''Моли се да не те среща сънародник в чужбина''

  • 14 879
  • 124
# 60
При българите, независимо къде живеят, преломният момент в поведението идва, когато се намесят пари. Опре ли дотам и трябва да разчиташ на българин - забрави! А българин в чужбина пребивава за пари. Според мен това е обяснението.

Не е вярно! Аз не дойдох за пари, а за по-добра реализация, по-спокоен живот. На някого може да му прозвучи странно  Mr. Green, но манталитетът ми е такъв, че повече ми допада да живея в подредена, улеснена откъм законност държава, Пари имам, но никога не са ми били самоцел, а по-скоро са резултат от възможността да се реализирам професионално.
90% няма да те разберат, да не казвам, че само хора с твоето разбиране биха разбрали какво говориш. Между другото само 12 години съм в чужбина, не знам много ли е или малко за вас.
Виж целия пост
# 61
За пари идват гастербайтерите или хора които живеят малко в дадената държава и после се връщат в родината  Grinning



sophiemmaspencer Peace

Виж целия пост
# 62
Питам вас, може да имате по-добри ''попадения'' от срещите с българи в странство.                                                                                                              

Да, имам много добри попадения.
Виж целия пост
# 63
                                                                                                                                                     Та какво ще кажете за бългрите в чужбина?                                                                                                                         
Живея извън България от 13 години.
Срещала съм и продължавам да срещам различни хора, от различни краища на България.
Не мисля, че има значение дали човек е в или извън България, държанието, поведението и всичко останало, което носи със себе си, е въпрос на възпитание.

Оплаквания от българи нямам.
Виж целия пост
# 64
Не живея в чужбина, но колкото пъти сме срещали българи зад граница, винаги са ни правели впечатление на пълни темерути. В Двореца във Версай на опашката до нас имаше други българи, които много добре разбраха, че и ние сме такива, но се правеха, че изобщо не ни забелязват. Аз все пак реших, че като срещнеш българин някъде по света е редно да му кажеш едно "Добър ден". И точно това направих - поздравих ги. Те ме погледаха известно време като полезно изкопаемо, после ме питаха дали живея в Париж и след като отговорих отрицателно разговорът ни приключи. Кой знае, ако живеех там, можеше някоя и друга дума да им се откъсне.
На друго място /пак по забележителности/ срещнахме хора, които преди време живееха в нашия блок - бивши съседи. Едно "ааа, здравейте" и толкова. Не, че аз си припадам да си разкажа личната история на някой непознат, но някак ми се струва странно да не размениш две изречения с българин, срещнат в чужбина. Поне от любезност и възпитание.
Kогато живееш в страна с друг език комуникацията на български ( без значение дали с партньор, приятел или дори по телефона) е нещо неразбираемо за околните. Свикваш да казваш свободно неща, знаейки че случайните минувачи около теб най вероятно не те разбират- не казвам, че
ще ги обиждаш, просто че ще кажеш неща, които не би казал на местния език или ако знаеш, че някой ще те разбере. И ако в такъв момент някой те застреля с реплика на български, адресирана към теб, е нормално да се стреснеш, даже да е най привлекателния или добронамерен човек на този свят.
 Съвсем отделно, какво точно е редно да кажеш на сънародник на опашка във Версай? Аз лично не се сещам две изречения, които бих казала, нито пък какво бих искала да чуя от непознат.
Виж целия пост
# 65
Някой по-горе спомена, че намесят ли се финасови средства, нещата се усложнявали.
Може би има и такива случаи, аз от своя страна мога да кажа, че сме давали пари назаем на хора, които за момента не са имали кредитна история и съответно възможност за кредитни карти и никога не сме имали проблеми.
Освен това, никога не сме искали разписки или документи, които гарантират връщането. Хората, приятели и познати, винаги са връщали сумите и да си призная и за момент, не съм си помисляла, че това може да доведе до усложняване на взаимоотношенията.
Може би има значение кой и съответно с какви хора има контакти, но за мен това не е реална причина за напрежение.

Българите в САЩ са много, това че някой говори български не е предпоставка за осъществяване на контакт, но пък тези, с които сме установили траен такъв, са чудесни Simple Smile

За мен приказката "стой далеч от българи" не е валидна и вероятно това  е  резултат от положителния ми опит в това отношение.

Трудно ми е да разбера хора, които не са живяли извън България и нямат собствено мнение по въпроса, но за сметка на това упорито повтарят изводите на този или онзи, който бил казал, че българите не струват.
Виж целия пост
# 66
При българите, независимо къде живеят, преломният момент в поведението идва, когато се намесят пари. Опре ли дотам и трябва да разчиташ на българин - забрави! 
Откъде накъде някой ще очаква българи да му помагат с пари? Явно разочарованието на някои идва от нереалистичните очаквания, че българите в чужбина едва ли не ще ги осиновят и обгрижват, само защото са сънародници.

Щ се отнася до случайните срещи, споделям изказването, че трудно можеш да намериш повод за разговор с непознати, докато чакаш на опашката. Повечето хора биха се притеснили да се намесват в нечий чужд разговор, за да обявят, че самите те са българи. Не е от темерутлък, а от дискретност и нормална дистанцираност към непознати.
Срещала съм разбира се и темерути, но хора всякакви.
Виж целия пост
# 67
Вярно е, че много българи навън искат заеми и често завличат, но аз нямам такива проблеми. Не, че в Бг го няма същото. Заеми не давам и не взимам, иначе се е случвало да ми искат. Вярно е, за говоренето на неща, които не се говорят, ако съм в България. Поне 1-2 случая имам, в който ми е идвало да потъна от срам, след като се е разбало, че наоколо е имало българин, последният път беше в един автобус. В същото време едни от най-стабилните ми приятелства са създадени точно в чужбина.
Виж целия пост
# 68
При българите, независимо къде живеят, преломният момент в поведението идва, когато се намесят пари. Опре ли дотам и трябва да разчиташ на българин - забрави! А българин в чужбина пребивава за пари. Според мен това е обяснението.

а къде не е така ?
преди години си дойдоха бъЛгарски евреи от ИзраеЛ за маЛко и обясниха пред изумените ни погЛеди , че пари назаем там никой не дава ,
ако случаааайно на някой му хрумне да поиска пари , другият дори не му отказва , а просто сменя темата ,
направо не можехме да си го представим , то си бе неудобно да откажеш заем на познат ...
Виж целия пост
# 69
При българите, независимо къде живеят, преломният момент в поведението идва, когато се намесят пари. Опре ли дотам и трябва да разчиташ на българин - забрави! А българин в чужбина пребивава за пари. Според мен това е обяснението.

а къде не е така ?
преди години си дойдоха бъЛгарски евреи от ИзраеЛ за маЛко и обясниха пред изумените ни погЛеди , че пари назаем там никой не дава ,
ако случаааайно на някой му хрумне да поиска пари , другият дори не му отказва , а просто сменя темата ,
направо не можехме да си го представим , то си бе неудобно да откажеш заем на познат ...
Понеже много хора не могат да отказват, затова и има бум в изплащането на заеми от поръчители! Полсе навън били други, ами същите са, даже още по-лесно за невръщащите
Виж целия пост
# 70
С много малко българи в чужбина съм контактувала - били сме колеги, но едва ли са повече от 2-3 и то сред много други. Не мога да кажа, че избягвам контакт, а по-скоро не търся такъв, не съм сантиментална...

+1
Имала съм няколко случаи с българи и затова съм по-дистанцирана
Peace

Скрит текст:
Някой по-горе спомена за чакане на опашка пред Версай и поздравяване на сънародници в чужбина.
Преди време чакайки пред Айфеловата кула и разговаряйки с ММ, чувам гръмогласна българска реч и кикот, при което се обръщам и виждам трима мъжаги с бръснати глави, опитващи се да прескочат преградата и продължат навътре, без да минат през касата...
Wink
Виж целия пост
# 71
С много малко българи в чужбина съм контактувала - били сме колеги, но едва ли са повече от 2-3 и то сред много други. Не мога да кажа, че избягвам контакт, а по-скоро не търся такъв, не съм сантиментална...

+1
Имала съм няколко случаи с българи и затова съм по-дистанцирана
Peace

Скрит текст:
Някой по-горе спомена за чакане на опашка пред Версай и поздравяване на сънародници в чужбина.
Преди време чакайки пред Айфеловата кула и разговаряйки с ММ, чувам гръмогласна българска реч и кикот, при което се обръщам и виждам трима мъжаги с бръснати глави, опитващи се да прескочат преградата и продължат навътре, без да минат през касата...
Wink
Това е класика в жанра, нали българите са най-умните и хитрите. Където може не се плаща, пререждането и бутането си е нещо нормално. А остриганите глави са патент!
Виж целия пост
# 72
Не са ме прецакавали до момента.
Виж целия пост
# 73
Имам познати, които от години работят в чужбина. Пред 90-те години беше масово изселение към Италия на жени на възраст около 40-те години. (Това по наблюдение от града, където живеех по онова време). Наскоро говорих с моя приятелка, чиято майка е в Италия и останах като гръмната от една тамошна практика сред бълкарките - продаване на работно място. Тоест, ако си бавачка на някоя старица/старец, и решиш да напуснеш, си продаваш работата на друга българка за около 300-400 евро.  Rolling Eyes Без коментар.
Виж целия пост
# 74
Съвсем отделно, какво точно е редно да кажеш на сънародник на опашка във Версай? Аз лично не се сещам две изречения, които бих казала, нито пък какво бих искала да чуя от непознат.

Толкова по-зле за теб!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия