Зима наближава, в мене МАЙ-ско бебче се разшава! - Тема 7

  • 27 224
  • 735
# 420
Аз при първата бременност бях безкрайно щастлива, нищо лошо за миг не си помислих. Даже като не чухме сърчице, ми се стори нереално. Дори се надявах и двете ембриончета да са се имплантирали.
Виж целия пост
# 421
Момичета, този петък е Black Friday в amazon.com  Peace
Виж целия пост
# 422
Не казах - задължително...   Simple Smile
Лошото и хубавото са съвсем нормални неща в нашия живот и именно за това не трябва да се вглъбяваме, защото просто нямаме контрол над тях.  Трябва да променим начина по който ги приемаме и влиянието им върху нас, което им позволяваме.
За това са вярата, надеждата, мечтите... те трябва да водят живота ни.
Колкото и да е банално и смешно на теория филмчето "The secret", аз никога не съм имала грешка при прилагането на тези позитивни мисли, които трябва да излъчваме Simple Smile И винаги съм получавала това, за което съм мечтала и съм се стремяла. И ние имахме репродуктивни проблеми, не бяха толкова сериозни, но за миг не съм спирала да мисля, че бебето няма да се появи скоро и ето, че на следващия месец след лошата спермограма на ММ, аз забременях спонтанно.
Виж целия пост
# 423
Stela тази количка влиза ли през стандартна врата? Моята беше триколка и отзад гумите по спомен бяха 67см и при малко по-тясна врата минавах на кантар. А имам приятелки, където не се побираше в асансьора (ако е от най-старите). Така, че добре си помисли. Ако си сама и количката не влиза някъде не знам как става номера с 2 бебета под мишница и чантите с багажите им примерно. Иначе и на мен ми допада повече отколкото количка влакче.
Алия за пъпчиците незнам. По темата за биберона и пръстта, не са взаимозаменяеми. Моята дъщеря категорично плюеше биберон, но си имаше трик с ръцете. С едната си върти ухото, другата в устата-смуче палеца. И си представи заниманието с кръстосани ръце. В един момент схвана, че е по-удобно без да ги кръстосва  Laughing И кърменето няма нищо общо. Кърмила съм я 1г и 8 мес. Т.е. гушкана е и е задоволяван сукателния инстинкт отвсякъде. Упорита беше с пръстта, ама и аз не се дадох и между 8-10-тия месец се запънах и я отказах. Намазах и пръста с това http://www.pharmalife.bg/product/653/daum-eksol-raztvor-protiv-g … ml-daum-exol.html   И понеже съм в детска градина като започнах работа имаше дете което на обяд си смучеше пръста. Говорих с майката и го отучихме с това мазило. По кофти, че вече разбират, ама по-добре ли е да му се изкриви захапката.
А за суеверията-уж не съм, ама в малка доза се притеснявах. От близките хора не знае родата на мъжа ми. Те са далеч, не контактуваме много, а и той не искаше да казваме в началото.  Та до сега още не знаят. Защото по темата за децата казваха, че не ни трябвали още. Мъжът ми знаеше, че няма да се радват както хора, които чакат още внучета и отложихме новината.
Виж целия пост
# 424
На мен пък едни други, еретични, мисли ми се въртят  Rolling Eyes Две години чакахме за осиновяване. Никой не ни потърси, поне едно "как сте" да ни каже. За това време направих 3 опита инвитро, че и 2 пъти забременях. Тъй като вписването в регистъра за осиновители трае 2 години, ме отписаха. Сега наново подадохме документи. Та, мисълта ми е, изобщо няма да се учудя, ако точно сега ми предложат детенце. А и още по-еретично - да родя, да осиновя и на дърти години да взема и да забременея по естествен път. Не знам, но тази муха яко ми се върти в главата  ooooh!
Виж целия пост
# 425
Перу, като нищо точно така ще стане Heart Eyes
Виж целия пост
# 426
Ами Господ понякога се шегува, но не случайно си купихме къща, 2 години я ремонтирахме и имаме детска стая за 3 хлапета  ooooh!
Виж целия пост
# 427
Съгласна съм с перуника и тайга. Нещастието не идва, защото си суеверен или черноглед. И аз загубих бебе в 19 седмица, без да си мисля за подобни неща. Признавам си после станах малко суеверна. Забременях пак и на никого не казвахме. Даже майка ми не знае до ден днешен. Пак загубих бебето (но в началото). И тогава пък отидох на другата крайност -и да знаят и да не знаят, каквото е писано ще стане. И се примирих със случилото се. Разбира се нищех въпроса, за да открия какво не е наред. И когато забременях с дъщеря ми стигнах до края... най-сетне Simple Smile
Виж целия пост
# 428
Синя птичка много си права и аз съм на това мнение каквото става ще става .
Днес съм 17 седмица ,дали защото напредваме или просто ми става зле от борбата да не се разболея .Но мн ме мързи ,само ми се спи зле ми е и тн.Сега станах та се развихрих в кухнята .Др  е като си сам в къщи .Аз както казах преди ни я количка и кошара сме избрали стига да намерим точните цветове ,и да си намеря кошарата която харесвах .Тях ще купим към март и или февруари та арти да свикне .Все пак ще бъде батко  Whistling
Виж целия пост
# 429
За съжаление, момичета, когато дойде, лошото никога не пита. Макар, ме съм голям оптимист, доста често не смея да се зарадвам истински на някои неща- просто, разочарованието, когато се настроиш за нещо, а то се провали, е огромно. За мен е по- добре обратното- да не се надяваш много но изненадващо да бъдеш възнаграден! Разбира се, положителните мисли са много важни, особено сега- и за нас, и за бебчетата! Може би и аз съм малко суеверна, за казването- знаят малцина, само най- близките ми. Дори и сестра ми все още не знае, а след няколко дни влизам  в 5 месец! В това отношение съм много страхлива, знам че е глупаво но вярвам в зависта и урочасването( дори и когато са несъзнателни)- имам няколко приятелки, които отдавна работят за бебе, но по една или друга причина не им се получава...а аз- ще се чувствам някак виновно, че при нас стана от първият път, нали се сещате какви емоции ще предизвикам утях... И за мисля, че към момента е рано за големи покупки и подготовки, наистина има време и за това.
Виж целия пост
# 430
tatqna89 много мила снимка с кученцето  Heart Eyes
Аз пък забелязах, че нашето куче вече избягва да лежи до корема ми вечер. Вече се свива на сгъвката на краката ми, а преди любимото ѝ място беше до корема ми...не знам дали има причина за това или си въобразявам.
С теб имаме един и същи термин, пък аз влизам в 17г.с. в четвъртък...как става това?

Много ще ми е интересна реакцията на кучо когато преобразим стаята-склад в уютна стаичка с малко легълце, а още повече когато с бебо се появим на вратата  Praynig Heart Eyes
Виж целия пост
# 431
Срещата между бебе и куче и на мен ще ми е интересна. Не знам какво да очаквам, освен, че кучето с удоволствие ще оближе бебето при първа възможност.
Виж целия пост
# 432
Татяна на теб кога ти е термина по картон?
Виж целия пост
# 433
Благодаря ви момичета. Hug

Аз цял ден гледам в сайтовете най-нужното за бебчо, че ако съм болница ММ да пазарува вместо мен.
Някой може ли да направи списък за майката и за бебето..
Виж целия пост
# 434
Момичета, споровете за това, дали си суеверен, дали си на 20 или 40 и дали е по-лесно тогава, а не сега, са напълно излишни! Всеки си има начертана пътечка, по която да си мине, независимо какво прави! Природата си прави естествен подбор, и няма нищо лично спрямо всеки от нас! Аз по принцип съм ужасно негативна към всичко и всеки, но специално за нещата които не зависят от мен, съм се примирила! И се оказва, че няма никакво значение дали аз ще се пазя от дявола 9 месеца, а приятелката ми ще пуши и ще пие 9 месеца - ако природата е решила, нейното дете ще е по-здраво и устойчиво от моето!

Перуника, пожелавам ти, да ви се обадят за детенце, въпреки, че си бременна вече, тогава щастието ти ще бъде пълно!

Аз много обмислях да стана приемен родител преди време, но за съжаление не успях да се преборя със себе си, от гледна точка на факта, че ще трябва да се разделя с това дете във всеки един момент! Защото на здрави хора без репродуктивни проблеми, деца за осиновяване не дават! (те не че по принцип много дават де  #2gunfire) А има толкова много дечица, които биха били далеч по-щастливи отколкото по институциите или захвърлени при кофи за боклук! Praynig
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия