Survivor Камбоджа - Сезон 5, Тема 13 (3.12-9.12)

  Ох, бе!
Боли ме коремът от вас, ще изгоните Митака и останалите участници с вогонската си поезия...

Ох, ще почина! 

Какъв поетичен талант струи в последните страници
Трябва да се напишат стихове за всички обаче.Или поне за финалистите
може и стихосбирка да се издаде

Ами не знам, чак толкова бързо да блесна като форумния откачалник. Все пак тъкмо наскоро дойдох.

Пък и ме е срам.

 

Малката Коала на Бога пристана,
но на финала нещо се задърпа,
ама то защото Занев се опърпа
с викове сърдити той си я подгони
ама почна да се  чуди що изгони Йори

(търпи редакция, ама от моя наивитет толкова)

 
Някой май е с.....палаво настроение днес.
[/quote]


Макар и баба с очила ... и ний сме хора и имаме спомении .... ех!

Ти тъкмо дойде, ама след броени дни ще трябва да си ходиш , щото сезонът свършва. Както и ние.
Така че не го мисли, а и след последните творения със...леко еротичен привкус няма как да те е срам.
Ще те оценим по достойнство, е, може и да отнесеш някой майтап, но надявам се разбра, че сме добронамерени.

Ами в крайна сметка, какво пък. По принцип като пиша такива  неща са съвсем искрено, не някаква пародия или подигравка (освен ако съвсем целенасочено не съм се стремял към пародия, което не е така в конкретния случай).

Айде, като за  начало ще пусна само част от стихотворението. Няколко пояснения само първо. Като цяло е в свободен стих, тук там има примеси с по-традиционна поезия, тъй да се каже. Така че нарочно е без пунктуация. Заглавито е всъщност две заглавия, така някак се допълва стихотворнието. В заглавието има а.ка., което е съкращение от английски: also known as. Това се превежда буквално "известно още като", "наричано още". Естествено, прекарано през български добива и други конотации.

В първият ред "дОйде" нарочно съм сложил О-то да е главно, за да подчертая, че ударението пада на тази сричка. Просто сега не ми се търсеше да го пиша с програма, в която има символа за ударение. Бях го написал на един лист (по принцип така си драскам стихотворения), та го нямах набрано и сега го преписах направо тук.



       телевизионно (а.к.а. самотно 3)

когато дОйде
образът ти
животът ми
е тапети без стени

трептят отблясъците ти
на усмивки и извивки
учестяват дишането ми
и полъхът му
разлюлява
хартиения параван
от невъзможности

къде да се подпра

в липсата на ответности
блещукащите ти мигли
прецеждат
погледа ми
в неуловими измерения
от създадени представи

цветовете са отминали
за теб са живи спомени
за мене са кутия
без допирни точки

--------

Това е малко по-малко от половината стихотворение.

  Първо, адмирации за смелостта. Наистина.
Не било толкова страшно.
Второ, ти сигурен ли си, че не харесваш Йорданка като жена повече, отколкото като играч?
И трето, - 3 защо?

swamp of nothing

Браво ,много е хубаво

Аз малко тройката не разбирам, затова и го попитах, но като човек, който умее да влиза на другите под кожата и да ги "чете" смятам, че има намесени искрени чувства тук.
Което не е нещо ненормално, напротив.
И сега също съвсем сериозно, и аз бих написала нещо на Карамазов, ама не ми се удава да творя в стихотворна форма. Дори и за майтап, пак някоя глупост ще сътворя.

Обяснението за 3-ката в заглавието е съвсем просто. Имам други две стихотворение със заглавие "самотно" писани доста преди това и несвързани с него, освен по заглавие и настроение. Това е просто моя си приумица да им слагам такива номера. Някакъв вид връзка създавам между стихотворенията, които имат нещо общо като тематика. А е и един вид заигравка с всичките какви ли не номерации, които ни заливат отвсякъде в съвременния ни свят.

Йори я харесвам и като жена и като играч. В случая малко я използвах и като муза за една по-обща идея за това как може да влияе телевизията и самоизградената идеална представа за някакъв човек, когато се намираш в някакво по-особено състояние. Както и за все по-голямото отдалечаване между хората и увеличаващата ни се неспособност за близост в технологичния свят.

Останалата част от стихотворението е доста по-сантиметална между другото, и леко еротична . Ще го пусна цялото със всички тия коментари и пояснения в пакет малко по-късно вечерта или утре, че сега точно нямам време.

От това стихотворение за Митко ми е почти толкова неудобно, колкото като обсъждахме пакета му  

Обаче по внимателно защото почнах да ревнувам вече  

 

  swamp of nothing   
Трябваше да се включиш по-рано в темата.
Би бил интересен събеседник, дори и малко....нестандартен.

Четох, четох, четох, нямате изчитане от снощи насам. Набързо да се обадя и аз:


bigfish, може на математиката да навакса


djoleva, въпреки че му симпатизирам още от миналия сезон, като характер вероятно нямам много общо с него. Харесва ми хъса, енергията и устрема, с които се хвърля в предизвикателства. Мисля, че действа доста първосигнално - не обичам аз непремислени работи, но плюс на такава емоционалност е, че което му е на сърцето, това му е и на лицето. Не се олицетворявам с образите от телевизора, дори и да не одобрявам постъпка или поведение, но както някой каза, като съм казала, че ще го подкрепям, ще го подкрепям. Дето се казва, може да съм тъпа, ама за сметка на това съм упорита.  
Дали да приема човек като него в обкръжението си - не мога да кажа като не го познавам. Но ако в крайна сметка се окаже добър приятел защо не.
По въпроса с прословутата му избухливост само искам да добавя, че съм живяла с избухлив човек - сестра ми. Аз съм Скорпион, тя е Лъв - пали за секунди, избухва като вулкан, изпепелява с думи и те помита като лава. Ако направиш грешката да се ядосаш и ти... Лошо. И след пет минути или там, когато и мине, се смее, прегръща и целува, все едно нищо не е било. Всичко е забравено, и грам лошо чувство не е останало. И аз страшно много си я обичам, въпреки че е избухлива и точно тази и черта ме вбесява зверски, ама зверски много!
И без съмнение, ако с такъв властен или избухлив мъж имам връзка, ще играем реалити, в което накрая ще остане само един: последният овдовял!