Работехте ли през бременността?

  • 16 773
  • 108
# 60
С първата бременност работех до 3-ти месец сега пак мисля да е така.Немога да стоя по 8 часа на крак.
Виж целия пост
# 61
и с двете бременности работих до 45 дни преди раждане. Естеството на работата ми го изискваше.
Не можах да сдържа, съжалявам.
Ако бременността е рискова и проблемна, няма естество на работа, което да изисква рискуване на износването.
Виж целия пост
# 62
Ако бременността е рискова и проблемна, няма естество на работа, което да изисква рискуване на износването.

А, що. Тук много майки се гордеят, че са били с контракции, с кървене и други усложнения, но въпреки това "не са се спряли". Виждат бременността си като още една възможност да се докажат.
Виж целия пост
# 63
Първата бременност изобщо не работех-беше ми супер вкъщи и свободна да ходя навсякъде. Втората ходих почти до първия болничен, добре съвпадна с празниците, че реално две-три седмици ми бяха бонус. Накрая едвам издържах в работата, супер умора, не можех да се концентрирам, боляха ме ребрата по цял ден седнала.
Виж целия пост
# 64
Напуснах в деня, в който разбрах, че съм бременна, още в самото начало. Работата ми беше тежка и ме беше страх. Не съм ползвала болнични или майчински.
Виж целия пост
# 65
Работих до края на 7ми месец и след това си взех болничен, защото беше края на есента, имаше много болни в офиса и не исках да рискувам и да се разболея. Иначе си се чувствах много добре и можех да изкарам до края.
Виж целия пост
# 66
Първия път останах в къщи 4 седмици преди да родя.
Сега мисля да ходя на работа до 45 дни преди термин.
Не съм ползвала болнични и двата пъти.
Работя в офис. Само спрях пътуванията след 3-тия месец.
В къщи ще ми е скучно.
Виж целия пост
# 67
А, що. Тук много майки се гордеят, че са били с контракции, с кървене и други усложнения, но въпреки това "не са се спряли". Виждат бременността си като още една възможност да се докажат.

А не се ли замисляш, че е от страх да са сами?
Поне аз умирах от ужас да остана сама вкъщи. Ако работата не е да носи тежко или да в опасна среда, не е толкова страшно.
Виж целия пост
# 68
Да, сигурна съм, че всички са щели да бъдат сами и това е причината да се хвалят с постъпката си по форумите.
Виж целия пост
# 69
Приемаш го за хвалене, защото е различно от решението, което си взела ти. Хората са различни, това, че някой е направил нещо, което не ми съвпада с възгледите и го споделя, както всички други, не значи, че е хвалба Peace
Виж целия пост
# 70
Приемам го за хвалене, защото е било точно хвалене, придружено с реплики от сорта "не съм се лигавила като някои други".

Виж, разбирам, че поради някаква причина си решила да се заяждаш с мен в почти всяка тема, но в момента не съм в настроение.  Peace
Виж целия пост
# 71
А, що. Тук много майки се гордеят, че са били с контракции, с кървене и други усложнения, но въпреки това "не са се спряли". Виждат бременността си като още една възможност да се докажат.

А не се ли замисляш, че е от страх да са сами?
Поне аз умирах от ужас да остана сама вкъщи. Ако работата не е да носи тежко или да в опасна среда, не е толкова страшно.

Аз на повечето даже не им и вярвам. Няколко около мен се пънат, че много са работили, защото след като са излезли в болничен им е звъннала новата колежка да ги пита къде седи еди коя си папка. Или пък са отишли до офиса да пият кафе и междувременно, са вдигнали телефона.
Иначе няма лошо да работиш и докато ти изтекат водите, както и да си останеш в къщи след като видиш двете черти. Не може всички да сме еднакво корави.
Виж целия пост
# 72
Виж, разбирам, че поради някаква причина си решила да се заяждаш с мен в почти всяка тема, но в момента не съм в настроение.  Peace

Ако трябва да съм честна, не гледам никове, когато отговарям. Но твое право е да го приемаш лично.

Пиша само по въпросите, които наистина ме интересуват лично. В случая - ходих на работа до последния ден, защото се ужасявах от мисълта раждането да започне или да се случи нещо и да съм сама. Много съм страхлива и предпочитах да съм сред хора. Реалист съм, ясно ми е, че няма да ми помогнат, но чисто психологически се чувствах спокойна, което беше според мен полезно и да детето. Професията ми беше лека, имахме диван в офиса, можех да си почивам, когато поискам. Не ми тежеше, нямах физически неразположения. Ако работех в неподходящи условия, разбира се, нещата щях да са различни.
Много жени са като мен, но не всяка го споделя.
Има и такива с финансови проблеми, за които всеки изкаран лев отгоре е от значение. Ако са на % над основната заплата и нямат някакъв здравословен проблем, решението е ясно...

Не видях, че има коментар "не съм се лигавила като някои други", за такива случаи съм съгласна с теб, но не бих поставила всички, работили до последно, под един знаменател, заради избиването на комплекси на няколко жени Peace
Виж целия пост
# 73
Прекарах 4 години и половина вкъщи с детето, откакто се роди - защото нямах избор и така се наложи. Но преди това си работих както си му е реда, до 45-дневния болничен. Защо ли? Защото работата беше административна и сравнително лека, откъм физически усилия - бях си зад бюрото. А заплатата беше висока - струваше си.
Виж целия пост
# 74
В деня в който ме приеха да раждам бях на работа. Mr. GreenФирмата е наша с мъжа ми.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия