ЕЛП 45 - предколедно

какво ли мяма да научи човек  човек покрай теб...
(много и се каня на тази книга)
Аз съм ужасна по оъношение на книгите. Ако нещо не ме разтърси, стресне, обърнр, покаже нови светове, хич не ща да си хабя времето с него. Кой ми гарантира, че книгата ще е такаеа? Никой. Скърцам ли със зъби? А, не бе. Но А съм попаднала на нрщо наистина добро, а дъм продънила ушите на околните.
зи с хората съм така.

Не мога да му измисля име, затова просто препоръчвам
http://www.adme.ru/zhizn-zhivotnye/enotskoj-mudrosti-post-764360/

А по въпроса "как си избирам книги за четене" - никак.
Те сами ме намират. Не мога просто така да взема да за-
чета някоя. Трябва да има основателна причина, за да
го сторя.

Какви високоинтелектуални разговори вървят тук. Книги, автори, това, онова.
А аз от Бъдни вечер насам само преяждам - то Бъдни вечер, то Коледа, вчера и на баща ми имен ден...
Вие как се удържате да не ядете? 
Да се опитам на преяло да се включа все пак в раздумката - общо взето всичко чета. Понякога, обаче, не изкарвам до края или пък изкарвам с огромно усилие и въпреки себе си. "Нещо се случи" например едва я дочетох. За мен тая книга трябва да е "Нещо не се случи". Толкова тромаво ми вървеше, че няма накъде повече. Преко сили я изчетох.

"Нещо се случи" ми е сред препрочитаните книги.
Мине се не мине някакво време и неудържимо ми
се приисква да я мина още веднъж. 
Да, това с трапезността на тия празници си е не-
лек въпрос, Розе. Все повече се убеждавам, че не
е оправдано човек да се тормози от изобилието в
тях - хем не можеш да го избегнеш, хем тормоз.
Като ще е празник, угризенията по новата талия
да си отлежават в някой тъмен ъгъл. 

Веднага се включвам по тази тема, отзад-напред. "Нещо се случи" - два-три пъти я почвам и уж много ми харесва докато я чета, но все се явяваше някоя пО книга, заради която я зарязвах.

Пуци, пише се точка след деня, когато е числително редно. Точката замества -ти, -ми и т.н. Примерно  8.ми декември или 8-ми декември, за да го прочетеш осми декември. Ако няма точка, четеш "осем декември". И в изписването на дати също: 8.12.

Книги избирам по няколко начина: по автора, по препоръка от някой, с когото харесваме едни и същи книги и филми и като я разлистя напред-назад и нещо ми се закачи на окото - я израз, я нещо интересно от сюжета. Откакто ми се понижи жизненият стандарт, избирам и по цената - казвам си: "я, книга за два лева! Кво му плащаш! Вземи и я, пък ако не струва, кво толкоз." По тази последната логика изчетох доста интересни книги, които иначеникога нямаше да прочета сигурно. Първата, купена така, си я спомням много добре- "Оризовата майка". На един панаир преди няколко години в коша. Викам си: кога друг път ще прочетеш малайзийско-индонезийска л-ра . После книгата стана даже популярна сред четящите люде.

На Панаира този декември подходих така - първо отивам при "Колибри" - в коша. Една книга 3 лв, две за 5 лв.
Виждам Пол Остър (любим, 3-4 неща бях чела), веднага взимам, после още един пол Остър, взимам и него, после - боже! Дона Флор...! Чела съм стааааро-старо издание и я нямам - веднага я грабвам. После - жена му на Пол, Сири Хуствет. Чела съм я и нея, не е лоша, за 2.50 още повече, вземам я. Изведнъж виждам Георгий Данелия и Вим Вендерс - от страхотната поредица "Амаркорд", веднага ги прибавям. Сед това виждам книга за тийнейджърки, взимам я за Ели, и остава още една да взема, да станат 20 лв. И в този моменто виждам на една книга в розово кръгче пише "Най-смешната пародия на "Шифърът на Леонардо" готово, решено. Заглавието: "Чудните патила на Пърдоний Флат" Името Пърдоний също ме очарова, от поредицата им "Съвременна европейска проза", от която каквото и да съм чела, ми е харесало.
Та така.

И съм като Анге и аз - А съм попаднала на нещо добро (книга, филм, музика), а съм продънила ушите на околните ми.

Розе, да ти е жив и здрав тате!  
Много е хубаво да ги има човек...Бащите и майките.

Ти ме утрепА, честно.  Точка вместо тире? В случая датите бяха число, точка, месец с думи, година с цифри. Аз пък друго открих, от някаква официална институция за държавни публикации. Че ако в датата има дума, пред и след думата, демек месеца, не се пише точка, точките са само ако цялата дата е числа, което е ясно. Плаша се вече от тия правила.

Анге, хубава е, ко искаш шти я дам като я прочета. Тъкмо да ми кажеш аз ли съм луда, че ми е важно.

не си луда, пуце 


така ми казаха, когато заявих, че си има правила и те трябва да се спазват. друг е въпроса, че Мурдаров и сие ги промениха до неузнаваемост и сега съм и стара и неграмотна 

мога многотомник да напиша за сблъсъка ми със съвременните правила за правопис и правоговор, но някак не ми се иска да развалям празника

Пуцинка, нещо явно не обяснявам добре. Не точка вместо тире, а или, или: Или 8. декември 2014, или 8-ми декември 2014, или 8.12.2014. Но не 8 декември 2014.
В първия случай точката замества -ми и обозначава поредността - първи, втори...осми. Ако я няма, става като броене - едно, две...осем. Използва се за стегнатост в текста и по-скоро в по-делови текстове.

Божеее, Пуци, извинявай, сега видях, че съм го написала това "ми" - 8.ми Едно мисля, друго пиша - понеже искам да кажа, че го замества точката и съм го написала.


Според мен червеното е правилно. Синьото го чувам за пръв път.

Е, Добри, имаме си друга дума за това. Казва
се "секвойна"   Самата прелест е думата.

И само да спомена да си внимаваме напрестан-
но с желанията, щото днес си пожелах пътува-
не, ама много пътуване. Наложи се три пъти, а
не един, да премина немалко разстояние с кола-
та.   А може и свръхнетърпението да си е ка-
зало думата  . Попътувах си тройно.

Това за 8.декември за сефте срещам, даже и
като формат изобщо.

  секвойна! хареса ми!  

светличко, ти си виновна, че си купих нови книжки  

моето следколедно предложение е http://vbox7.com/play:b800c4366d   и фолти тауърс, след вечерята  

вие какви шофьори сте?
според една от най-близките ми, аз карам "панорамно"  
а моичкият веднага заспива. дълго време живях в заблуда, че е спокоен когато аз го возя и затова заспива. ЦЪ! нямал желание да умира всяка секунда, предпочитал да умре в съня си!  

не знам защо го пиша  
абе, напънало ме е

Точно днес се обърках с отговора на въпроса
"що за шофьор" съм. Все се имах за пределно
спокоен шофьор. С все спазване на правила.
Наскоро ММ запита ЛоДж дали все така спор-
тно карам, както ме бил видял сутринта. Тя,
напълно неочаквано за мен, не отрече и са-
мо издума, че ми е свикнала. Хъм. След брое-
ни дни от другаде имах подобен коментар. А
днес ЛоДж ми препредаде въпрос от една съ-
селянка (силно казано, несъмнено, но много
вярно), който гласи "ЛоДж, а майка ти изоб-
що вдига ли си крака от педала на газта? Аз
никоя сутрин, като водя децата на училище,
не съм успявала да ви изпреваря, колкото и
да съм искала. И това с всички коли, които
имаме". Запитах ЛоДж дали е вярно, тя само
вдигна рамене и каза, че няма спомен няко-
га някой да ни е изпреварвал. Седя и мисля
кой е прав - всички отстрани или аз. 
Нарушения нямам, по пешеходни пътеки за-
дължително спирам, ако нямам видимост - с
часове мога да се влача след някой ТИР. 
Забележки от возените от мен хора не съм
получавала - спокойно се чувстват. Та, не
знам. (И няма да кажа с каква скорост пре-
минах днес по магистралата двата пъти в
повече). 

Систър, бих се обзаложила, че ти собственоръчно си направила и публикувала тази подборка и ти отговарям с подобна 

И Фолти Тауърс твърде уважавам  Тъкмо ми е в жанра, пак съм захапала наред Удхаус. Гледам напоследък да не купувам хартиени книги (въпреки че ги предпочитам) поради финансови, а и пространствени проблеми. Свалям си ги на телефона и си чета по спирки, автобуси, в леглото и навсякъде, където ме хване чакане над минута.
Не съм шофьор. Шубе съм. За сметка на това се возя прекрасно - отпред, отзад, където ме качат, винаги мълчаливо, акъл не давам, защото не разбирам. Ако никой не ме качи, съм пешеходец.

При мен е по-зле - имам книжка, но не шофирам. И шубе, и заплес. И аз се возя като куфар, а най-омразно ми е да чуя: нали имаш книжка, що не караш. Ми щото не от всеки става шофьор, си мисля и от мен със сигурност не стана.
Аз не мога да отвикна от хартиените книги...Имам ел.четец, обаче е нещо, което не ми доставя удоволствие, поне засега.

Атти, благодаря за оценката. За малко да спечелиш
облога, за малко.   
Станах фен на елчетеца. Рядко чета на хартия. Съ-
ществени предимства има за мен. И големия недо-
статък - не всички книги ги има в електронен фор-
мат.

дядо Коледа ми донесе нов телефон.

  а тъкмо бях понаучила това-онова на стария.
това онова, не всичко.

лош дядо, лош!