Любители на Котки Тема 90

Привет на всички! Аз се включвам по темата " Взаимоотношения коте- елха". Мика  за момента се разбира добре с нашата, дори се престрашихме и закачихме стъклените играчки- жертви все още няма  Весели и спокойни празници!   

Момичета, знам че е коментирано, ама не съм си мислела, че ще ми трябва инфото, та да обърна внимание.
Ще трябва да кастрираме малката по някое време - ама кога??? Ей това е въпроса.
Според мен е на около 3,5м - намерих я на 26 септ 24ч на възраст около месец според мен. На поведение сякаш беше по-голяма, но си мисля, че живота на улицата може да е причина, а реално да си е била на месец.  На фона на растежа на Чочо и Мърчо на същите възрасти - ми направо си е бебе. Мисля в Лесото, че финанси за при нашите доктори няма. Доколкото разбирам са доста добри и там, така че не поемам някакъв излишен риск с малката.

Между другото - дайте някакви идеи за име за нея, че явно ще си остава наша, та поне да я кръстим ... Тя не че с поведението си не си защитава името Муня-Маймуня, ама ...


П.П. Според мъжа ми е родена на 2 септември.

Тина, котетата се кастрират от 6м. възраст нататък. Препоръчително е по-отрано, за да нямат навика и така да се каже "паметта" за разгонването. А за женските се препоръчва кастрация ако нямате намерение да ражда, за да се избегнат заболявания и усложнения на мастните жлези, както и на репродуктивната система при нераждали женски 
Сега има коледна промоция във Ветеринарна клиника "Симеоново" за 250 безплатни кастрации, но явно котето е мъничко и не ставате още за там .. в ЛТУ кастрира Jerry F и както виждаме котьо си е съвсем добре 
Jerry F, не се и съмнявам във възможностите на Мони. Винаги си е бил много активен, пък и ящен  Недей да си даваш Янко, той си е свикнал с дома, а сега и с по-малкия беладжия 
Влюбена съм в снимките на двамата, гордея се с Янко, че е такъв възпитан батко 
Пиши често за новите калпазанщини на двамата и чакаме още снимкии 
Честито им легло, дано да вземат да си го ползват .. 

Бъбли, нямаме НИКАКВО намерение да ражда. Смятам, че 3 котки у дома са ни пределно достатъчно, че да рискувам да се сдОбиеме с още. То двамата мъжаги само така се наричат - кастрирани се и не може да се случи нищо освен безопасен кекс. 

Иначе за ползите ми е ясно, просто с възрастта нямам спомени какво е писано - за преди първо разгонване помня. Имам спомен за едно женско коте в темата, което на 4м забременя (не помня кое беше обаче). Ама знам ли я тая маймуна кога ще се разгони???, че да е преди това ...

Иначе вече си писах с Джери да я питам къде точно да идем.

Извинете,че ще разваля настроението в темата, но искам да попитам тези от вас, коитоса приспали котката си, как и кога взехте това решение? Не мога да се отърся от мисълта, че я убивам

Кашмир, какво става с котето ти? Защо са налага такова решение да взимаш?
При нас имаше 2 такива ситуации с Чочо - преди 10г и после преди 8г - и двата пъти отказах да взема такова решение и казах: "Ако му е писано да умре от това - нека да е без нашата "помощ"! "
И още си е жив и здрав, че отгоре на това няма и спомен и от двата проблема, заради което ветовете казваха, че може да се стига до това решение.

Привет на всички! Отдавна не съм влизала в темата.
Моите котки от чисто домашни станаха почти улични.   Не можем да ги спрем просто. Обикалят квартала и не се спират, бият се с други котки, хранят се от купичките, които са оставени пред къщите и са станали двойни, едната даже тройна. Сложихме им звънчета на вратовете, че поне да ги чуваме, защото се крият като ги викаме. Едната даже преспа една нощ в нечия къща и на другия ден се върна много спокойна и постоянно се облизваше. Явно добре ги хранят съседите. Ужас!

Вчера ходихме в градината Сан Антон, където се намира и резиденцията на президента и това коте много ме разсмя. Бяха спретнали всякакви коледни декорации с много религиозен елемент (разбира се) и то така сладко се беше намърдало насред Божието семейство ...   В Малта котка да си.  


 

Tina, котешки инфекциозен перитонит.   Няма лечение http://www.vet.cornell.edu/FHC/health_resources/brochure_ftp.cfm

И въпреки това не спирам да се надявам на чудо

Какви са проявите на болестта при твоето коте?

Първо беше задържането на вода в корема. После спря да яде. Сега е просто различна, все едно не е на себе си. Не се къпе. С водата се държи странно - колкото и съда да й напълня все търси друг. Топи си лапите в съда и седи така. Абе къса ми сърцето. И въпреки това, не мога да взема това решение. Как се взима?!

Отдавна не съм се отбивал тук. Да ви покажа моята Мишел О,Бама , вече 5 годишна

А аз се чудех къде изчезна.
С другото оправихте ли се?
За котешкия перитонит нищо не искам да казвам, а и аз от почти 2 седмици не съм чела темата.

Тъй като въпросът ти е друг: по-принцип аз, знаеш съм против евтаназията, но когато животното се мъчи и няма никакъв шанс да се подобри не виждам причина да не се вземе такова решение.
Ако имаш сили за нова котка, моя съвет е да вземеш още преди да вземеш окончателно решение за Киара. Когато боксерът си "отиде" ММ намери изхвърлена старфордширка, която много приличаше на него и някак по-леко ми беше като я гледах. Все едно се беше върнал.

Не бързай с решението. Когато го почустваш-тогава. Няма лесен начин.

Днес взех Шани от вет (беше на кастрация) и прочетох, че в картона и пише " МНОГО ЛОША!!!" Питах ветовете и те казаха, че досега не са имали толкова злобна котка, след като съм си тръгнала е почнала да напада и едва са я изкарали от клетката. Включително за да и бият анибиотика днес се наложи две сестри да я държат ( скъса се да ръмжи заплашително и да напада) дори и мен ме нападна там, включително и преди малко, направо не знам утре как ще я заведа за антибиотика и как по дяволите ще свикне с още една котка, започвам да се разколебавам за сфинкса. Не знам какво да правя

kashmir не съм запозната с болеста, но ако е нелечима е безмислено да се мъчите взаимно колкото и грубо да звучи

ех, че е красива Обамката 

kashmir,  много съжалявам, че си пред такава дилема. Усещането не ми е толкова далечно, защото и на нас са ни казали, че сме безнадеждно болни и ветът тънко ни намекваше да си помислим и за такова решение, но аз реших да се боря докато и двамата със Сисо имаме сили. Нито за миг не ми мина през ума да прибягна до това предвид състоянието на котарака ми в онзи момент. Въпросният Силвестър щях да го хваля преди два-три дена, че хапва сам и добре на фона на това, което беше до скоро, ама диването от вчера пак се прави на интересен и не ще да си яде гранулите. Предполагам причината са сладките аромати на печена скумрийка и телешко варено, което се носеха в къщи. Преди нас е даже на масата, буквално  , и е готов да сподели чинията на всеки. С други думи, яде му се та две не види, ама не лечебна храна, а това с което си го хранех и преди - месце, рибка, вкусотийки ... и т.н. Компромисно между нас двамата, кротко си ближе накиснати и пюрирани с малко масълце гранулки. Рядко ми се налага да доогребвам и го дохранвам с лъжичката. Скелет е, 2,600 кг, ама си е мърдащ, припкащ, мяукащ и гушкащ се скелет. Окончателно съм му предоставила жилетката си да си топли старческите кокали с нея. Няма сили сам да я повдига и да се увие, и надава вой да ида да свърша аз тази работа. Но ето че прогнозата на доктора, че ще има най-много още две седмици живот я преодоляхме. Хората само предполагаме, а Господ разполага. 
Стане ли въпрос за евтаназия препоръчвам да се имат предвид принципите на една от благотворителните организации, които ще се опитам да кажа. Има ли болка, но и има надежда - няма евтаназия; няма ли надежда, но и няма ли болка - няма евтаназия, и чак когато има болка и няма надежда - тогава евтаназия.  Ако се сещах в чий сайт го бях чела, щях да дам линк, защото едва ли го цитирам съвсем точно. Във всеки случай в главата ми се запечата това, че евтаназията е абсолютната най-крайна мярка, до която се прибягва в изключително редки случаи, когато това е наистина неизбежно.

Майче, не пиша, защото не ми се пише. Иначе си мисля, като дойде юоментът да се разделим ще ми трябва време преди да с взема друга животинка.
Профи, благодаря
Огромни благодарности на Тина за подкрепата и надеждата!