Наближаваме и третата година!

  И ние ще сме с прасенце май.  Аз мислех скромен рожден ден само с баби/дядовци, но от ден на ден групата се заформя все по голяма. Само дотук са 15 човека и просто не знам как ще ги настанявам вкъщи. Върти ми се нещо като коктейл/шведска маса и прасенцето в средата, разбира се, но ще го мисля още.

Честито на празнувалите и празнуващите здрави и щастливи деца
Напукват ли се устните на вашите бебета? Само това не съм се сещала да питам педиатъра - с какво да ги мажа?

Доколкото знам, устните винаги трябва да са нормално овлажнени, в противен случай мисля, че има някакъв проблем (температура или друго). Такъв спомен имам, дано не те подведа, може да провериш.

Температура няма. Сякаш, че просто са си такива податливи на атмосферни влияния. Аз също съм така, но той диша повече през устата и все лигави нещо. Мисля си, че може би е от това. Не знам обаче с какво да ги мажа.

  Благодаря Ви, че не ни забравите Благодаря за пожеланията! Ние ще празнуваме три-четири дни,  на самият ден рожде  на Мони си бяхме само аз и мм, днес ще сме със съседите, а утре с роднините на мм, в понеделник с приятелки на кафе и така.

Ние се подготвяме за втори тур на рождения ден утре, с роднини, вкл. свеки и зълвата ще идват от друг град, утре ще е в ресторант този път, поне няма да шетам толкова и да се моря като във вторник 

То при мен всички ще ми идват вкъщи, изобщо няма да готвя има до нас  има прясна скара - Горнооряховска, салати и безалкохолни от близкият супермаркет. Чинии и чаши имам от тези готините - картонени с весели фигурки. Къщата така съм я излизала, че може да остане чиста поне един месец (с изключение на пода разбира се). Тортата ми е с 20 парчета, а хората ще се по-малко, имам да черпя 5 съседа-днес, 2-ма роднини  в събота и 2 приятели с техните бебета в понеделник. Хората са по-малко, защото е грипаво времето. Пазя Мони да не се разболее, че тази ваксина, която му предстои е много гадна, ще му взимат и кръв, та искам да е с добри показатели. Живот и здраве като стане по-осъзнат ще правя големи партита.

Като ви чета разказите за раждането и ми става много мило,спомням си за моето
Та и аз да споделя с вас.
Ние с мм много искахме бебе и още на меденият месец забременях,но........направих спонтанен аборт във втория месец и бях на ръба на отчаянието,защото никой не даде адекватно обяснение защо се стигна до тук и има ли гаранция,че няма да се случи пак при следваща бременност Бях се отчаяла,но Господ е бил с нас и още на следващият месец бях бременна Всичко мина по мед и масло,без някакви усложнения,даже тогава нито глава ме е боляло,нито се разболях,чувствах се по-добре от преди да забременея и сега. За раждането не мога да кажа същото.Родих 15 дни преди термина,бях на преглед в понеделник и д-р ми каза,че до края на седмицата ще съм родила и то така и стана в събота родих ММ така се развълнува,че ще раждам,че си беше взел отпуск и вечерта преди раждането реши да сглобява креватчето да оправим,но бях толкова изморена,че му казах утре ще до оправим,да ама утре вече бях в болница. В 5,30ч ми изтекоха водите и към 7 вече бяхме в болницата.Имах уговорка с акушерка,а не с избор на екип,но тя не дойде,не и се разкарвало,макар че и пари щяхме да и даде,даже ги искаше и предварително-хиената долна..............
И като постъпих в 7 сутринта,родих в 19.24ч. вечерта. До 14ч.болките бяха поносим и,разхождахме,излизах в чакалнята,където беше мъжа ми говорехме си,но след това дойде истинския кошмар.Не мога да опиша изцяло,защото ми се губят моменти,но ме ИЗМЪЧИХА,Влади не искаше да слеше и по време на контракция,когато трябваше да дишам,той така ме риташе,че въздух не можеш да си поема.Сложиха ме на системи и ми казах,че до час ще родя и ще се целувам с роднините отвън(изкарваха всички родилки за по 5-10мин при роднините в коридора).Само,че времето напредваше и нищо не ставаше,просто не си спомням някои моменти,но в 19ч. дойде другата смяна,дойде д-р Христов и като ме прегледа им се скара и каза,как са могли да ме мъчат толкова време,да ме вкарат по спешност за секцио.А те се опитаха да го излъжат като му казаха,че родилните ми болки започнали към 17.30-18ч. т.е. малко преди той да дойде.Аз го чух и им казах,че лъжат,че от 14ч. съм с адски болки,а те ми се развикаха,че си измислям,че едва ли не съм губила съзнание и не помня.......................Но д-р Христов не беше глупав и им каза,знам,че момичето говори истината,защото ако я бяхме прегледали по-добре щяхте да видите,че детето е много на високо и е невъзможно да излезе.Така ме оперираха,всичко мина добре,видях най-прекрасното същество.Възтанових се бързо.Бях с две много готини съквартирантки и на днешният ден преди една година 28.11. се прибрахме в къщи с бебчо.За мен този ден също беше празник.Прибрах се в любимият ми дом,с любимото ми същество,а любимият ми мъж беше подготвил стаята сам,много приятно ме изненада
Извинете ме за дългият пост,но така ми тръгна и реших да разкажа,а и обичам да пиша

  Честит Рожден Ден на бебчото на Гери! И аз обичам да пиша за това и аз бях публикувала такъв дълъг пост! Радвай се, че всичко е минало успешно и си родила живо и здраво детенце!

Chatte Noire,благодаря ти

Редактирам се понеже поста ми не е за тук, няма друга причина

TDI, обърка темите ми се струва, но не е лошо и тук да се отчетеш

Гери,   

 

Да кажа и аз как мина нашето РД. Бяхме 9 човека, само семейството, събрахме се вкъщи. Аз предварително бях решила какво ще е менюто, за да ми е по-лесно. Сложихме пържоли в йенската тенджера, имаше руска и картофена салата, малко ордьоври и тортата. Никой не остана гладен и най-важното, не съм се въртяла целия ден в кухнята. Въпреки това, да следиш 9 човека да са добре, а и да не стресират прекалено бебето, си е отговорно и не мога да кажа, че успях да се почувствам като майка на рожденик и да седна да си хапна спокойно. Постоянно трябваше да туширам разни опити да ми се казва какво трябва да направя със сина ми, кога да яде, кога да спи и т.н. Много ме изнервиха, при положение, че го гледам сама това дете цяла година и малко или много имам представа кога какво се прави, защо плаче и т.н.

Иначе за раждането - моето беше малко под 4 часа от изтичането на водите и първата контракция. Още ми се губят моменти и мога да се разплача, ако видя примерно клипче с раждане или филм. Явно имам някаква травма, но не знам от къде идва. И така

Здравейте момичета....малко ме е страх да се похваля,но май открих "топлата вода" за нощният сън на Марти     до сега спях при него в детската и нямаше нощ без будене,от 4 дни го оставих сам да си спи и аз си се върнах в спалнята....това е чудо...Марти спи по цяла нощ непробудно,чак не мога да повярвам...не виждам аз със какво съм пречила в стаята и съм предизвиквала събуждането му,но е факт...откакто спи сам се наспиваме всички