Двуезични и многоезични деца в България

Няма спор - всеки прави каквото си иска със собственото си дете. Много хора тук намират идеята родител българин да говори на чужд език за странна, но мен това изобщо няма да ме разубеди. Странно, че пък в истинския живот (т.е. извън бг-мамма) всички ме подкрепят. Аз съм виждала резултатите при деца на мои колежки и съм 100% сигурна, че езикът се научава правилно и не обременява детето по никой начин.  Пък и съм професионалист в сферата на чуждоезиковото образование и за моите 15 години опит (5те години в университета пък хич няма да ги споменавам, защото явно в бг-мама учителската диплома не е от особено значение) си мисля, че поназнайвам все пак нещо. Пред мен са израстнали не 2 или 3 деца (както при повечето майки тук - собствените им), а поне 500 за това време, така чеееее.... Мисля, че знам какво правя.

Странно ми е, вече 2 професионални лингвистки /по техни думи/ в тази тема изписват порасТна и израсТна. Да не би да са въвели ново правило, а аз да съм пропуснала?

лингвистите не са 'граматици'. има голяма разлика м/у лингвист и граматик. и писмеността няма нищо общо с лингвистиката. лингвистите не правят и не създават правила, а описват естествени езикови явления или сравняват закономерности в различните езици, или в усвояването на майчин и/или чужд език, и т.н. (на мен, признавам, даже ми е трудно да боравя с българска терминология, когато говоря за лингвистика, никога не съм го правила; но лингвистиката не е тема на този форум.) признавам за фейла с -Т:-) даже не знам, как се е стигнало до него. поне членовете -а и -ът не бъркам (а те са също прескриптивно правило, което някои даже оспорват)

Все пак ,за да тръгнеш да се хвалиш с перфектен чужд език и дори да имаш претенциите да го преподаваш,първо усъвършенствай родния си такъв.

По повод говоренето на чужд език на децата в България,от българи:

А кой каза, че българският ми е роден? За информация, не е:-)
и правописът няма нищо общо с усвояване на език. в света има повече от 6 х. язици, и не всички имат писменост.

ах да, и лингвистите не преподават езици, за ваша информация. обща заблуда е това.
много хора, чувайки лингвистика, имат съвсем грешна представа за тази дисциплина.

Хайде сега, и правописът не е важен  . "Хубави" работи учите децата, то да беше само английски... Езиковедите не се интересуват от правопис, това също е интересен факт, който научавам пък аз тук .

Извращавате отговора ми, правописът не е е предмет на изучение на лингвистиката, това беше моята идея. никой не е казал, че правописът не е важен пер се. Но, докато правописът е артефакт, натуралният език има регулярност и естесtвени предпоставки.
много хора си мислят, че са компетентни на тема "език"/усовяване на език/линвистика и дават неквалифицирани коментари по повод език и неговото усвояване (а това не е равно на учене или преподаване!). Усвояването е натурален процес, невлияещ се (напротив!) от разни правописни правила и подобни. Вие на 6 едва ли сте били правописна фурия. А децата на 6 са компетентни специалисти на майчиния си език/езици.
last but not least, ако човек в бързината прави "правописна"/по-правилно "правопечатна" грешка и за това започват ненужна дискусия, която даже не е тема на форумаи която до нищо не довежда, освен до някакво тролско противостояние, не виждам смисъл в по-нататъшни словесни престрелки.

Ще помоля всички, които се включиха в споровете за правопис, лингвистика, езикови норми, правила и т.н., да се спрат, да прочетат в началото, каква беше идеята на темата и да се концентрираме върху многоезичните деца. Честно казано, не ме интересува дали детето е от български или смесен произход, самия факт, че сте успели да научите детето си чужд език е възхитителен. Аз искам да разбера за методите, които се използват в различните етапи от развитието на детето. Идеята ми беше да се обмени опит и информация, а не да се хвалим едни на други, кой пишел правилно, кой бил лингвист, инженер и т.н. В случая с хората, които не са успели да предадат езика от началото на децата си, също не смятам, че трябва да ги съдим. Може тук да намерят мотивация и вдъхновение, за да постигнат това и в по-късен етап. Има всякакви случаи, препятствия и проблеми в живота на хората, че да сядаме да ги съдим. Единствено бих си позволила да ги посъветвам, да намерят начин, защото то е в кръвта на децата им и малко трябва, да го усвоят - никога не е късно, не се отказвайте.

Тъй като повечето хора тук явно говорят английски ето някои интересни материали върху, които бихме могли да се концентрираме:
http://www.babycenter.com/0_raising-a-bilingual-child-the-top-fi … myths_10340869.bc
http://www.multilingualchildren.org/getting_started/tensteps.html
http://multilingualparenting.com/2014/02/26/12-things-parents-ra … ren-need-to-know/

Ако тези са ви интересни, мога да се поровя за още материали.

Интересното е, че нито в една от статиите не пише за някакви негативни ефекти от ранното езиково "обучение". Слагам думата в кавички, защото за мен това не е обучение, а естествен процес на предаване на език от родител на дете. Никъде не е споменато и че само нейтив родители трябва да предават езика на децата си. Мисля, че някъде пишеше, че до четири езика могат да се усвоят без проблем в ранните детски години, след това може и да стане объркващо. Според мен, по-скоро липсват резултата за хора учили повече от 4 езика в ранна възраст, за да се направят изводи.

По този повод ми се иска всички, които съветват да чакаме с въвеждането на 2, 3, 4 езика, освен майчиния, да ни обяснят, защо така смятат и с какво точно този процес би навредил на детето? Тук не говоря за случай, в който преподаваш свирепо граматика на 2-годишно, а по-скоро за създаване на различни игрови ситуации на чужд език, чуждоезични играчки, филмчета, песнички, приказки и т.н.

Ето едно интересно четиво и от мен: http://www.babycenter.com/0_raising-a-bilingual-child-the-top-fi … 2lrVHwyMDE1MDIwMw

От моя опит мога да кажа, че абсолютно си струва усилието да се поддържат езиците на ДВАМАТА родители, независимо къде се живее. Ние сме били и в БГ, сега сме в Германия, предстои пак в близките години да се върнем в БГ. Не знам какво щяхме да правим, ако детето ми беше само с немски. Както никой от роднините ми не го говори, щяха да се гледат тъпо с детето и да махат с ръце. Пък и при двуезичие,започнато още от раждането, в мозъка се формират два отделни езикови центъра, а не само един, както е при едноезичните деца. По тази причина после като почне детето да изучава чужд език, ако е двуезично, му е много по-лесно, независимо кой език учи като трети.  Новите езици се групират към единия или другия център и детето много по-лесно превключва от един на друг език. (Code-Switching).
Моето дете е потвърждение на това. От около тригодишен почна да се запознава с английски, тръгна на двуезично училище с английски и немски, Успоредно  с това се научи да чете и пише на български, от десетгодишен учи френски задължително в  училище. Справя се с всички езици изключително лесно. В класа има и други деца с четири езика,има и израстнали като едноезични само с немски, има и такива със свръхамбициозни родители, които въпреки че са немци, държат с децата си да говорят на английски. Най-добре се справят с езиците тези, които от раждането са били билингви, независимо с какви езици. Едноезичните имат изключително големи проблеми  като стана по-труден и абстрактен материалът, а пък с френския, който е пет часа седмично, да не говорим.

Двама от приятелите на сина ми са с родители германци, но у тях са решили да се говори само на английски. В  резултат децата имат проблеми с немския, който би следвало да им е майчин език, за елементарни думи не се сещат. А пък английски говорят с немски акцент, което ми е много смешно. Не са тъпи деца да кажеш, и двамата са тествани за интелигентност и са с КИ над 130, но езиковата ситуация вкъщи и решението на родителите им пречи да разгърнат потенциала си.

Мерси за линковете по-долу, Nadita. И аз ще се радвам да се видим. В нашия случай таткото не говори бг (само няколко думи) и комуникираме на английски. Аз разбирам френски, но си признавам че за ежедневното говорене ми е доста по-лесно с англ., засега аз говоря на малкия на бг, таткото на френски, той си гука на бебешки и така. Надявам се да си помагаме тук, ще ви чета, когато мога.

Изчетох всичко написано и не мога да не защитя правото на всеки родител да даде на рожбата си всичко което може!
Включително и език, макар и не на ниво нейтив!
Тези които защитават тази теза, бих искала да ги попитам:
1. Ако не сте шеф-готвач в ресторант, няма ли да ги научите да готвят?
2. Ако не сте инструктор по ски, но карате, няма ли да ги научите и тях  / децата имам предвид / ?
Бих могла да продължа да питам подобни неща, но мисля, че стана ясно каква е моята идея.
Аз правя много неща на ниво любител и ще се постарая да науча моите дъщери на това, което аз мога и доколкото мога.
Самоусъвършенстването е тяхна работа, ако имат желание.

Да научиш детето си да кара ски, не значи да го учиш да прохожда върху ските. И изобщо - примерът не е релевантен.

Ето това се получава на практика. Съвсем изкуствена "билингвинална" среда. Вместо да изпишеш вежди....
.

И аз съм виждала такива примери - само че с французи.Децата имат ужасяващ акцент ,който дори и нейтив не може да им оправи,тъй като е заучено като дете.
Отделно да си говориш на чужд език с българин е същото като двама индийци да си говорят на английски помежду си.Що -годе граматически правилно,но акцентът си остава .