Какво точно иска един мъж на 39?

Жената е по-вързана за семейството, естествено. Кой е действащият родител след евентуална раздяла - тя. И така е нормално да бъде. Жената създава атмосферата в дома, и пак тя определя правилата, както и да изглежда отстрани. Затова и аз мисля, че мъжът трябва да е по-влюбеният. Така тя има възможност да се заеме с по-важни и злободневни неща, а цветята, романтиката и грижата да са от него. Как ли пък няма да седна да чакам някакъв да се накуми и да реши обича ли ме достатъчно или не. Ми, явно не.

Дори да няма деца, жената си излиза от стари връзки с повече багаж. А загубата на една-две години между 25 и 30 за жената е много по-значима; за мъжа може да е без последствия, или дори с положителни последствия.

Мъж след връзка е понаучил някои неща за жените, по-лесно ще излъже друга, дори по-качествена.

Жена, дала всичко от себе си и много влюбена, по-трудно ще замени предишния с по-добър. Даже може да се нахендри на по-лош, поради намалено самоуважение.

Да не говорим, че е абсурдно жената да е романтичка и много влюбена, а отсреща да има хладко отношение. Обратно, ако мъжът е романтик, ще разпали жената. Но ако жената е романтичка, може дори да предизвика неприязън у мъжа.

Мани, познавам една жена (роднина на мъжа ми) с 2 продължителни връзки - 10 г. и 6 г., прекратени не по нейно желание. Тя - давала всичко от себе си, вкл. и пълно разбиране относно "нуждата от време за напасване" на момъците... Направо не е за разправяне - емоционален инвалид на 38 години е тя в момента .

В едни връзки да, в други не. И пак си говорим за съотношения, а не за крайности.

В добрите, дълготрайни, качествени връзки, да, жената определя правилата в дома, както и да изглежда отстрани.   
Връзки, в които мъжът определя правилата и ковандва парада, се разпадат, рано или късно, или са нещастни -за всички освен тартора.

И към авторката:
Мило момиче (позволявам си да те наричам така, защото си на възрастта на сина ми), не те познавам, но явно не си имала връзка с мъж, който да е луд по теб, да те кара да се чувстваш най-красивата, най-желаната, най-добрата, най-прекрасната, най-съвършената жена на света.
Затова си се подлъгала по вида, лустрото и позицията на този 40 годишен "девственик" по отношение на връзките.Да, такъв е, защото мъж (а и жена), който скача от секс на секс, от жена на жена, без да се задълбочава, в крайна сметка забравя какво е да обичаш наистина, не знае , а и не може да изгради дълбоки, пълноценни, трайни и качествени отношения с която и да било жена.
Честно казано, когато младо момиче каже/напише, че се примирява с някакви половинчати и неудовлетворяващи отношения с мъж, който не й дава това, което всяка жена заслужава, веднага си преставям (като предварително се извинявам за това, което ще напиша) някое грозно/дебело/нелицеприятно същество, което просто не може да се надява на нещо по-добро.
Но, ако не си такава, а си прекрасна, жизнерадостна, образована, интелигентна, красива и усмихната 26 годишна жена, защо за бога, си причиняваш това?
Точно сега е времето, в което трябва ти да си обичаната, ти да си обожаваната, ти да си търсената, след теб да тичат и момчета, и мъже, че и старци    , а ти си губиш времето с някакъв, дето не знае обича ли те или не, иска ли те или не, тества те както се тества домакински уред за пробен период?

Да задам ли за домашно да се гледа филмът "Врагът в моето легло" с Джулия Робъртс. И там имаше един такъв точен, зрял, перфектен, с вкус, успял...

Егати, лоша работа сме това жените. Да си мислим, че е основателна причина някоя да е грозна/дебела/нелицеприятна, за да не се държат с нея както трябва мъжете. На повечето жени кофти характерът и съответните мъже с такъв им е проблемът, не външния вид.

Точно така.

Дядо ми имаше приказка - У нас аз съм главата на семейството, а жената е шията .

кукумицинка , не написах, че е основателна причина една жена да позволява подобно отношение.
А че, ако е такава, бих разбрала защо една млада 26 годишна жена се примирява с някаква половинчата полулюбов....
Да не се лъжем, повечето момичета, определяни като грозни/дебели, не блестят с кой знае какво самочувствие и са склонни да се примиряват с доста по-малко, отколкото заслужават.Останалите са имали страхотни родители, които са им дали така необходимото самочувствие, за да се чувстват ценни и да не се примиряват с малко.

A на където се врътне шията, на там и главата

Не е от особено значение как точно изглеждаш, а на колко се оценяваш. Обикновено хората се сдружават с точно същите като себе си. Така че ако аз се оценявам на 8, няма да харесам мъж, който оценявам на 6. И за мъжете се отнася същото, затова комплексарите си търсят по-скромни и невразчни жени, а като описват каква искат да е жената до тях, ще кажат "работлива, скромна и добра".

Бърза вметка - в гореописаната ситуация може да се попадне не /само/ заради лош външен вид, а и, чисто и просто, заради липса на опит. Понякога, когато си нямаш представа как се правят нещата, мислиш, че ненормалното е нормално. Говоря конкретно за заблудата, че на мъжа му трябва време, за да се "напасне". Радвам се, че на мен ми се случи на 19-20, а не сега и гледам на това като на вид "детска болест".
Иначе и двамата можехме да бъдем описани като прекрасни, жизнерадостни, образовани и т.н., но ето на - искахме различни неща от живота.

Аз не мисля, че тя (въпреки своите 26 години) се примирява с половинчата любов... те не живея заедно все още, сега е периода им на "проучване" не ми казвайте, че не сте имали период през през който сте се опознавали взаимно с половинките си... 
И малко да разведря темата:
"Той: Скъпа, ще остана с теб завинаги!
  Тя:   Хей, абе я не ме заплашвай бе!"
 

Ами всъщност още от първия момент инстинктивно знам всичко за човека срещу себе си.

Ако усетя, че тръгна да "опознавам", то явно съм усетила нещо гнило. С първия мъж много ходих, уж трябваше всичко да знам, ама по-скоро това дълго гаджосване ме накара да свикна с някои неща.

Сега в рамките на 2 мес. от гаджета вече се бяхме изнесли и чакахме дете.

Хубавите неща стават бързо и с енергия. Тия тука нямат бъдеще, дано поне пичът да знае да избира хубави вина и да се позабавляват културно, по австрийски. Иначе и чеп за зеле не става от него, такива са по двама за лев.

То, вярно, че "проучване" си трябва, но във връзка, която би се получила и върви добре, това "проучване" става инстинктивно.Т.е., с всяка фибра на тялото и духа си усещаш, че това е Той, Твоят човек.
Почне ли се с " ....ама да се пробваме", " ...да видим дали ще си паснем ...." и т.н. подобни, явно е, че някой от двамата е усетил нещо не както трябва (както пише Мамасита) и иска да се увери прав ли е или не е, че има нещо гнило.
Ако трябва да залагам дали тази връзка би била успешна, твърдо бих заложила на НЕ.