Искам да кажа ... (14)_08.12-14.12

  • 46 705
  • 936
# 285
Без съпружеско рамо съм от години, само сега стана вече официално Simple Smile. Нямам кураж, по-скоро съм в ступор. Надявам се да се справя, макар че не знам как точно. Загубила съм връзка с нормалния живот и е трудно измъкването от подобна дупка.
Самотерапевтирам се, но не по добър начин Simple Smile.
Виж целия пост
# 286
Приятели, дете - никой ли няма в живота ти?
Виж целия пост
# 287
Имам дете, голямо вече с неговите си занимания. Приятелите ми са на другия край на света. Не е драма.
Просто до сега съм живяла с идеята да крепя семейни отношения, сега трябва да се науча да крепя себе си. Simple Smile.
Далеч не търся съчувствие, просто казвах, че и по-зле има от това да си изолиран със семейството си.
Виж целия пост
# 288
За пореден път ще кажа - имате си нас Hug
То не е малко - да има с кого да си побъбриш, да си изплачеш мъката, да споделиш смеха, пък като ти досади, вместо да се чудиш как да го изгониш, просто затваряш лаптопа и отиваш да си пуснеш един душ Laughing Виртуалните приятелства имат своите предимства, да знаете!

Мистик, споко. Аз понякога ходя дори в обедната почивка. Е, ако уцелиш некой дзвер, който да те настиска до кръв, няма да ставаш поне няколко дни за пред хора, но силно се надявам тези екземпляри конкуренцията да ги е попресяла вече.

Оф, аз трябва да се организирам да отида да си направя пак перманентен на веждите. Много ми беше добре. Сега всяка сутрин с тоя молив, направо ужасна работа. А като си представя, че имах страхотни дебели вежди, които ако бяха оскубани като хората, можеше да им се придаде каквато форма си иска човек - тънки, дебели, с чупки, без чупки. Ама аз - не, сама. На ти сега сама, цял живот рисувай, да ти дойде акълът в главата...Към майките на момиченца - много ги гледайте какво правят със себе си в пубертета, най-големите бели тогава стават, когато им се иска, ама не знаят как...
Виж целия пост
# 289
Даун, Според мен пък имаш възможност да сложиш начало на нов живот - в който ти ще си си най-важната. Човек има нужда да поживее малко и за себе си - угаждай си, глези се, прави нещата, които не си можела да правиш преди, а ти се е искало - пътувай, танцувай, излизай. Или нещо друго, което си искала, но той те е спирал. Намери си приятели.
Знам, че не е лесно, но трябва да направиш нещо. Една моя приятелка мина по този път - мъжът й си намери друга, синовете й (четирима!) се пръснаха по света и остана сама, след 26 години, в които беше точно обратното на сама - живееше в лудница направо. От стрес й изпопадаха всички зъби и половината коса, в ужасна депресия беше. Първо почна да си прави дълги разходки из квартала. После си взе куче да я придружава в разходките. После парите свършиха и се наложи да отвори семейния магазин, който бяха затворили, след като и най-малкият син замина за чужбина. И после...една клиентка я заведе веднъж в клуб за танци. И оттам постепенно се съвзе, намери приятели, с които почна да излиза на вечеря, после на екскурзии исега така си живее, че даже може да й се завиди. Отслабна, разхубави се, подмлади се - за три години животът й се обърна наопаки и пое в съвсем друга посока. Няма мъж в живота й, (уточнявам). Научи се да живее за себе си, след като няма за кого.  

Виж целия пост
# 290
Белинда,дано да е наистина добра козметичка...поне имаше добри отзиви,ама...ако усетя,че става грубо ще викам,ей!  Laughing Crazy Утре ще си проличи.

Даун,горе главата  Hug Няма да ти е лесно,но ще мине...Нямам представа какво е да си "сам" в другия край на света  Rolling Eyes От колко време сте там?Работиш ли?Питам,щото зависи и от работата ти-може и там да намериш утеха.
Виж целия пост
# 291
Down Under, не си само ти (не че помага де).  И аз съм в чужбина, приятелите ми са далеч, отдавна съм сама с детето. Моето е малко още, на 7, заедно сме на Коледа, но после ще прекара седмица с баща си, включително НГ. И да, танцувам, спортувам и изобщо живея за себе си, обикновено дори не се тръшкам, че съм сама по празниците, обаче тая година гърлото ме е стегнало (вероятно затова и точно сега прописвам при вас).  
За компенсация, тоя уикенд се разкатах от коледни дейности - украсихме елхата, правихме коледни сладки (прословутите меденки от тази тема, още ги чакам да омекнат), майсторихме и коледни картички. Такава красота се получи, чак не е за вяврване. Пък и си е занимавка, отнема време, поне да не мисля за глупости.
Много ми беше странна тая година в емоционален план, все едно някакъв кръг се затвори.

Виж целия пост
# 292

Ултра ми е НЕколедно...  Confused


Няма и нужда да е така. Ако се насилва човек, още по-зле ще стане. Не е задължително изобщо да се настройва човек на някаква вълна, това трябва да се случи от само себе си.  Hug

Уф, ами то ми беше, но след "любезното" отношения на моя мил съпруг от онзи ден и вчера... ми стана НЕколедно и тъпо и изобщо съжалително, че сме заедно толкова години.
Сигурно ще ми мине с времето /нали лекувало всичко/, но аз ли не умея да прощавам и да забравям... някак винаги ми остава по нещо гадно в душата от подобни случки...

Може би, защото и аз като някои тук, съм саможива и нямам никакви приятели. Познати, с които да разменя две думи - да, но приятелка имам само една и по стечение на обстоятелствата живее на другия край на Бг. На всичкото отгоре преди три години си смених работата и съм сама в стая по цяяяял ден.  Sick
Виж целия пост
# 293
Работя, детето е на 14 и е една седмица с мен, една с баща си. Не мога още да се настроя на предишната си вълна на забавляваща се, но ще стане и това.
Не съм се отчаяла, просто съм в период на преценка. Все пак имам да се справям с доста неща и не е зле да ги премисля.
Сега ме чакат три седмици отпуска през която ще си отспя и ще се намързелувам. Само да избутам тази и следващата.
Виж целия пост
# 294
В този ред на мисли, моят 14-годишен син може би ще прекара тази Коледа с баща си. Не го спирам, оставила съм го сам да реши и виждам, че му се иска, а аз ще се пукна.
Трябва да започна да говоря на тази тема, за да започна да го приемам. Двете ми деца разделени на Коледа.
Спирам, че пак ще ревна.
Виж целия пост
# 295
За всички, които се чувстват самотни топла прегръдка от мен! Hug

Аз полудявам вече също. Вкъщи с детето. Като я приеха в детска градина тази есен се обнадеждих, а то какво стана, болна през цялото време. Зимата ми е адска депресия. С дни не виждам никой друг освен детето и мъжа ми. Sad
Виж целия пост
# 296
Момичета, чета ви и бърша сълзи. Бива да съм ревлива, но това моето чупи всякакви рекорди. На всички пращам виртуални прегръдки, защото понякога не ми се удава да успокоявам или да намеря подходящите думи за даден проблем.
Виж целия пост
# 297
Не знам кога спрях да харесвам коледните и новогодишни празници.
В някакъв момент наближи ли това време, очакванията, трепета, еуфорията и всички останали превъзбудени възгласи как идват празници, нетърпението, плановете....и мен ме хващат ужасно нервите.
Не е като да не се забавлявам на въпросните 2-3дни празнични, събирали сме се семейно, с приятели, всякак....но това изкуствено приповдигнато настроение направо ме побърква.

Виж целия пост
# 298
Какво стана с Мирама, някой знае ли? Не съм я засичала от онази случка, а не чета редовно и може да съм я изпуснала.
Виж целия пост
# 299
Мире, мен пък ме обхваща непонятна еуфория преди празниците. Очакването и радостта на детето се прехвърлят върху мен, това е причината. Иначе по празниците всички сме си вкъщи, което води до малки и по-големи семейни скандалчета (е, то само аз участвам в тях, докато мъжът ми седи в нирвана)... Спирам до тук!

Какво стана с Мирама, някой знае ли? Не съм я засичала от онази случка, а не чета редовно и може да съм я изпуснала.
Абе моме, точно преди твоя пост е писала.  Laughing
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия