Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 5

Съжалявам ако се повтарям, но все още не съм успяла да изчета всичките теми

Ф.:

Когато някой най-сърдечно те прегърне
човек с прегръдка пак е длъжен да отвърне
да срещне поздрава му - в тон с добрият тон
с любезен поздрав и поклона - мил поклон

А.:

Не, аз не мисля тъй, не искам да се водя
по тая глупава и лицемерна мода
направо мразя аз тия същества
които вечно са заети все с това
да те прегръщат и без срам да се лигавят
и с празни приказки денят ти да отравят
и все едно им е какъв стои пред тях
дали човек почтен или развейпрах
каква е ползата такъв да ви ласкае
готов главата ви с похвали да замае
да ви изкара най-способен, най-велик
като прави това и с първия мръсник


За съжаляние не знам източника, случайно попаднах на цитата преди време в подобна тема. Ако някой знае от къде е, ще съм много благодарна да ми каже

"Мразя онзи, който ми краде самотата, без да ми даде в замяна една истинска компания."

"...най-лесният начин да отблъснеш мъж бе да демонстрираш прекален ентусиазъм при вида му." - Алегзандър Маккол Смит "Приятели, любовници, шоколад"

Смъртта, да, тя е единственото равнило... тя поглъща всичко и всички в този безмилостен свят. И защо сме зли, защо сме добри, какво влагаме в краткия си живот освен още по-кратки илюзии?

Стефан Дичев "Подземията на Сен Жан Д`акр"

Изпразни ума си. Бъди безформен, като вода... Ако сложиш водата в чаша, тя става чаша. Ако я сложиш в бутилка, тя става бутилка. Ако я сложиш в чайник, тя става чайник... Водата може да тече и може да бушува. Бъди вода, приятелю.

Брус Лий

Парите никога не достигат .... на едни за хляб, на други за яхта.

„За да придобиеш знание, всеки ден прибавяй по нещо. За да придобиеш мъдрост, всеки ден изхвърляй по нещо.“   Лао Дзъ

"Ние не избираме положенията, в които се озоваваме в процеса на живота си - оказваме се въвлечени в тях независимо дали те ни се нравят или не." - Алегзандър Маккол Смит "Приятели, любовници, шоколад"

"Наслаждавай се на малките неща в живота, защото един ден може да се обърнеш назад и да осъзнаеш, че са били големи."

Робърт Браулт

"Грижата на един човек за друг е най-ценното нещо в живота."

Джим Рон

"Понякога дори лошотията и безсърдечието не могат да попречат на раждането на доброто..." - Алегзандър Маккол Смит "Приятели, любовници, шоколад"

"...Той гледаше как трепкат по лицето и отблясъците на огъня, гледаше полуотворената уста, бялата усмивка. И си мислеше как чудно е нареден светът. Цял ден бе зъзнал в мокротата, в лапавиците и ветрищата, гонен от село на село. И през целия ден като сън му се меркаше тя, като сладостна нощна отплата за суровата неприветност на деня, като светеща мургава снага, която ще го приюти в скута си и ще изпие умората на деня. И ето, тя е при него, той е при нея, може да я земе в ръцете си и тя ще обвие себе си около него, плътно - като смях, като ласка. Когато поиска... Но сега не иска. Сега иска нещо повече от това. Иска цялата нея. Всичко, което е тя. Всичко, което може да бъде тя. Това всичко е голямо и не свършва бързо като прегръдката. Голямо и по-дълго от това изменчиво, трепкащо, неуловимо лице, от тая бяла усмивка, от тия очи, които пронизват и сътрисат; от косите, ухаещи на мускато... По-друго, по-силно, по-страшно... той никога досега не е познавал това страшно и дълбоко нещо, чието дъно не се види. Колко чудно е това - той не може да го разбере. Не може да разбере нито себе си, нито нея, нито това нещо, което обгръща тях двамата и ги върти, и ги замайва в безкрайна, безначална магия. Той не знае нищо, той не иска нищо. Той иска само това, само нея и всичко, което е с нея, идва от нея...

... Беше щастлив и не искаше нищо повече от това. Не ниви, не ливади и стада, не имоти и богатства, а това: да се върне вечер и отдалеч да види огъня, че свети, неизменен и верен; една жена да го посрещне при огъня с мълчалива ласкавост, да го обвие като дете с повоя на мълчаливата ласка. Да не мисли по цял ден за нея, но да знае, че я има на тоя свет, че е някъде, и че е в него - като кръв, като хляб и вода, като сила в снагата. Като огън във вечерите и нощите му. Това. Понякога му се струваше, че в живота си е имал само една жена - само тая. Че никакви други не само че не е имало, но и че не е могло да има. Че е познал само една - тая. Която всъщност още не познаваше. Той не искаше да мисли за нищо, което е около тая жена, неясното и нерешеното около нея, болезненото. Знаеше, че трябва да го реши някак, да го очисти и уясни веднъж завинаги. Да го лекува, да го извади като трън от пета. Но засега не мислеше за това, отбягваше да мисли, не искаше да мисли. Нямаше време или гузно отлагаше времето..."
"Калуня-каля" - Георги Божинов

"Много е важно с какви чувства замръкваш в сърцето си, чедо. С какво в душата си посрещаш залеза. Заспиш ли с отровени думи, знай, че те тежат повече и от най-тежкият юрган. А аз искам да ти е леко и светло на душата, детето ми.
Пази я такава, каквато е – червенокоса, волна, смееща се… Вятърничава понякога. Но съхранена. С такава душа се прибирай у дома."

Галя Кутулева, "Рошавите мисли на едно влюбено момиче"

"Аз и не искам да съм скромен; от опит в живота си зная, че нескромните хора постигат много повече от скромните." - Дневникът на Ане Франк