КГБ = Клуб на Готините Баби - 152.

Пролетта на 1976. Готвех се за държавните изпити.Мой познат, приятел на братовчедка ми, перничанин ме покани на рожден ден в Перник. Датата е 10.04. Още от предния ден отидох у братовчедка ми. Започнаха приготовления-цяла нощ спах на ролки (като един индийски йога). Нагласихме се и отидохме преди другите гости, да помогнем на рожденика. Аз съм се издокарала с бяла дантелена блуза, дълга пола, много пъстра, с три волана, обувки на много висок ток и в косата панделка от плата на полата. 57 кг. живо тегло Гледа ме момчето, очи не сваля от мен и ми казва: Адашче, ( и той се казваше Цветан )много си хубава и аз те харесвам, но между нас нищо няма да се получи. Тази вечер ще те запозная с брат ми. С него ще се получи... По едно време пристига въпросният брат, заедно със свой колега. Двамата -млади офицери, лейтенанти, служат в София., живеят заедно. Запознават се Николай и Ганчо. Дошли на мач в Перник- Миньор: ЦСКА. Николай от Миньоро, колегата му от ЦСКА. Николай весел, защото любимият му отбор победил с 1:0 гранда ЦСКА. Започна купона. Музиката на мах. Танцувам почти без почивка, ту с Николай, ту с Ганчо. По едно време Ганчо спря да ме кани. Продължих да танцувам само с Николай и така, до 6.00 сутринта. На раздяла разменихме телефони. Оказа се, че живеят почти до нас. Казах му, че харесвам италианска музика. След няколко дни ми се обади, срещнахме се, подари ми 2 касети с любимата музика. И така. Предадох се за две касети. Вече 38 години не съжалявам нито за миг. Често излизахме ние двамата и колегата му. Веднъж си признаха следното. Харесали ме и двамата, но явно Николай е бил по-напорист, а и аз него си бях избрала. Потъвах до забрава в сините му, бездънни, ласкави очи. След 6 месеца Ганчо ни стана кум... Роди се Елица, а 3 години след като се запознахме на 10.04.1979 се роди и Петър. Родена съм на 13.07. петък е било. Смятам, че съм голяма късметлийка, но най-големият късмет в живота ми е той-Николай. Мъжкар, разумен, отговорен и на всичкото отгоре човек с много нежна душа. Гордея се с него.  Е, приятелки, това беше...Споделих съвсем искрено с вас нашата история.

ММ е роден на 31.12.1950г. в Перник. На свекърва ми казали, че на тази дата не записват. Да си избере дали да го запишат на 1.01.1951, или на 30.12.1950. Тя избрала да си остане в годината, в която се е родил. Та това му е " административния" рожден ден Представяте ли си как съм се готвила за рожден ден и гости сме срещали, а на следващия ден сме срещали Новата година. Това продължи до 45-я му рожден ден. Заявих му: 45 години стигат празнуване на 30.12, сега 45 години ще празнуваме на 31.12 Благодарим още веднаж за хубавите пожелания. Заслужило си ги е момчето ми.