За заплатите, домашните помощници и персийските килими!

  • 85 025
  • 1 898
# 1 545
Не е така, защото при опит да направим споразумение/договор, работник-работодател, държавата се появява, под формата на правила и закони, които са задължителни и сме длъжни да ги изпълним.
Все пак обаче, работодателя е този, който може да лавира най много.
Напротив, аз, като работодател, спазвам Кодекса на труда, напускащият служител обаче не, нито КТ, нито договорите си за обучение и конфиденциалност. И няма съдебна система, която да го накаже за неспазване на договорите. Та държава няма.
Виж целия пост
# 1 546
Най-добре е, ако човек не бъде притискан от обстоятелствата и може да реши според детето. Аз нямам добри впечатления от занималните например и дано имам възможност да съм на половин работен ден поне първите години, когато децата са в училищната система. И да си призная, ако се налагаше да ме няма от седем до седем още през първите години, може би въобще нямаше да родя. Но това за мен, де  Simple Smile
Виж целия пост
# 1 547
Абе, казвам ви аз, че да си родител вече е лукс в България, ама вие спорите  Grinning Peace
Виж целия пост
# 1 548
Има хора, на които това им е професия и доколкото знам се случва в някои страни, където майчинството е малко (мисля, че съм чела за Франция). На тези хора им се плаща за това.
Сега сигурно ще бъда оплюта, че ми липсва майчинско чувство и т.н. и как бебето е най-добре при мама и т.н.
За мен алтернативите са 2:
1. Платено майчинство за достатъчно дълъг период и бебе при мама.
2. Достатъчно високо заплащане на майката или достатъчно ниска такса на професионалните гледачи (ясли), които са държавно субсидирани, за да има причина мама да бачка и доверие, че бебето се гледа както трябва.
Баба и дядо не съществуват в моите версии.

Аз не разбирам защо една непозната жена, която се грижи за 10 шестмесечни бебета едновременно ще се грижи по-добре за моето шестмесечно от собствената ми майка, примерно?

Но иначе съм съгласна, че сметки се правят без баба и дядо просто защото те работят и ще работят все повече години.
Виж целия пост
# 1 549
В крайна сметка всяко семейство решава как ще си отглежда децата. Ние сме ползвали и баби, и детегледачка, и детска градина.
Мисля, че България е една от страните в Европа с най-дълго платено майчинство. Имам наблюдения от Холандия, където платеното майчинство е 4 месеца. Не претендирам за представителност на извадката, но моите колежки там се върнаха на работа от 4 до 6 месеца след като родиха. Но не на пълна работна седмица, а от 2 до 3 дни. Когато не са с мама, децата са с татко, баба/дядо или на ясла. Яслата, обаче, е доста скъпо удоволствие (600-1200е месечно в зависимост от броя на посещенията, около 50е/дневно). Децата в семейството обичайно са породени и докато тръгнат на училище на 4-годишна възраст майките/бащите работят на намалена работна седмица, 2/3/4 дни.
Сега съм в Швейцария, имам две бременни колежки, като родят, ще разкажа какви са практиките и тук. Simple Smile
Виж целия пост
# 1 550
Най-добре е, ако човек не бъде притискан от обстоятелствата и може да реши според детето. Аз нямам добри впечатления от занималните например и дано имам възможност да съм на половин работен ден поне първите години, когато децата са в училищната система.

Да, като почнат училище става още по-сложно. В първи клас някой трябва да го вземе в 11 нещо, така че и половин работен ден не решава проблемът. Занималните са много скъпи и рядко са свестни.
Виж целия пост
# 1 551
Ако имах възможност, бих предпочела гледачка.
Освен това, тази гледачка ще си я избера аз.
Учителките в ДГ са си чист късмет - може да попаднеш на добра, а може и да е пълен идиот, който тормози точно твоето дете. Или теб самия.

А лятната ваканция, ах тази лятна ваканция!
Виж целия пост
# 1 552
Родителите могат да дават колкото си искат стриктни разпореждания на гледачката, доколко тя ще ги изпълни в тяхно отсъствие обаче е съвсем друга работа  Wink
 
Аз също бях с твърдото убеждение, че детето има нужда от майка до 3г. и за това го гледах до тази възраст. Кариерата оставих за след това.

Във фирмата на мъжа ми има не една и две колежки, които се върнаха след работа веднага, щом изтече първата година от майчинството. Не е като фирмата да не е можела да продължи без тях - за тази година си имаха заместници, работата си вървеше и не е било жизненоважно да се върнат, нито някой ги е притискал. Много им се чудя, но явно е практика. Предполагам, че тези на по-добри позиции (които конкретно визирам), сами са решили да не изкарат втората година в къщи, без злият работодател да е настоявал да се връщат
Виж целия пост
# 1 553
Не сравнявайте само времето на майчинство или цените на яслите. Кажете нещо за заплатите. Колко е средната РЗ в България и колко в Холандия, Швейцария и т.н. Животът не е много по-евтин, но заплатите са доста по-ниски.
Виж целия пост
# 1 554
Убедена съм, че има голяма разлика в размера на наемите тук и в Швейцария например  Wink
Виж целия пост
# 1 555
В първи клас някой трябва да го вземе в 11 нещо, така че и половин работен ден не решава проблемът. Занималните са много скъпи и рядко са свестни.

Без гледачка няма да стане май. При нас към 12:00-12:30 свършват, може да се запишат на обяд и да се вземат след него. Иначе сега стартира нов модел за училище по цял ден, но мен не ме влече.

А точно преди ден-два разказвах на една българска мама, че в Долна Австрия примерно няма ясли и детската градина е от 2,5 и е само до 12:30. А после "тези на Запад си хвърлят децата на гледачки!"..
Виж целия пост
# 1 556
Не е така, защото при опит да направим споразумение/договор, работник-работодател, държавата се появява, под формата на правила и закони, които са задължителни и сме длъжни да ги изпълним.
Все пак обаче, работодателя е този, който може да лавира най много.
Напротив, аз, като работодател, спазвам Кодекса на труда, напускащият служител обаче не, нито КТ, нито договорите си за обучение и конфиденциалност. И няма съдебна система, която да го накаже за неспазване на договорите. Та държава няма.

Напълно подкрепям.
Макар и не директно като работодател, а като ръководител екип, преди няколко години се сблъсках с неравнопоставеността в някои случаи на служител/работодател според КТ.
Ситуацията е следната - в пика 2006-2007 търсехме усилено хора, назначихме една девойка, която беше силно компромисен вариант (тогава много трудно се намираха способни хора, желаещи да работят за реални пари, а не някакви космически суми,които не можехме да си позволим). 2008 девойката забременява, договаря се с шефа ми да се осигурява на по-висока от реалната - ОК. Изкара 2 години вкъщи и на третата се върна.
Междувременно работата се сви повече от половина, шефът ми (а и аз - плащанията от клиенти минаваха през мен) се чудеше от къде да намери пари за заплати. В тази ситуация, таз девойка категорично отказва да напусне, защото КТ я пази, ние пък не искахме да се лишим от други хора от екипа, които наистина вършат работа, а не правят само грешка след грешка. Не знам как не й беше неудобно повече от 6 месеца да идва на работа на място, на което не й се възлагат никакви задачи (защото няма работа в момента, а и да има никой не иска после да ходи след нея и да върши още веднъж същата работа). На заплата обаче беше винаги първа, че и с коментари, ако се забави с ден-два. Накрая напусна, защото явно усети, че никой не може да я търпи вече.

Та монетата има понякога и повече от две страни  Simple Smile.
Виж целия пост
# 1 557
Не сравнявайте само времето на майчинство или цените на яслите. Кажете нещо за заплатите. Колко е средната РЗ в България и колко в Холандия, Швейцария и т.н. Животът не е много по-евтин, но заплатите са доста по-ниски.

Животът е по-евтин в България, отколкото в някои страни на запад от България, с все съотношението цени-заплати.

Виж целия пост
# 1 558
Гледах клип от скрита камера поставена от родители, мисля руснаци, бавачка биеше по главата десет месечно бебе! Плаках много, като го гледах, напарво не мога да си представя как са се чувствали родителите. Разбира се не всички са такива, но аз при друга опция не бих избрала тази.
Може, но когато детето може да ми каже, ако нещо се случва в мое отсъствие.
Никоя чужда жена не би могала да обгрижва с любов и внимание, като бабата. Това е моето мнение.
Ако дъщерите ми след години не могат да ми поверят децат си, значи има нещо сбъркано в отношения ни. Дали аз ще имам възможност да ги гледам е друг въпрос, но ако ми нямаха вяра, че ще се справя, вероятно никак не бих била щастлива.
Виж целия пост
# 1 559
Точно така!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия