Доколко е определящ кварталът, в който живеем, за възпитанието на детето?

"Възможности" в поста на bib.bib и през ум не ми мина да тълкувам като "финансови". Разбрах го като потенциал, предприемчивост, желание за развитие на този потенциал, смелост да излязат от познатото, да се понапънат някъде другаде сами.

Кафе с мед, излиза от твоите думи, че живеещите в центъра не употребяват алкохол, не се напиват, не се сбиват и са невероятно възпитани и културни. А дано, ама надали 

Баба ми и дядо ми навремето са продали огромния си апартамент на пъпа на Варна (построен на мястото на родната къща на дядо ми), за да купят два по-малки, но отделни апартамента на двете си дъщери, съответно не в центъра, но не и в крайните квартали. После леля ми след като събра известна сума пари си продаде нейния и си купи по-голям и в по-хубав квартал. Майка ми в момента е решила същото. Кое му е толкова странното на желанието на човек да подобри стандарта си на живот? Не всеки си мрази града и бленува да се премести в столицата или в най-близкия регионален град. 

Обективно погледнато, кварталът няма значение.Има други субективни фактори, които дават някакво отражение.Ще дам пример.В нашия квартал има панелки, ново строителство и лъскави кооперации, тип къщи- мезонети с дворчета и дебели огради.В тях живеят много бедни, по- малко бедни, средно бедни, малко богати, по- богати и много богати.Мешето е пълно.В квартала има три училища, и трите държавни, което предполага, че щом парите следват детето, според делегираните бюджети, то и финансирането е аналогично.Едното е "уж" елитно, другото "уж" полуелитно, третото оставено на произвола.И в трите паралелките са по- пет, което предполага, че влизащите парите са долу- горе на кантар.Влизала съм и в трите- първото е перфектно, второто почти, третото ...да не казвам...И в трите учат, и деца на по- състоятелни родители, и на по несъстоятелни, на по- интелигентни, и на по- посредствени.Във всеки клас има буйни и неуправляеми деца, и скромни и тихи.Хайде, кажете ми Вие, къде е разковничето?В класа ни има момче от малцинствата, което е отличен ученик и с отлично поведение.Имаме и богаташчета, които само пищова на тати не са донесли, за да се фукат, и са посредствени тройкаджии, с изключително вулгарно и гаменско поведение.Имахме едно извънземно, което преместиха в частно, да учи японски..., което викаше на Госпожата- "Ей пу..ко, ей жено, кви тетрадки, кво ми говориш, айде бегай..."

Не знам защо си мислите, че ако родителите имат няколко имота, трябва задължително да предоставят някой от тях на младите. Далеч съм от тази мисъл, искам детето ми да се сблъска с реалния живот...

Боже ,каква тема...

Ако трябва да пиша конкретно по първи пост,ето какво ще кажа:

роден съм и израснала с северен квартал.Пра-пра бабите и дядовците ми са оттам.Едно време мястото е било село в покрайнините на града,тихо,спокойно.Живеели сме в къща с голям двор,но идва одържавяването ,имотите ни са очуждени и сме набутани в панелни кутийки.Целият квартал се познаваме,от къщите сме настанени в блокове.НЯма гаражи,както за номенклатурата в Иван Вазов и Изток,защото по онова време се чакаше за кола 1/4 от живота на човек/ако има късмет/ и коли почти нямаше.Отделно трябваше да се строи бързо за разрастващата се столица.Та...отплеснах се...
Всички се познаваме,свестни ,нормални,хора,с нормални ценности.Децата ходим в кварталното училище и споделяме общи детски площадки.
Прескачам една част от живота ми и се озовавам в "елитен" южен квартал,в новопостроена жилищна сграда и..заобиколена от селяндури..без извинение.Изкарах едни от най-кошмарните си години там.Няма да казвам съседите ми откъде са били или какви са били,само ще кажа,че простотията,невежеството,липсата на възпитание и ценности не се обвърза с местоживеенето.Щеше да е много лесно ако бе така,но уви...

И за финал; най-близките ми приятели,най-свестните хора,които познавам,и които винаги ще се радвам,че ги има,са точно хората ,с които животът ме срещна в родния ми северен квартал.Ааа...и една от най-добрите ми дружки е от Люлин..

Мда, на мен едни от най-близките ми приятели са от Владиславово и Възраждане. Там са родени, израснали и към момента вече 22 години живеещи все в същите крайни квартали. Там са играли със съседчета - също прекрасни деца. И простаци се намират, но да не кажа, че в централните райони са повече, понеже всеки е вирнал нос.
И изобщо хората не седят заковани на едно място. Ако ще и да живея на 20 метра от катедралата, да съм записала детето си в най-престижното училище, каква ми е гаранцията, че в класа му няма да има деца от Владиславово или че колежката ми от офиса няма да е от някоя порутена къща в ЗПЗ? Пък и какво ме засяга, ако се държи мило и възпитано и си върши добре работата? Всичко е до характер и възпитание. Много по-важно една майка да научи детето си как да преценява хората, да си избира средата и да не се води по чуждия акъл!

Препоръчвам да се изгледа внимателно  ако не е гледано. Късно снощи го даваха по НОВА тв, та се сетих отново за тази тема.

http://zaobrazovanieto.u4ili6teto.bg/2012/03/12/%E2%80%9E%D0%B2- … 0%BC%D0%B5%D0%BD/

http://www.DMCA-removal-from-Google/details.php?id=252431&hit=1

http://energy-torrent.com/details.php?id=22946

И аз съм в едни размисли за кварталите.
Някой има ли впечатления как е живота и средата на децата в южните витошки квартали - Симеоново, Драгалевци, Бояна. Мутрафони ли са съседите или вече се насели с всякакви хора, като се има предвид, че цените на жилищата там сега са по-евтини от тези в Младост например.

Биб.Биб, каква мисъл съм ти доразвила, не разбрах   Контекстът на мнението ти беше друг, който иска да се върне да го прочете и от думите ти аз разбрах това, което съм написала по-горе. Затова написах, че няма значение, винаги спазвам добрия тон, дори и да съм права.   Не влизам в излишни спорове. Ти помниш с точност думите на списващите тук, така ли и затова ми се "караш", че не съм ти написала думите дословно???!!!  

Диди168, няма нищо странно в това човек да иска подобри стандарта си на живот, обаче тук се говори за равен старт - или избираш голямата къща в краен район, или по-малкия апартамент в центъра - тук не виждам подобряване, нали? Естествено, че ако човек се позамогне /както пишеш за леля ти/ тогава е ясно, че всеки ще се "простре" на нещо по-голямо и хубаво.
Сама пишеш, че са продали голяма къща на пъпа за два по-малки апартамента. Ако се бяха подобрили, щяха да купят още една голяма къща на пъпа и да ги дадат на двете си дъщери.

Титина, не е задължително, разбира се. Но аз лично не познавам човек, който има добри възможности и да не е помогнал на детето си поне за мястото на живот. Искаш да кажеш, че ако ти имаш свободни имоти, би пратила детето си под наем и евентуално с 35-год. дългове към някоя банка, за да изплаща свой личен апартамент /и по този начин постоянно да се лишава  / само и само, за да се сблъска с живота??? А ти да си ги пазиш имотите... и за кого???!!! Много ми е чудно, наистина.   В моето обкръжение такива хора няма, поне досега.

ДХ3, много ми хареса поста ти, много е истински.  

Аз също не съм привърженик на това, на детето да се дава всичко наготово, но съм съгласна с думите на Щастлива.
Моята майка също ми предостави свои свободни пари, вместо да се заробвам с кредити, които да изплащам сто години. Което автоматично би ме довело до тотален стрес, дали ще мога да плащам, дали няма да остана без работа, а оттам и без апартамента си.
Та към днешна имам апартамент без заем, което пък ми дава възможност да се отблагодаря на майка ми, като вместо да връщам кредити и лихви, помагам на нея финансово и всички сме доволни.

Върим си из квартала и на оградата на новострояща се къща в стил мутробарок написано с почерк на възрастен човек: "Кварталът пропада заради такива като вас. Аман от хора с манталитет на 108 улица"
108 улица е известна с развития си мутробарок.  Жалко, че никой нищо не може да направи. Когато парите говорят, всички мълчат!

Това с даване на имоти го има само в България.
Нека кажем, инвестирала съм си парите в имоти и очаквам на стари години да имам доходи от тях.
не ми харесва написаното по-горе...майка ми има свободни пари и ми ги даде, а сега и помагам финансово. За мен това не е помощ, просто връщаш парите които тя ти е дала.
И аз съм вземала пари от родителите си, но си постажих срок в който да им ги върна, вкл и лихвите. Погледнато реално те цшл живот са се трудили за тези пари и с нищо не са ми длъжни.

 

Абсолютно не е помощ. Това са изкуствено създадени взаимоотношения на зависимост, които уж гарантират "летящ старт" на младото поколение, а на възрастното - внимание, уважение и гледане на старини. Свързано е с българската ни конюнктура и манталитет. Никой не печели от това. Родителите прекарват младостта си в лишения, "за да осигурят дом" на наследника си, наследникът/наследницата не успяват да се развият като личности, които могат да разчитат на себе си, защото все нещо им е "осигурено", а накрая, на стари години възрастните родители, вместо в ролята на уважавани доайени на семейството, се оказват в ролята на досадници, още по-досадни от факта, че "всичко са си дали", те са се раздали, видиш ли, и от това следва, че всички следващи поколения са им задължени и благодарни за жертвата. Ей, хора, осъзнайте се - на младите не им трябват жертви, те искат примери. Макар че вероятно българинът затова прави толкова "жертви" (вкл. в поколенческата динамика) - защото толкова рядко дава добри примери... Компенсаторно някак.

На мен пък ми се струва напълно нормално по-силният да помага на по-слабия - когато децата са малки или още нестъпили на краката си в самостоятелния живот, да им се помогне - със съвети, с жилище, с пари, ако има нужда; а след време, когато родителите остареят и изпаднат в нужда, децата да им се "отплатят", като се грижат за тях и ги подпомагат. Ако някой има цели и амбиции в живота, надали ще се спре само защото има осигурен дом, а не се налага да се бъхти и за него. Бизнес-отношенията между родители и деца не ми допадат.