Чувствате ли се и вие така.

  • 1 556
  • 43
# 15
Ох, как искам и мен да ме гони такава параноя Tired
Радвай се, че има на кого да го оставиш Wink като поотрасне малко и като се сетиш за този период, ще видиш, че всичко е било нормално Wink
Виж целия пост
# 16
Аз моята дъщеря съм я оставяла само на баща и. Той от самото и раждане много ми помага и знам, че мога да разчитам на него, но пак ми е едно криво като я оставя.
Случвало се е той да ме отмени, за да релаксирам малко. Излизам из центъра, тръгвам по магазините и хоп, докато се усетя съм се намърдала в някой бебешки магазин Mr. Green
Виж целия пост
# 17
Разбира се, случвало ми се е. Но имай впредвид че все още си под влиянието на следродилна депресия и хормоните още не са наред.
Виж целия пост
# 18
Да, нормално е. Предполагам, че всяка е минала по този път.
Мама я беше страх да я гледа, започна да я взима за през ноща като попорасна малко. 1вият път звънях през 5мин, накрая мама ми се скара "ние мислим да си лягаме!" Simple Smile
Виж целия пост
# 19
Разбира се, случвало ми се е. Но имай впредвид че все още си под влиянието на следродилна депресия и хормоните още не са наред.

Значи мен още не ме е пуснала следродилната депресия Joy
Тои и мьжа ми така казва Embarassed
Виж целия пост
# 20
И аз се чувствах така в началото.Оставям Руми на майка ми всяка събота и неделя откакто се е родила.С течение на времето свикнах и сега като е при майка не се притеснявам,но ако трябва да я оставя на някой друг ми е много криво и все бързам да си я прибера.
Виж целия пост
# 21
Bubs, същата като теб съм (ако не и по-зле). Ето вече 2 години и малко минаха и пак съм така.Мисля че е нормално, иначе аз трябва да съм доста голяма параноичка hahaha Много трудно се отделям от нея и незнам нататък как ще е... Confused
Виж целия пост
# 22
И аз съм така!Давам напътствия 30мин.,за да изляза за няколко часа.Постоянно я мисля и не съм убедена,че някога ще ми мине!
Виж целия пост
# 23
Не, не се чувствам така.

Аз също много обичам детето си, но в никакъв случай не се притеснявам и не ми е свито сърцето когато го оставям на майка ми, на мъжа ми или на друг близък, за когото съм сигурна, че може компетентно и отговорно да гледа деца.  Да бързам да се прибера при него за да му видя сладката усмивка е едно, но да бързам защото се притеснявам, че друг не го гледа толкова добре колкото мен е друго и ми се вижда прекалено. 

Може би е много често срещано това явление, което описвате, но според мен трябва да се стараете да го преодолеете това чувство.  Иначе мисля, че има риск да станете прекалено обвързани с децата си, а това може да доведе до доста негативни последствия-- например, може да потисне вашата индивидуалност, да обърка отношенията ви с мъжете ви и с близките /най-малкото, ако съм на мястото на бабата бих се обидила, че ми нямат доверие до гледам детето/, а и когато детето стане по-голямо, може да потиснете и неговата самостоятелност и да го направите много емоционално зависимо от вас, което само вреди. 

Виж целия пост
# 24
Така съм се чувствала в началото. Нормално е.
Но вече оставям детето без абсолютно никакви притеснения на бабите - знам, че ще я гледат перфектно, а ние с тати ще се позабавляваме на воля. Моето мнение е , че освен родители (което е най-важно) сме и личности, и двойка, която има нужда от социален живот и разнообразие Wink.
Виж целия пост
# 25
И аз съм така и те разбирам напълно.Но отскоро време той сам иска да ходи на гости на баба и дядо, и аз колкото и да се притеснявам и постоянно да го мисля, се съгласявам и дори установих, че аз също имам нужда от време на време да си почивам.
После като се прибере вкъщи му се радвам много повече.
Виж целия пост
# 26
Скоро мислих по този въпрос и си мисля, че ще съм параноичка в това отношение...
Виж целия пост
# 27
Нормално е това чувство; аз също го изпитвам; за първи път съм майка, не съм "претръпнала" още, а и, честно казано, почти никакво доверие нямам на бабата Rolling Eyes Rolling Eyes
Виж целия пост
# 28
Свиква се, аз в началото бях неспокойна, когато го оставях дори и за час, два, но с течение на времето след моя преценка, че човека /свекърва ми визирам в случая, понеже на нея оставям детето по-често// се грижи добре за детето, притесненията ми изчезнаха  Grinning
Виж целия пост
# 29
Нормално е.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия