) 
Детето като спи и аз искам гробна тишина. Настана едно лутане на ората у нас, из стаи и коридори- аз излизам за балкона, баба ми ме бута да тича през нейната стая- ужас и хаос, аз излетявам и отварям балконската врата и викам - Кой е? Никой не ми отговаря. Пак питам, силно, Кой е?! Мълчание! Викам кой ли е с тва нечовешко звънене и то верно не беше човек. Излизам аз и що да видя - пръчът Роко на баба Иванка и дедо Данчо разнебитил пощенската кутия и се опрял на звънеца! Не стига това, ами от устата му стърчеше половин брошура! Детето си получи писмото от дядо Коледа, но чакаме и Сертификат за послушание! Ако пръчът го е изял, ще накарам дедо Данчо утре да го изчака изотзад и да го залепи! Парче, по парче! На този шок и тормоз, сестра ми ми се подиграва - пръчът бил звънял да търси мен! Ай сиктир! Най-лошото в целата ситуация беше, че ако звъни комшийката, пощаджийката, инкасаторът или някой друг, мога да му се накарам, а пръчът Роко преживя промоциите в Метро или Кауфланд и ме гледа невъзмутимо. Полудех!


Той не един път е кюскал дедо Дачно и го е търкалял по ливадите.
Такива истории ме хващат за гърлото...
Той не един път е кюскал дедо Дачно и го е търкалял по ливадите. Препоръчани теми