отново бременна

Много благодаря на всички за толкова бързите отговори,някой дори ме разплакаха.По принцип искам 2 деца,не мисля,обаче,че сега е момента.Охх не мога да опиша колко съм объркана.До преди 3 дни бях твърдо за аборт,но днес не знам.......като се замисля,че това дете има същия шанс за живот,колкото и другото ми дете.......как да избера да отнема живот,вместо да дам...наистина не знам как ще го преживея.Мъжът ми не ми помага много в решението,понеже като ме види към кое клоня и той клони на там,той винаги ме подкрепя във всичко,но и в този случай решението зависи повече от мен.А за някаква помощ мога да разчитам само на майка ми,но и тя е всеки ден на работа и идва когато може за по-малко.От нея знам колко е трудно да гледаш деца с малка разлика,иначе нямам приятелки с по 2 деца.
Не знам какво да правя,много ми е трудно наистина.

Защо Господи  даваш на тези, които не искат деца ... ?

Така не помагаш много на авторката. Или трябва да се почувства виновна, за това, че други нямат деца?

В никакъв случай не е виновна  . Просто не знае кое в живота е богатство и кое не! Тя да си реши. Не виждам анкета да го оставя ли или да го родя. Така, че мога да си коментирам както си искам.

Бабунка, благодаря ти   !

Авторке, пак казвам добре го обмислете ! Това, което си написала за депресията не е добре . Много е лошо човек да попадне в такава дупка /за съжаление го казвам от опит/ , времето лекува, но някои неща, много трудно се преодоляват . Ох, да ти го кажа с по прости думи - остави си детето !
Вярно, не съм аз човека, който трябва да ти казва какво да правиш . Ти си знаеш най-добре положението и дали ще се справиш . Аз обаче мисля, че има ли желание, има и начин .
Пращам ти много положителна енергия и се надявам да вземете правилното решение   !

готово, ти вече си си отговорила сама какво трябва да бъде решението. щом 'по принцип' искаш да имаш две деца, действай - това е твоето дете. роди го сега, когато му е дошъл моментът;

и аз никога за нищо не съм получавала грам помощ. роднини и детегледачки не са вариант. и при теб така - ще си гледаш децата както бабите ни и техните баби преди тях и т.н. нито сме първите, нито последните  освен това ще видиш как ще се отракаш за второто и вече ще си им понаучила номерата

Скъпа Вени, пред мен стои (или стоеше) същият казус. Не бях писала по въпроса, за да избегна коментари, които биха ме вбесили ( като този на  П@нди ). Имам дете на 4, с което Господ ни дари след много трудности и много мъки. Искахме второ, опитвахме се година време и решихме, че няма смисъл да минаваме отново през 9те кръга на ада-все пак, имаме едно прекрасно дете и сме благодарни. Така че прекратихме опитите. Планирахме разни неща за близкото бъдеще, инвестирахме сериозна сума за нещо, което отдавна искахме и някак си се успокоихме. И точно тогава забременях. Да вметна, че тук сме съвсем сами-свекър ми и свекърва ми са покойници, а мама и татко са на 500км от мен. Е, седнахме с мъжа ми да поговорим и да решим какво ще правим...хич не ми помогна неговото: "каквото и да решиш, аз съм с теб". В началото бях твърдо "ЗА" аборт. Той-съгласен. След това се разколебавах. Той -пак съгласен. С две думи, натоварих се с едно решение, което в никакъв случай не засяга само моя живот и това прави още по-трудно взимането му. Най-големият ми страх е, че не знам дали съм способна да обичам и другото си дете толкова, колкото дъщеря ми. Финансово също не сме особено добре в момента, но това е временно явление. Или поне така се надявам. Има и друг момент-аз съм доста религиозна, без да изпадам в излишна показност. Не мога да си представя, че ще лиша някого от правото на живот..-Коя съм аз, че да го правя?! Господ ми е дал глава на раменете и ако не съм била готова по "х" причини за второ дете, би трябвало да се предпазя от евентуална бременност, нали? Това е по-приемливо от аборта, поне за мен. Но въпреки всичко се колебаех. Гледам дъщеря си, която буквално всеки ден ми се моли за братче, или сестричка. Гледам, обаче и ЕГН-то си- след 4 месеца ставам на 38 и...решавам, че трябва да мога да се справя. Да, много ще ни е трудно. Да, нямам помощ отникъде ( добре, че мъжът ми много ми помага ). Нашето дете ще се роди, ако даде Господ и всичко е наред. Желая ти от все сърце да вземеш правилното, за вас, решение и да бъдеш много, много щастлива.

п.п.: Няма да коментирам многодетните (5+) семейства...Нито как са гледали по 9-10 деца едно време. Със сигурност, обаче, тогава не са имали по 1-2 кредита, не са се хранили с боклуци, не са имали по 2 мобилни, таблети, лаптоп-и, сателитни телевизии, интернет и т.н.

M&M,моят мъж по същия начин си сменя решението след като види,че аз съм на друго мнение и явно аз трябва да реша.Мисля да отида на лекар първо и тогава ще взема решение.Поне имам време ,тъй като доста рано разбрах,че съм бременна/ 1 седмица преди датата на цикъла ми усетих,че не е на добре работата/.В главата ми бушуват хиляди мисли и направо ще се пръсна,не съм готова за второ дете и то никак не съм готова,но как ще забравя после не знам.

Няма как да го забравиш . Лошото е, че ти от сега мислиш за депресии, какво остава за след това ?
Пак казвам ти най-добре си знаеш . И това, че си разбрала рано до някъде не е предимство, защото евентуално аборт може да ти се направи след като се докаже бременността . А, за да стане това, трябва поне 10 дневно закъснение да имаш . А, това не е малко време . Всеки ден живееш с мисълта да го оставя ли/да го махна ли ...

Адаптиращо се и влачещо бацили вкъщи дете и новородено е доста кофти избор.

veni_sf, какво значи, че не си готова? Психически имаш 9 месеца да се подготвиш. Физически - ще са минали почти 2 години, а и каквито и проблеми да си имала с раждането първия път, второто раждане е много вероятно да мине по съвсем различен начин. Разбирам, че не си се върнала на работа, можеш ли да си позволиш да останеш още поне 1 година вкъщи (професионално/ финансово макар и със затруднения).

От друга страна, прецени кое ще те натовари повече психически - аборт или нежелана бременност. В крайна сметка, в момента ти и твоето здраве са най-важни. Не се поддавай на емоционални мнения. Всеки дава мнение на лична основа. Финансовият въпрос също е много важен. Едно е да се лишите от неща, които не са първа необходимост, друго е да намалите качеството си на живот - храна, лекарства при необходимост и т.н.

Аз имам приятелка, която е с две деца- на 6 и на 2 и пловина, през септември тази година трябваше да си роди 3-то детенце, но направи спонтанен аборт.Нито за миг не си е и помисляла да го махне.Тя също е сама, никой не и помага за децата.Аз също съвсем сама си гледам детето, родителите ми са покойници, свекърите живеят в друг град и работят и двамата и няма кой да ми помага.При нас нещата не се получиха по нормалния път и сега чакаме медицината да ни помогне за второ детенце, но аз никога няма да се откажа.Дори и живот и здраве след успешно инвитро да стане повече от едно бебе раждам ги и си ги гледам.Синът ми ще е вече окло 8 годишен и мисля , че ще се справя и сама.А аборта е гадно нещо, независимо дали е по желание или не (имам един спонтанен и въпреки че след това родих Станислав още не съм го преживяла).

bunny ,абсолютно си права,нямам други мисли в момента.
Много е сложно,нямаме нищо стабилно в живота си в момента,живеем на квартира,а работата на мъжа ми не е сигурна.Но най- лошото е ,че смятам,че нямам психическата възможност да гледам сама 2 малки деца.В момента както казах имам доста здравословни проблеми,повечето,от които се оказаха на нервна основа,нещо което ми е малко трудно да повярвам,но не съм пуснала темата да обяснявам здравословното си състояние.Това обаче понякога ми пречи да се грижа адекватно за дъщеря си и не знам с две деца как ще се справя.
Искам искрено да благодаря на всички ви за разбирането,очаквах,че повечето от вас ще ме съдят,но вие сте страхотни.БЛАГОДАРЯ!

Това, плюс здравословните ти проблеми за мен са от решаващо значение. Преди 15 години когато родих синът си бях в същото положение, а бившата ми свеки непрекъснато ми повтаряше - айде сега още едно, че да ги изгледаш заедно - то децата пари не искат. Да ама не, детето е един огромен разход. Дреха можеш да му купиш по евтина, но без АМ, пюренца, кашички ... и памперс не можеш да го оставиш. Без да се вкарваме в излишни спорове - купени и домашно приготвени, защото разлика в цената съществена няма ( освен ако си нямаш стопанство )
Както писах по горе гледама две деца - едното с много трудности, другото доста по различно. От опита мога да твърдя, че ( освен здравето ) няма нищо по важно от това да знаеш че можеш да осигуриш най важното за децата си. Виждала съм майка как показва празното си портмоне на ревящото си детето и му обеснява защо не може да му купи солети. Мерси от такава ситуация.
Аз не те навивам, както правят тези потребителки които са против аборта, но преди да вземеш решение дали да родиш едно непланувано дете - мисли с главата, не с емоциите.

Мила АВТОРКЕ,искрено се надявам да си го родите!

 

п.с. Господ има план за всеки от нас,но ние си мислим,4е сами ковем съдбата си имало е защо да се за4ене това детенце Много положителна енергия ти пращам и дано вземете най-вярното за вас решение!..ама направо като сектантка го написах хе хе хе

 Със сестра ми имаме 2г. разлика и въпреки че сме се карали като малки тя винаги е била за мен освен сестра и най-добра приятелка,и съучастник в пакостите и довереник и сега е най-близкия ми човек,а и дечицата ни са почти на една възраст.Мисля,че ако разликата ни беше по-голяма нямаше да сме толкова близки,а и според мен така е по-лесно и за майката ще се поозори три-четири години,но после ще по-свободна.Че иначе тъкмо поотгледа едното,върне се отново на работа,животът и влезе в ритъм и пак трябва да се настройва на бебешка вълна.
  На мен също в момента ми е трудно,сама гледам детето.Таткото работи почти всеки ден и то до 20-21ч. ,а и финансово сме малко притеснени в момента,но за себе си знам,а и сме го обсъждали,че ако нещо се случи,въпреки че се пазим,за аборт и дума не може да става.Но все пак това е право на личен избор.И аз те съветвам да обсъдите въпроса с всички плюсове и минуси и да вземете решението заедно.