Класическа хомеопатия - споделяне на опит и знания - 35-та тема

1. Между реалното състояние на нещата и нашето възприятие често има разминаване. Например чувствителни сме на някоя тема, човекът отсреща казва нещо, без идея да ни критикува или да дава съвет, а ние го възприемам точно така - като критика или съвет, при всички случаи болезнено. Тоест не във всички случаи, в които смятаме, че ни дават съвет, реално става дума за това. Добре е да се преценят първо нещата в тази посока.

2. Лично аз смятам, поне чисто интуитивно, че по-редно би било хомеопатът да НЕ дава съвети (като действително даване на съвети). Понеже даването на съвет винаги предполага взимане на страна по някакъв въпрос, показване на лично отношение (често съветите звучат укорително, поучаващо и т.н.), а и често отразява някакви лични нагласи, травми и т.н.
Ще дам пример с хомеопатката на моя приятелка. Преди 5 години, при първото й дете, хомеопатката е фенка на кърменето, насърчава я да кърми до 2-годишна възраст. След 5 години самата хомеопатка вече е баба, има внуче. Изказва се рязко и грубо срещу кърменето, казва на приятелката ми, че ще си отрови бебето с токсини, защото има хашимото (а преди 5 години фактите са същите), смята, че кърменето до късно води до неврози и че всички майки са се вманячили на тема кърмене покрай пустата бг-мамма. Мислихме тогава с моята приятелка (която, излишно е да казвам, беше в шок от развитието на нещата и страдаше доста, понеже уважава хомеопатката си) и стигнахме до извода, че всъщност това няма общо с моята приятелка, а най-вероятно нещо с дъщерята на хомеопатката, с нейното майчинство и т.н., кой знае в каква посока...
Разбира се, хомеопима рязко изказване на крайно и заклеймяващо мнение, според мен по-скоро става дума за израз на някакви лични неща...
Това илюстрира как несъзнателно и първосигнално чрез даването на съвети се отработват лични неща... Между другото това напоследък го наблюдавам и осъзнавам доста често...

3. Също и това - от уведомяване до уведомяване има разлика...Едно е да се каже например: "Твърде вероятно е детето да боледува много, защото живее при влага." Друго е: "Ами не се изненадвайте, че детето ви боледува толкова, след като го държите да живее в такива условия!"...
И за уведомяването се иска подход, така че то да не звучи като обвинение и да е поднесено максимално неоценъчно...

А не е ли по-редно хомеопатът, както и психологът да направи така, че пациентът сам да осъзнае това?   То в крайна сметка всъщност винаги трябва да има лично осъзнаване, понеже на човек може да му се кажат нещата и пак да не ги осъзнава...

Също предполагам, че колкото и да е професионалист, хомеопатът има пациенти, с които скъсява малко повече дистанцията, с които си комуникира на по-лично ниво. Човешко е все пак! В такъв случай е възможно да има моменти, в които той несъзнателно излиза от ролята си на хомеопат и нещата минават по линия лично общуване...
Изобщо нещата са многоаспектни...
И все пак не бива да се забравя, че колкото и да са професионалисти, и хомеопатите са хора....

и все пак не бива да забравяме, че хомеопатът е и човек, със своите си лични неща. И както в посочения от мен случай може да пренася тези лични неща понякога върху пациента. Затова е добре да бъде по-предпазлив с етикетите и категоризациите.

Смея да твърдя също, че ако хомеопатът ти ти каже, че си патка, това не значи на 100%, че си патка. Значи само и единствено, че хомеопатът ти смята, че си патка.   Най-малкото защото поведението на другия винаги се преценява според нашите СУБЕКТИВНИ критерии. За един може да си патка, за друг - шматка.  

Също не бива да забравяме, че хомеопатът може и да греши. Така че на мен ми се струва по-разумно категорични твърдения да се изказват по по-неутрален начин. Не за да се галят нечии неврози, изобщо не става дума за това. Или пък да се съобразява кой как приема думите му.
Да не забравяме също, че хомеопатът прави изводите си на база думите на пациента. Пациентът може да дава подвеждаща информация, да създава грешно впечатление (например бащата насилва детето, а майката представя нещата така, сякаш бащата е незаинтересуван достатъчно от детето и затова тя му е ядосана, а всъщност не иска да признае истината пред себе си).

Идва ми е още един пример. В кабинета на хомеопата майката прегръща постоянно детето. Хомеопатът е убеден, че това не е правилно. Но кой може да каже точно колко прегръдки са правилни, точно как да се прегръща добре, точно как влияят прегръдките....Детето откликва, видимо се чувства по-спокойно, но хомеопатът е раздразнен, не приема, че едно момче трябва да се прегръща толкова много, особено на тази възраст...И казва: детето ви е лигаво, защото много го прегръщате. Прав ли е хомеопатът? Истината ли е това?...

Именно! Но едно е да се каже "детето ви е лишено от внимание", друго "детето ви боледува, защото ВИЕ го лишавате от внимание", трето " трябва да обръщате повече внимание на детето, за да не боледува толкова", четв "ама какво се чудите, че детето ви боледува, като никой от вас не му обръща никакво внимание"....

Аз съм последната, дето смята, че нечии неврози трябва да се галят. Но пък и не смятам, че съвети и оценки трябва да се раздават току-така. Понеже една истина няма....И истината е винаги лична...

Надявам се, че сега се разбира по-добре какво искам да кажа. И не е нужно да има лицемерие или нагаждане. Има си начини нещата да се кажат и без тези прийоми....

В такъв смисъл хомеопатът трябва да се съобразява с това, че няма една истина, че всяка истина е субективна; че неправилно изречена, истината вече не звучи като истина; че хомеопатът може да греши в оценката си; че казвайки нещо на пациента, той може просто да отразява себе си. В тази насока следва да внимава какво казва и как го казва - единствено с оглед на тези неща, единствено с оглед на фактическото състояние на нещата - че всичко е мнение и лична преценка и думите са като насочени оръжия, затова имаме отговорност да ги подбираме и използваме внимателно и с грижа....
И всъщност реакцията ти на моя предходен пост много добре илюстрира какво точно искам да кажа...