Едно че видеокасетофони вече не се произвеждат, да не говорим, че той въобще май не е виждал, ами и златна? Ами и в детската щял да си играе на играта, на компютъра






Може да ви се стори смешно, но на мене ми е адски тъжно
Котката, която живееше у нашите е умряла. От старост. Уникална котка беше, втора такава просто няма да се намери! Освен, че беше супер красива, беше и адски щура. Такъв смях какъвто с нея съм се смяла, с друго не съм... Като се роди дъщеря ми, тогава живеехме у нашите, и идва педиатърката вкъщи, и аз ѝ казвам, че имаме котка, а тя - защо? Аз явно така съм я погледнала, че тя каза - аха, ясно, тя ти е първото дете. Аз дето не обичах животни, не можех да дишам без нея. Сутрин ставах за работа, голяма жена, първата ми работа беше да отида да нагушкам котката, с тая дълга, копринена козина... И знам, че това е живота, и има много по-страшни неща, ама на - рева си... и си казах... Препоръчани теми