Не знам какво да правя, моля Ви, дайте ми съвет

и решихме да тръгнем.

Здравейте,
аз съм Симона, на 20 години от Шумен. Моля да ме извините, сигурно не задавам въпроса си в най-подходящата група, но не можах да намеря по-подходяща. Та ето го моят проблем:
Преди няколко месеца се запознах с настоящият ми приятел, Георги. Много се харесахме още от самото начало, той беше невероятно мил и след 4 срещи си изяснихме, че и двамата искаме сериозна връзка и решихме да тръгнем. В началото, както казах, беше изключително мил, излизахме абсолютно всеки ден, дори и за малко. Минаха 1-2 седмици, Жоро започна да се оказва доста зает, така че вижданията намаляха на 2-3 седмично. После замина за морето, там работи при приятели и имаше доста гъвкаво работно време. Първият път седя 2 седмици някъде и се върна, видяхме се 2 пъти докато беше в Шумен. След това пак замина, не се видяхме 40 дни. Когато се прибра, заради семеини причини, се видяхме за 30 минути. Това беше краят на Август. След това отново беше много зает, е, пишем си във фб, отделя ми някакво внимание, но дотам. Всеки ден го питам да се видим и все има оправдания. Така към края на Септември се видяхме два пъти, за да говорим. След това ми се сърди няколко пъти защото не съм му писала, защото си мислех, че не трябва да му пиша докато не си изясни какво иска. Както и да е, оправих нещата, извиних се многократно. Към 24ти октомври някой му е звънял по телефона, питали са го дали си има приятелка и Жоро веднага решил, че съм накарала моите приятелки, в следствие на което ми се сърди 5-6 дни. Пак аз оправих нещата. Следващата седмица е така от нищото спря да ми пише и говори, аз много се натъжих, звъннах му, затвори ми, при което реших, че иска да скъса с мен и му написах смс с нещо от сорта на "мерси, че ми загуби времето". След което последваха караници, много смс-и от моя страна, но пак се сдобрихме горе долу. Снощи, две седмици по-късно (седмици, през които си говорим, и всеки ден го каня да излезем, но все има оправдание - имам работа, бях с приятели и т.н. ) го питах защо не се виждаме. Каза ми следното: "Ако знаех, че всичко е наред, да се виждаме всеки ден, а това което, не е наред е, че съм го нервирала напоследък". Аз го питах как смята да се справим с проблема, а той започна да ми се кара, че не е длъжен да ми казва. Отвърнах му, че просто искам всичко да е като в началото и нещата да се оправят, а той ме заплаши, че ако не спра да му пиша такива неща, нощта ще завърши зле за мен. След което до към 4 сутринта съм плакала, едвам се успокоих.
Това беше горе долу случващото се. Проблемът ми е, че Жоро винаги ме обвинява, винаги аз съм виновната. Аз толкова държа на него, опитвам се да оправя нещата, а той ме третира ужасно. Казва, че ми няма доверие, че съм съмнителна личност, а това просто не е така. Вече не знам какво да правя, винаги аз поемам вината, винаги аз се извинявам. За Бога, не ми дойде на рдто, защото сметнал, че така съм щяла да игнорирам приятелките ми. Представете си как се чувствах, като човекът, който най-много исках да дойде, не ме уважи. Както вече казах, виждали сме се прекалено малко пъти, да кажем 18 са половин година, някои от които за 5-10мин. Имало е 3 месеца, през които въобще не сме се виждали, а сега последно го видях в началото на Октомври. Момчето е свестно, умно, но просто това отношение ме убива. Плакала съм десетки пъти повече, отколкото сме се виждали. Приятелите ми казват, че не си заслужава и да го зарежа, но просто искам да съм с него. Също така за половин година не сме имали никакъв сексуален контакт, пак съм предлагала, но общо взето ми казва - аз секс веднага мога да си намеря от друго място. Като цяло Ви моля за съвет, как да направя така, че да почне да ми вярва. Това според мен става, като прекарваме време на живо, но той отказва да излезе с мен. Наистина не знам какво да правя, много ме боли, постоянно плача, но искам да съм с него, но като пробвам да говоря с него или почва да се сърди, защото не приема чуждо мнение. А, щях да забравя - излиза с приятели, приятелки, ходи насам натам, но не и с мен. Мисля си, да не ме държи за резерва, или просто иска да види, дали нещата, които казвам, са истина, но това не би трябвало да пречи да се виждаме.
Моля Ви, дайте ми някакъв съвет, как да постъпя, да му покажа по фб, че не го лъжа и че държа на наго, или евентуално да го накарам да се видим.
Благодаря за отделеното време, както и че ми прочетохте романа

Не мога да повярвам, че това го е написал 20-годишен човек! Аз бях на този хал някъде между 14-тата и 16-тата си година....Това ли са "проблемите" на "младежта" сега? 

Аз ги виждам нещата, разбирам какво е положението и ми е ясно, че сте прави. Просто, надявам се, че нещата ще се оправят... не знам дали да вярвям, на това което ми казва. Имам предвид, че от негова гледна точка, казва, че държи на мен, но защото на два пъти постъпвам тъпо спрямо него, не знае дали да ми вярва. Ясно ми е, че може да си намери друга, но не го прави и не знам защо. Това ме кара да мисля, че държи на мен и затова не се отказвам...но от друга страна действията и постъпките му, просто..не знам sadно явно няма