Непоносимост

  • 9 126
  • 69
Пускам темата тук, понеже не мога да определя точно за кой раздел е.
Започвам да се чудя в мен ли има нещо сбъркано.. Развивам непоносимост към всяко нещо, което се задържи за по-дълго време в живота ми- работа, партньор, приятели и т.н.
Започвам всичко с ентусиазъм и след известен период от време всичкият този ентусиазъм спада рязко и се стига дори до омраза.
Например нова работа започвам с огромно желание и след година-две, вече върша всичко с нежелание и само се чудя как да напусна.
Започвам връзка с много любов, а след известно време вече не мога да понасям човека, с който живея.
Взимам си куче и пак като мине време, започва да ме дразни.
Има ли някой с моите проблеми? Дайте съвет как мога да преодолея това?
Виж целия пост
# 1
За новата връзка и работата разбирам. Но и кучето да започва да те дразни, вече не е нормално.
Виж целия пост
# 2
Такъв тип си,по експресивен.Още не си намерила  нещата ,които да не те дразнят ,след време най-вероятно. Laughing
Виж целия пост
# 3
Защото нямаш сърце!  Mr. Green

Шегичка. Просто си волна птица и не обичаш да ти ограничават свободата...  Simple Smile
Виж целия пост
# 4
За новата връзка и работата разбирам. Но и кучето да започва да те дразни, вече не е нормално.


Не е за иронизиране проблемът, но карай....

 Към авторката- много си разглезена от живота, не го предизвиквай! Stop
Виж целия пост
# 5
Същата съм! И много сме така... Wink
Виж целия пост
# 6
Може би си от типа хора, които никога не са сигурни дали са сключили най-добрата сделка с живота. Не е задължително лошо това. Често точно "недоволните" бутат света напред.  Simple Smile

Отделно,

Скрит текст:
описваш резки промени в настроението и емоциите, които може да са относими към едно или повече състояния на вътрешен дискомфорт. Без да се опитвам да раздавам диагнози през екрана, ето линк към материал, който дори да няма нищо общо с теб (Надявам се!), е обогатяващ общата култура.  Peace

http://www.nimh.nih.gov/health/publications/bipolar-disorder-in- … s/index.shtml?rf=   
   
Виж целия пост
# 7
За мен това непостоянство е израз на нерешителност.
Виж целия пост
# 8
Според мен не си намерила точните неща: работа, партньор, а кучето е нормално (според мен) понякога да ти досади или да съжалиш, че си го взела, защото изисква внимание и грижи понякога в момент, когато не ти е до него, но нуждите му са неотложни.
Аз не виждам нищо тревожно в това - препоръчително е и без това работата да се сменя на около 5 години, полезно е за психиката и за развитето на личността.  За партньора - ако е правилният за теб, няма да ти се иска да го смениш, значи, продължавай да търсиш.
А за кучето - казах го от собствен опит, това не означава, че не обичах моето, но често ми е късало нервите с това че иска да излезе в неподходящ за мен момент.

Моят съвет е не "да се преодоляваш", а да се успокоиш. Нещата ще се наместят.
Виж целия пост
# 9
Благодаря за мненията!
Със сигурност не го правя нарочно, дори се опитвам да запазя интереса си към дейностите и хората, но не винаги ми се получава. Само уточнявам, че не е постоянна непоносимост. Ако се отделя за известен период от нещата, след като се върна към тях, се чувствам ОК. Не знам дали просто ми омръзват и нормално ли е.
Виж целия пост
# 10
Всичко е нормално. Просто се успокой и тейк ит изи. Joy Отпусни се и си живей живота. Наред си си.
Виж целия пост
# 11
На мен нищо не ми се вижда нормално.
Няма постоянна връзка, няма постоянна работа. Плановете, когато ги има, винаги биват провалени от самият им създател.... Сега може да си на 20, а когато станеш на 40 (не ти, принципно говоря)?
А как стои въпроса с децата? Днес искам, но утре може и да си променя мнението? За съжаление право на рекламации няма. Laughing
Виж целия пост
# 12
Какво направи с кучето?
Аз мисля като Ън.Сигурно си много млада. Grinning
Виж целия пост
# 13
И аз бях така като теб, само дето кучето не би ми омръзнало никога.
Ще дойде време да срещнеш точния човек и ще се убедиш, че няма да ти писне, ако ще и често да се виждате.
Работата я смени, а от приятелите направи малко почивка, намери си нови също.
Виж целия пост
# 14
То вярно, че човек като е млад малко..... вятър го вее на бял кон. Имам познати, които, за съжаление, станаха на по 35 и са си все такива тийнове. Нямат постоянни връзки, нямат постоянен дом, нямат постоянна работа. Пътуват на стоп из страната. Хаос и мизерия отвсякъде. Може би щеше да е друго, ако имаше някой да ги издържа, но.... такъв им бил късмета.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия