държавно училище за детето (проверила съм и таксата за частното, можех да си я позволя, за сметка на семейните почивки, обаче), 3-4 извънкласни платени дейности. Здравословна храна (аз си готвя), качествени дрехи и обувки, 2 семейни почивки годишно (7-10 дни).
Ако настояваш, мога да ти напиша и сумите на изброените разходи.
Никъде не се лее рогът на изобилието и никъде не те молят да заемеш определена длъжност, съгласна съм, все е борба и себедоказване.
Ти прецени дали говорим за едно и също.

Не отричам, че дори и със сегашните си доходи ще ми е трудно да си позволя собствен дом и излизане на заведение няколко пъти седмично, или пък наем в някой тузарски квартал или почивка в петзвезден хотел в разгара на сезона. Но те тези неща са немислими и с цитираните от теб 1000 лв в областен град.

Благодаря за този пост, защото той онагледява дереджето много детайлно!
Не си ли склонна да направиш "жертва" и да работиш за 450 лв.?
Нямаш ли си доверие, че ако започнеш тази работа на това заплащане, ще успееш да впечатлиш работодателите си с най-добрите си професионални качества, което респективно ще доведе до по-добра позиция и по-високо възнаграждение?
Интересно ми е какво очакваш от нова фирма, която не познаваш, и те не те познават. Да те назначат на минимална заплата 1000 лв. с тенденции за актуализация всеки  месец ли?
Искрено ви пожелавам по-скоро да си намерите подходяща работа и моля те, не мисли, че те упреквам , просто дискутираме, всеки със своето мнение.