ЛЮБИТЕЛИ НА КУЧЕТА - 55 тема

Бертичка, не се вижда снимката.

ами не знам дали е задължително, предполагам е желателно, ако не дай си Боже нещо стане..

Привет и от мен! Големи сладури сте публикували, но на Бертичка не виждам снимката, не знам защо. Моята Дара също не даваше да я доближавам, докато се храни. Първият път така злобно ми изръмжа и ме нападна, че ме изненада силно. Но се справих за около две седмици. Точен метод нямам. Слагах й да яде, доближавах я, а тя започваше да ръмжи. Тогава с най-сериозния си тон започвах да й се "карам", както когато е сгафила и това я объркваше. Даваше "задна" и присвиваше ушите, защото не разбираше защо й говоря с този тон. Тогава я хващах за козината на врата, разтърсвах я и едновременно с това ( с другата ръка) й дръпвах тенджерката с храната. След около една минута я блъсвах пак към нея. Това се повтаряше всеки ден, докато накрая се случи чудото. Сложих й да яде и се отдръпнах. Секунди след това я доближих, а тя се отдръпна от храната с присвити назад уши. Най-накрая ме беше приела за "водач" и ми отстъпваше храната си за да се "нахраня" първо аз. Оттогава нямаме спорове на тази тема. От време на време й вземам храната и пак й я подавам, че да не забрави кой командва. Но съм предупредила децата, когато яде да стоят далеч от нея.
Не подценявайте факта, че собственото ви куче ви хапе! Това значи, че вие не сте авторитет за него и някой ден може да ви нарани сериозно. Дара е второто куче в живота ми, което си позволи да ми ръмжи. Но и двете ги "покорих", защото лично аз не бих била спокойна с такова куче.

Ето едно фото на моята дивачка:


А това е снимка на Яра, кане корсото, което живя повече от два месеца на нашата улица.



 Съжалявам за лошата снимка, но тя не обичаше да я снимат и бягаше като ме види с телефона. Придружаваше ни (мен и братовчедка ми) навсякъде, веднъж влезе и в магазина. Всички много се страхуваха от впечатляващия й вид, особено жените как пискаха  , но ние си й бяхме свикнали (а и както вече казах, едрите породи са ми слабост  ). Бях неприятно изненадана от повечето мъже. Искаха да им я вържем и дори не криеха, че виждат само пари в нея. Добре, че ги беше страх и никой не посмя сам да се пробва да я хване, та Яра се размина с подобен "стопанин". Понякога ми е мъчно за нея, но живота на улицата не беше за нея (всъщност за никое куче не е). А колко беше добродушна и търпелива с децата... На нея имах повече доверие, че няма да ги ухапе, отколкото на моето съкровище по-горе.

Какво се е случило с нея?

Подарили я на един съсед, но тя избягала (по-късно установих, че не обича да е вързана, а и явно го е усетила, че не е добър стопанин). Няколко дни обикаля по улиците и ние (аз, братовчедката и вуйна ми) започнахме да я храним. В резултат на това, тя се установи трайно на нашата улица (по-точна пред нашата врата) и ни придружаваше навсякъде. Веднъж ме "изпрати" до работата ми (на километър и половина) като ходих пеш. После се притеснявах да не й се случи нещо, но братовчедката ми звънна, че се е "прибрала". Откъдето минехме (придружаваше ни и на разходките с децата, и с Дара) всявахме респект.   На снимката не личи добре, но беше страшно внушителна (тигрова на цвят, само ушите й бяха отрязали лошо). По никакъв начин не можехме да ги убедим, че е добра и че не е ... наша. Умираше да я галя, такъв кеф, не мога да опиша как се чувстваше. Караше ме да си играем, като ме захапваше леко за ръката. Първия път като ме "покани" доста се стреснах и си признавам без бой, че се уплаших. След това научихме, че е сменила поне двама собственика и не е гледана добре, дори е била бита. Затова не позволяваше на никой да я доближава и особено да я докосва. Защо се довери на нас и ни избра за стопани идея си нямам. Два пъти влиза в двора ни и си лягаше. А вечер скимтеше и сякаш искаше да я прибера. Но с Дара просто нямаше как да стане. Щяха да се бият до смърт. Опитвах да й намеря стопанин, но истинските кучкари не се наемаха да я гледат, защото беше голяма и не се съгласиха да провеждаме "адаптационни" срещи. А търгашите се надпреварваха да се опитват да я уловят, но добре, че са страхливци по душа, та не успяха. Шубето си е голяма работа.   Веднъж бяха дошли трима, а ние тъкмо излизахме с децата на разходка. Тя си тръгна по нас и онези останаха с пръст в устата. Отказах категорично да им я вържа, макар че единият ме убеждаваше, че й е собственик, но е избягала от него. Казах му, че кучето само е избрало кой да му е стопанин и посмъртно не може да ме убеди, че е била негова. Близо месец имаше мераклии да я уловят, накрая се отказаха. Много ме беше страх да не попадне в лоши ръце. По време на една разходка срещнах моя съученичка. Тогава тя позна кучето и каза, че и те са опитвали да го хванат като са видели, че скита по улиците. Но тя е избягала и от тях. Каза, че е доста дива и беше учудена, че сме я "опитомили" (така се изрази). Мъжа й развъжда кучета, сега гледа кане корсо. От две кучила само нея не продали и я подарили в близко село. Тя обаче избягала, мъжа й я намерил, хванал я и я подарил на друг. Тя отново избягала и накрая попадна при нас. Попитах я не я ли искат, но тя отвърна, че и да я хванат пак ще избяга, защото не могат да я удържат дори и със синджир. Така Яра остана наша "собственост". дадохме й таблетка против тения и глисти, пръскахме я срещу кърлежи. Вторият път беше лежала незнайно къде и дойде от главата до петите в кърлежи. Почеса се два пъти и стана страшно. Като плъзнаха тези ми ти кърлежи по улицата, като тръгнаха към дворовете ни... Изпитахме истински ужас, а беше вечер. Добре че един от собствениците на зоомагазинчета си е направил такъв в къщата, та го открихме и ни даде лекарство. И в 11 вечерта правихме разтвори и пръскахме, пръскахме... Истинска инвазия от кърлежи беше, наистина страшно. Нея я напръскахме хубаво на сутринта, по светло, че щяха жива да я изядат. Когато се разгони и два-три бездомни джентълмена започнаха да я обикалят (добре че й стигаха до коленете  ), реших че трябва да предприема нещо и то веднага. Обадих се на съученичката и я помолих да предаде на мъжа й, че спешно трябва да я прибере. Човекът излезе сериозен и дойде на другия ден вечерта. Тя го позна, но не тръгна веднага към него. Когато аз го доближих и я извиках, дойде. Даде му да я погали. Все пак го беше запомнила с добро. Помогнах му да й нахлузим нашийник (като го усети как започна да се мята...) и я сложи в багажника на колата. Говореше й внимателно, опита се да я успокои. Това ми хареса и не съжалих, че му се обадих. Обясних му как са я отглеждали досега и защо е бягала, и той се ядоса. Въпреки че ги развъжда за търговия, ги гледа с любов. Опита се да й намери стопанин, но не успя. Сега си я гледат и нея, заедно с родителите й и още една двойка корсо. Гледат я в широка "клетка", да не е вързана. Заслужаваше да бъде "единствено" куче на някой и да получи цялото му внимание и обич, но нямаше късмет. Но пак е по-добре, отколкото да живее на улицата и да я мисля всеки ден. Особено като се има предвид, че въобще не се пазеше от колите, защото те я избягваха заради едрия й ръст. Не знам защо точно днес пак се сетих за нея и затова реших да ви я покажа. Понякога ми липсва. От дете мечтая за куче като нея, съдбата ми я изпрати пред вратата, но не е дошъл моментът. Нямаше да се получи да ги гледам двете с Дара.  

Същата история, като с моята Сиса, която е осиновена от един човек с двор. Живееше на нашата улица, милваше се, играехме си, храних я... Сега търся дом на едно друго приятелче, което ме чака всеки път, когато излезем от нас.

Дара 

Голяма хубавица Дара! 
А кане-корсото наистина си е доста внушително и страховито. Радвам се, че историята е имала добър завършек и че не се скита бездомно по улиците! 

ДАРА  е много красива   , браво за другото куче че всичко е с добър край.Тази порода са с доста страшен вид , но са добрички иначе .
DqwoLche To Айра се държи много добре с елхата - няма интерес към нея никакъв и съм много доволна  
Мис Облаче нямам снимка с ключа в " действие " но ето една снимка . Айра спи гушнала едната си играчка , а зад нея е ключа  ( извинявам се за нацапаното и легълце но периода нали ни е такъв)

Елхата задължително ще я вдигна върху някой шкаф аз! Въпреки че в холното помещение Бела не остава без надзор.

Обмислям да затварям и детската стая вече. Онзи ден накъсала една книжка с приказки и като нагризала едни химилалки.... Направо не знам да не е глътнала нещо. Разбира се, такива простоии й хрумват само като  е сама вкъщи. Нищо, че целия под е осеян с нейни играчки.

Скрий играчките и когато излизаш давай 1, да се занимава. И кожен кокал също върши работа. Ще е забавлява известно време.
Играчките омръзват, затова се взимат, скриват се и се дават една по една, като на мястото на старата даваш новата, а старата прибираш. Процедурата се повтаря Играчки, които като малки моите зверчета не са и поглеждали, сега са им страшно интересни, защото са извадени от шкафа.

Винаги ми е тъжно като чуя за куче оставено на улицата  от стопаните си
Такива са Любови тези същества - все едно да изхвърлиш Любов на улицата 

Коте, благодаря! Непременно ще ги скрия! Аз го знаех уж, ама ме е домързяло да го приложа на практика.

Абе да ви питам - мн лошо се омирисва одеалото на наша Бела! Направо си е смрад. Постоянно го пера, но... То сега в студа не е мн ОК да се пере постоянно. Възглавнички й бях сложила също - и те. Също и плюшените играчки, с които си играе и ги мърляви. 

http://www.lg.com/bg/prahosmukachki/lg-VHOMBOT3-prahosmukachka-robot
Не знам защо не се вижда снимката

И аз да питам още нещо- освен за нокторезачката да ми кажете има ли спрей за отблъскване на кучето да не пишка някъде?
Вече почва да ни писва всяка сутрин да намираме петно пико пред фурната   Вкъщи вече имаме специален моп отреден за нуждите на Бери  Особено като застудее и Бери става през нощта да пишка. Много е дразнещо при условие, че не е лишена от разходки. Малко да стане студено и става абсолютна пикла. Понякога по 5 пъти на ден иска да я пускам на терасата да пишка. А през нощта вече ѝ стана редовния номер.
 

ооо ще чакам да се похвалиш от новия уред- дано си доволна.А относно локвичката на Бери пред печката -можеш да пробваш с оцет да почистиш-а за препарат за отблъскване може и да има незнам .Нямали пелени на които да пишка нощно време? -да не ви закача.Или пък щом застудее да не настива и да получава цистит  

ПОПРАВЯМ СЕЕЕ Бертичка видях че си писала страхотни отзиви за новия домашен помощник -силно ме заинтригува ( можели на лични от къде го взе и за колко ? -да пиша на дядо Коледа  )

Моля за съвет  Мопс или Померан?