ЕЛП 45 - предколедно

Имам два случая в живота си да съм
счупила посуда. Второто е преди ня-
колко седмици - счупена чаша. И са
ми странни хората, на които това им
се случва често 
Порцелан - да. Кристал - трижди да.
По възможност с по-малко шарки по
него, но и многото няма да ме спрат
да го харесвам. Нека е буржуйско  ,
нека е богатско, но какъв звук изда-
ва само - прелест. Със сигурност е
самовнушение, но и вкусът на на-
питките ми изглежда друг.
Освен посудата, много харесвам и
старовремските прибори. Помня, че
имах навремето една моя, студентс-
ка вилица, която от пуста старост
сигур не си е помнела годините.
Дълги години си я ползвах, при
все налични нови прибори. Доста
шегички отнасях с нея, но! - слу-
чеше ли се да се храня с някого,
някак все ми я отмъкваха. Чудес-
на вилица беше, домъчня ми за
нея 

П.С. Не обичам да имам deja vu. А
точно сега пак ми се случва.

Умно е детето!


Свечи, тортен/десертен сервиз е. голяма квадратна чиния и 6 (вече 5) малки квадратни чиниики. Розово-бял. Малко ми е твърде цветен, защото е розов, обаче планирах да го внедря като акцент сред чисто белия ми сервиз.
Всякакви чирепи обичам. Вся-как-ви! Но тези, които най-ми харесват хич даже не мога да им стъпя на цените. Едно време (преди 5 години) обичах цветни чинии - ей тъй на - да ми е шаренко. Сега - дюс, бели, светли, евентуално с някой мотив по краищата. Обичам и гладък кристал (любимите ми чаше за вода са от гладък кристал на високо столче, на които Иванов успя да счупи едната), обичам и от ръбатите. Едно време ръбатите кристали са хващали прах по витрините, а сега повечето са почти недостижими като цени.  
Помня приятилките на баба ми, всичките учителки, имаха огромнейши витрини с мнооооого чаши, които не съм сигурна, че и за гости се вадеха. Ние обаче задължително ги ползвахме. Хубави маси редеше баба ми и после майка ми. Даже вода пиехме в хубави чаши. Имахме едни стъклени, много фини, леки. Обожавах ги, ама се изпочупиха. Чай ежедневно пък пиехме в онези чаши тип руски - стъклени с метално за хващане. Обожавах ги, а вече ги няма никъде по магазините. Кафенце - в ретросервиз в бледосиво (който трябва да намеря при майка ми и да си го пренеса у нас).
Сега обаче мяйка ми я помързява да се занимава. Хранят се на холската маса, която е ниска и се чудят с баща ми що не искаме да вечеряме с тях. Е, как да вечерям на холска маса пред телевизора! Прегъната на две! На всичкоо отгоре се чуди що и взимам посудата. Ми за кво да прашасва самотна?!?!?  

Що ли не се изненадвам  Аз всъщност не съм чупила нищо не помня откога. Липсват ми разни чаши и чинии от сервизи, но за тях винаги друг е бил причината.

На Бонбоникс ще му изям сладките бузи, какъв голям джуджефъркел е пораснал! 

Потискащо много хора започнаха да правят това пред телевизора - ядат, но и спят, седят, гости посрещат, обличат се, решат се, метат и прахосмучат, и какво ли не още. Всъщност само думата е, че е пред, а всъщност е "в телевизора". Не малко на практика живеят в телевизора, в пошлотиите, манипулациите и чуждата убогост, с всичките им последствия.

Имаше време, в което миех с хиляди чинии дневно, ама добре, че бяха метални, та никаква фира не давах, освен една, дето стъпих връз дъното й, а тя се приплеска като мекица и я туриха в караулното за пепелник.

  Приятно ми е -- професионалист с  трийс'годишен стаж в трошенето. Последно отчупих върха на чучурчето (това така ли се казва?) на чайника. За най-качествено постижение смятам спукването на таман две плочки на кухненския под с мраморен пепелник. Стъклени пепелници в къщи отдавна няма по понятни причини. Чаши стъклени порцеланова посуда все още ползваме, де.  В своя защита искам да кажа, че понякога пущините сами се чупят, щото им е остаряло стъклото, пък.

Какви сте вие такива свръхчовечки с Атти!

И ние ядем пред телевизора, ама без телевизия. Едно, че се наложи да демонтираме голямата маса, защото пренаредихме хола, второ, че и на двама ни не ни е до задълбочени разговори, докато ядем. Задълбочените разговори преди туй, пък да мълчим и да ядем не можем.

И на нас ни е приятно  

Атти, да не се озовем с теб в неловката
ситуация да мием чиниите и чашите на
пъба, като сме се случили такива нечу-
пещи   Изкуство е да превърнеш де-
фектите в ефекти, а ние ще да сторим
точно обратното  
И се сещам за един израз на хазяйката
ми едно време: "Ако искаш да умориш
някого - похвали го". 

Хак ви е.

Нали? Важното е да се усетиш
навреме, че много хубаво не е на
хубаво 
Всъщност не го вярвам това. Нека
е хубаво. И нека да е по Мечо Пух
- колкото повече, толкова повече.
 

Да!

И аз съм от чупещите. Не редовно, но се случва. Откакто имам миялна намаляха щетите 
Интересното е, че чупя докато мия - изплъзват ми се съдовете като са насапунисани. Скоро не съм чупила нищо като се замисля 
Но най-чупещият човек, когото познавам, е майка ми. Само бегъл пример: като бях малка леля ми дойде на гости и ни подари комплект чаши. Беше взела и за брат си и без да иска и тях беше донесла. И каза, че щом така и така ги е донесла, оставя ни и двете кутии.
За минимално време от ДВАТА комплекта, т.е. 12 чаши, не остана и помен. 

А така, Пуц! Дай едно рамо на отбора на чупещите - всъщност аз не чупя сама вкъщи, имам помощници. Но не и ММ! Не, невър! И няма как - не знам дали е измил и една чиния през живота си Когато се е случвало да съм в болница, може би, но не е сигурно. Нарочно не питам, да не си развалям илюзиите. Единия път обаче се разбра, че една приятелка дошла да му донесе нещо и като видяла мивката, запретнала ръкави. Той "уж" протестирал, ама те си го знаят. (Дано да съм споменала, че допреди 15 години живеехме в Люлин и си бяхме като в общежитие - всеки има ключ от поне пет семейства наоколо, взима от детската градина най-малко още 3-4 деца, освен своето, пазарува по нещо поне за още две семейства (според колко тежест може да носи), като видиш сополи, ги избърсваш, независимо твое ли е детето и т.н., та си беше съвсем в реда на нещата това с измиването на чуждите чинии. Сега това звучи почти като научна фантастика, нали... Спомняйки си, чак изпитах тъга по миналото и "непрестижното" ни битие...Сега, в "престижната" ни кооперация е немислимо дори един аналгин да поискаш, ако ти се е свършил.)

Ооо, сетих се нещо "забавно" - На Никулден ММ се прибира и носи две стекчета бира Старопрамен, кенчета, в найлонова опаковка (това го обяснявам, защото е като пушката на Чехов). Гаражът е подземен и като така - много мръсен (може би щото не се вижда, не се чисти) и ММ сложил бирите върху колата на съседката отсреща - някои имат само клетка, а ние - клетка с врата. И той си оставил торбите в едната ръка, за да заключи с другата вратата. Обаче забравя бирата. Качва се, аз разтоварвам покупките, но не знам, че е купил бира, тъй като имахме 3-4 бири. По някое време се сещам да изстудя за вечерта и нося от килера в хладилника и той тогава се сети "забравил съм бирата!" Отиде в гаража, обаче - нъцки, нема бира. А в този гараж влизаме само 7-8 съседи, няма кой друг да влезе. Взе да го гложди него, как може "наши хора" да му вземат бирата. Понеже на него му е неудобно да пита, наложи се аз да го направя. Щото му казвам - бе майната му на бирата, за 8 бири ся...обаче той вика, не е въпросът в бирата, а че сме съседи...И аз питам съседката, млада жена на 36 г. - така и така, да си намирала бира върху твоята кола...И тя ми разказва: дошло момчето на комшиите, 20-тина годишно, с бирите и й казало - забравила си ги и.т.н. и тя казала"какво търсят бири върху моятакола?!?, откъде-накъде?!?  Аз ти разрешавам, изпийте ги с приятели, как така някой ще си слага бири върху моята кола."
И да ви кажа, беше си истински възмутена как може ММ да е постъпил толкова безочливо и невъзпитано и че не очаквала от нас, дето уж сме симпатични хора, такова нещо. Аз, понеже съм си офца по природа, взех да мънкам и да обяснявам, че няма как да се издраска колата, щото опаковката е мекичка и т.н., да не се притеснява. Тя поомекна малко и реши да бъде великодушна и, без да иска, във великодушието си,  ме клъцна с ей това: те с нейния приятел много често си поръчвали пица и с пицата им подарявали "някакви" бири, но понеже те не пият, обикновено ги изхвърляли и ако искам, тя ще провери колко са се събрали и да ми ги даде, да ни компенсира, и това го прави само заради мен, щото съм готин човек...

Все се каня да помоля някой от вас, който има свободно време и търпение, да ме научи да качвам тук снимки. Предупреждавам, че трябва да ми се обяснява като на шестгодишно дете.
Много ми се иска да ви покажа моите Майски цветя и Малкия светъл Лъч.
А пък още от пролетта чакат снимките на цъфналите черешови триметрови прозорци на Банкя, които ви бях обещала лично да видите и поканата винаги ще е в сила, само да се наканите. Две коли хора сме тука, не е неосъществимо.

Светалчо, не знам дали ще съм особено полезна.
Това е препратка към указанията за форума за
поставяне на картинки. Има и за изображения в
мнение как се поставя.
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=4825.0;topicrefid=19

искам да видя лъчите пък 

Ло, аз картинки от нета мога да поствам. Мои снимки не знам как.
Добри, миличък, нали ти казах - като на шестгодишно дете.
Както и да е, не си разваляйте днешния ден за приготовления с  мен, ще се пробваме друг път.

Светалчо, ама това, дето го е писала
Добри, си е за по-малко от 6-годиш-
но (имам предвид от днешните 6-го-
дишни, които са родени с джаджи в
ръка)