КГБ = Клуб на Готините Баби - 152.

Добро утро, момичета мили!

Борянка, както винаги си права! Шпунци, Джили, недейте така, нали много пъти сме си казвали, че тук е мястото, където споделяме и мъката, и радостта. Това, че идва Коледа, че ние се шегуваме не означава, че ще си премълчавате тъгата си и е се свените да я споделите, за да не ни развалите настроението. Моля ви, знаете, че ви обичаме и съчувстваме! Сега просто ви трябва сила, отново сила и да успеете бързо да се измъкнете от ъгълчето, в което сте се навряли. Силни прегръки!

 Честит рожден ден с малко закъснение на милото внуче на Фло-да расте хубавица.
Радвам Ви се на бъдещата среща с Жабка-нека се отпуснат душите-друго не остава.
Джили и Шпунц-съболезнования-тежко е но...неизбежно.И малко хумор за Джили-дай ми билета и аз ще летя вместо теб-а ти да работиш вместо мен-даже и на 31 се падам на работа по график-здраве да е.Затова и никакви планове не правя предварителни.
  Янче-радвам ти се на творческия успех-иска много сили и нерви-минало е и си удовлетворена а Анжи участва ли?Утрешния ден е годишнина на Мариела-нека почива в мир прекрасното дете.
  Тути-поздравления и за Вашето семейство!Нека има добри и състрадателни хора че напоследък само гледам човешки образи и бездушие за жалост...

  И един предиобеден поздрав за всички Ви-певицата от клипа ми е приятелка -много мила жена.
Пожелавам ви приятен ден милички!!!
  

Марина, Боряна - изразили сте и моите мисли и чувства.
И аз мисля, че тук е мястото човек да си излее душата, защото вкъщи  така или иначе все щадим някого - деца, внуци, родители. Все гледаме нещо да им спестим. Тук поне сме повече и по-лесно поемаме удара. Нека да имаме едно място, на което човек открито да си изплаче болката, да си излее радостта или да се поизфука на спокойствие с нещо - къде с успехите на децата и внуците, къде с нещо свое да се похвали. Аз, примерно, тук най-спокойно споделям смешките Лъчкови, защото  другаде, ако нямат и те малки деца вкъщи, се притеснявам да не си кажат "тая пък само за внучето си говори, аман".

Но ще ви кажа една смешка, която онзи ден чух в магазинче, докато си избирах крем за лице. Едно дете писало в писмото до "Дядото на коко-колата", че иска Лего и посочило кое точно. Майката казала: "Ама как! Лего от 600 лв.! Ми това е много скъпо, бе маме!" А детето (6-годишно) казало: Кво ти пука! Нали Дядото ще го носи, няма да го купуваш. Аз затова си избрах от 600 лв., щото вие никога няма да ми купите!"

Ето, сега е моментът да се похваля - купих си крем за лице с "мляко от коза" (думи на младата продавачка). Ако ви се сторя много красива на следващата среща, от козата е, да знаете. Не сте виждали коза с бръчки, нали? Е, няма и да видите. Те козите се грижат за себе си.

Вчера с Маринка се помотахме по Панаира на книгата. Аз си тръгнах от там с 10 (десет) книги - 8 за мен и две за Ели. Коледната добавка от 40 лв. я превръщам в книги. (Основно намалени, иначе ще ми стигне за 2 и половина най-много.) Не се подвеждайте по думата "намалени" - всичките книги са много хубави, аз  играя "на сигурно" в такива случаи - купувам само познати автори или препоръчани книги.
Ако някой се интересува, може да "ръчна" - така ММ казва, когато иска нещо от моето - "ръчни малко" - от каквото ям в момента или ако иска да му отстъпя компютъра си.

Днес чакам Лъчката. Снощи баща му се обади да пита "планираме ли да го вземем". Та планирахме и го чакам сега. Ако има смешки, и вие ще се облажите.

 Шпунци, Джили    - моите зъболезнования за родителите ви 

 

Мили Шпунц и Джили, приемете  моите най-искрени съболезнования.
       
           
Тежко е, но това е живота,....а вие мили мои не сте сами.
Нали ние сме с вас да споделяме хубаво и лошо.
Борянка хубаво го е казала "...нека е по средата - и радост и тъга..."

Прегръщам ви много силно! 

Янче, за Мима

Бог да прости!

     

Ето съм.

Шпунци, Дидимити, Гъбка, Тути - благодаря ви.

Една мислЪ ми сЪ насмита в бившата ми русолява кратуна - шЪ имЪ ли слънце у наше село ( северозападна СФ) или напротив .... Ако нема, да не го чакам, а да простирам  и да Фащам пътЪ към  Стрелбище. Днешният ден ми е наречен за гости, да го използвам пълноценно...

 Ето съм!
Шпунци, Джили, Бог да прости родителите ви!
Джили, точно това са имали пред вид момичетата: " и сама като куче си страдах тихичко... " Нали за това сме заедно, да не страдаш сама като куче! Когато Мариела почина, ако не бяха всички от темата ни не знам дали нямаше да превъртя! Всички ми дадоха толкова много подкрепа и сили, че преодолях психическия уклон и продължих напред! Ето, утре стават две години. Днес с ММ ходихме на гробища, запалихме по свещичка, занесохме цветя,разлепихме и некролози.... Няма да слагам и да подавам, но свещичката в нейния кът си гори, че то събота е за умрелите. В този дух - вземи си малко свещички \ не знам в Япония какви са \  и там в една чаша пълна с жито можете да запалвате всяка вечер. Нали до 40 се пали всяка вечер.

 И малко на патерица: ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА КРАСАВИЦАТА РАДА! ЩАСТЛИВО ДЕТСТВО!

 И малко да се оплача: на тая нова печка още не мога да й разбера фурната - много силна, бе! Снощи сложих едно кисело зеле да пека, а междувременно на котлона задуших малко свинско за готвене. На старата печка всичко печах на 300! Хайде ,рекох, сега да е на 200. Ами то, докато задуша месото, взе че загоря отгоре. Оставих го за днес да го дооправям, а вечеряхме от обери хладилник. Днес го сложих на 150 - ами то едва ври Ама не знам дали сте правили такъв "гювеч"  - стринка ми вчера донесе един буркан боб незапържен \фасуль| и днес, след като поизчистих загорялото изсипах и боба в тавата, сложих отгоре месото, дозалях с водичка и ще видим какво ще излезе. Иначе по принцип всички обичаме зеле с боб, но до сега го готвех отделно...
дидимити, Анжелка си беше на училище, а тържеството ни беше преди обяд в моето у-ще.

Джили, добре е, че проговори, това ще ти кажа. Поне малко по-леко да стане. И Янчето ти е го е казала.

Янче, много е 300 градуса за тези печки, пробвай на 180-200 градуса да готвиш - умерена фурна. Ще ти стане яденето днес, ама нали трябва да ѝ хванеш цаката. 

Днес Влади отиде с мама да му купуват кимоно, нали тренира айкидо и то с голямо удоволствие. Но, досега по анцуг все тренираше, трябваше да докаже, че иска да се занимава с това, да премине изпит и т.н. Вчера много гордо ми съобщи, че вече ще тренира с кимоно. Светле, това и нашият ми го каза на мен. Писахме писмо до Дядо Коледа и той си беше избрал тротинетка, че старата се счупи. И изведнъж гледайки рекламите по телевизията рече, че иска робот Емилио. АЗ викам дай да видя какво е това чудо и дали не е боклук някакъв и като отворих  нета гледам 200 лева. И като добавим тротинетката става най-малко 300 лв. И му казвам аз, че това е доста скъпо, трябва да сме по-скромни, да искаме това от което имаме нужда, а, не разни луксозни играчки, които ще захвърлим след ден-два  и нямаме никаква полза от тях. Извадих още аргументи, че има два робота, трансформанси и т.н., но не и не. Този имал дистанционно, нам кво си... И накрая ми каза: Ти, не се безпокой за парите, нали Дядо Коледа ще ми ги донесе, аз теб не те карам.  Иди и му кажи нещо сега. 

Яне,вие в различни училища ли учите,ама то обяснимо ,ти говориш за ресурсни,явно имате за такива деца,няма как Анжи да е там мисля...то от много мислене...ама да си кажа кви ги мисля и  аз,дори да сбъркам,ще ме поправите

Маринка,да му мисля аз после че ще е по две,като ви чета да си записвам да не се чудя после

 Борянче, аз работя в помощно училище, вече 31 години! Май останах най-старата Та се радвам, че Анжелка не ми е ученичка Е, то гаранция няма за никого, нооо... И идват все по-тежки, с множество увреждания, става все по-трудно! Та да не се каня много, но ако тази \ 2015 \ година успея да хвана по-ранното пенсиониране, дори няма да се замисля!

Ето ме и мен в любимата компания.
Милички Джили и Шпунц, когато на човек му е весело, си може и сам. Зор е когато му е тежко. Едва ли тук сме се събрали да си изпращаме само гушки и целувки, китки и музикални поздрви. То няма лошо да е все весело, ама живота е низ от весели и тъжни случки. Та кой друг, ако не приятелите да те успокоят и окуражат, да ти вдъхнат вяра, че след лошото идва добро. Имате силното ми рамо за опора и топлата ми прегръдка за утеха.    
Момичета, днес и утре съм на Конгрес на стоматолозите, този път в София, в Парк хотел Москва. До сега все негодувах, че се разкарваме чак до Варна, а сега, когато го насрочиха в София, съжалих, защото ако бях във Варна, щях да се запозная с ДИДИМИТИ. Е, няма угодия. Обедната ми почивка е към края си,  слагам едно червило и отлитам. Ако се откажа довечера от банкета, пак ще съм при вас

 Я да ви пусна нещо уникално:

                    

 
 Пуснах го в Однокласниките и за няма и 10 мин набра 87 харесвания

Тишина в кутийка,да се радва баба попадийка...
Това от едно време и какво и за какво е не питай


Яне ,хубави дупета показват мацките,как няма да ги одобряват,пълни очи празни ръце....Аз май ще си лягам,стига за днес...и утре е ден.