ЕЛП 45 - предколедно

Не знам за бира, аз пих чай. Четох тема за чай и ми се припи. Направих си от джинджифил, кардамон, карамфил, малка пръчица канела, три сушени сливи и три цвята каркаде. Много хубав стана, не щеш ли... Чак и ММ се прежали, та пи.

Зимата не ми върви много бирата на мен. Онзи ден за пръв път опитах тъмно пиво. Хареса ми.

Понеже кулинарията не знам някога да е пречела нито на елпейството, нито на парфюмството, пък и защото не помня дали е пускано тук, го пускам:

По аналогия с френското сирене и вино, оценката при дегустаторите на една българска кисела зелка би звучала примерно така:

Атти, последното изречение ме застреля право в свинските гърди

 

Аз па след свинското с топено сирене и гъби + чаша (не съвсем добро) червено, пийнах две чаши зелен чай с лимонена трева и други хубости + парче домашна баклава на баба.  Тъй де, и аз се зачетох в темата за чая.

Атти,  
Имам рода в Самоков и там много смешно казват на зелето - "зеуе" и "зелькя"  
А на село (Врачанско) на зеленцето казват "зЕлице".

Здрасти, дружинка!

Розе, "зелице" много ми харесва. Чувала съм "зелце", но зелице е по-нежно някак.

Репортаж от училищния двор:

Десетина 12-13-годишни госпойци се учат в училищния двор да хвърлят гюлле. Те са с лице към мен и към обясняващия млад учител, строен, атлетичен и секси. Той показва движенията, накланя се встрани, ръката му описва траекторията на гюллето, а ученичките са грейнали, очите им са залепени за него. Харесват го, от километър може да се види. Изглежда, че им каза нещо смешно, защото всички се запревиваха и закикотиха. Не виждам лицето му, но сигурно е доволен .(Всички девойчета са с дълги разпуснати коси, като самодиви. Излишно е да казвам, че всичките са хубавици.) Учителят ги подрежда в редичка една зад друга и почва истинската част на заниманието. Той наглася гюллето в ръката на момичето, коригира стойката и тя хвърля гюллето всред всеобщия смях и кикот. Учителят отива, взима го, избърсва го с някаква кърпа и идва редът на следващото момиче. Това се повтаря с всяко момиче.
Много галантен учител...Нашите не бяха такива.
Предполагам, че всичките са влюбени в него, така греят. А той се държи точно като мъж в центъра на женското внимание - обяснява с много движения, пъргаво тича насам-натам, личи му, че е с приповдигнат дух.
Признавам си, изпълни ме с хубаво чувство гледката. Толкова са невинни още ...А и той прилича на момче с чиста душа, а не на някой циничен и закоравял преждевременно тип, изсушен и безчувствен.
Преди години нашата Госпойца Прекрасна имаше учител по английски в ДГ. Мистър Петьо. Всички момичета бяха влюбени в него.
В трети клас беше, бях я взела от училище с две нейни приятелки от същата ДГ и ги заведох в градинка наблизо, да си поиграят. По едно време поглеждам и ги виждам и трите наобиколили млад мъж и той се навел и ги прегръща. Бре! Тичам веднага - а то какво - Мистър Петьо. Толкова голяма и чиста радост от срещата и от двете страни, че ми се насълзиха очите от умиление.

А, знаете ли какво също ме зарадва от урока по хвърляне на гюлле? Силно хвърлят момичетата! Расте силно поколение! (Вярвайте ми, аз разбирам от тези неща, в девети клас ме оставиха на поправителен по физическо, точно заради гюллето.)

 
Има толкова много неща, а толкова малко време.

туй нежно описание ме сети, че половинът, жив и здрав да е, редовно извършваше споменатата в срит текст процедура по претакане на бидонЯ но откак се пренесе в равните софийски полета няма кой да погледне сока отговаря ли на атиното описани или не.

светличко, с радост чета за вашето училище. иска ми се да мога и аз да пиша такива работи 

В бидоня турям средно едри зелки, леки, но не пръхкави, бера ги около 10 ноември. Чакам да ги напъплят хубаво мъглите, да наедреят, да се натопкат, да се напият от тлъстата есенна роса външните им листа. Вътре в тъй изчакана зелка листата се нагърчват като грешници, пожълтяват восъчно и се разлютват. В голямата тенджура на една такава зелка пускам три задни джолана, половин шепа греховно сладък пипер и малко вода. Варя ги на тихо и кротко цяла сутрин, докато си свърша всичката зимна работа. Такова зеле е хубаво да се хапне в ранен следобяд.

Военните са хора със стил и специфично виждане: ако трябва да превозят мебели - ще вземат някой омазан с кереч самосвал с полукръгъл леген, да се чудиш как да закрепиш салонен бюфет на облото му дъно, че и да не го издереш при това. Наложи ли се да прекарат въглища или чакъл - веднага намират бордови камион. Особено пък ако е за въглища  - гледат да е някой новичък - че да е почерни и да си остане такъв до края на дните. Разтоварването става с лопати - бавно и трудно, но пък поучително. Та слагаха те зеле в 150 литрови бидони, но бидони от оня модел с тясно и дълбоко гърло. Предполагам, че натъпкват зелката вътре с ритници, а после няма вадене - защото освен зелка трябва да извадиш и ръката си, която я е хванала някак. Е, режеш в бидона и вадиш, колко му е. Обичаха тези съдове - в такива пълнеха и мас, и лизол, , и туршии, и смазка за пушкалата, и фасул, и прах за пране, събираха в тях гилзи и съхраняваха парцали, и даже и ги крадяха.

По къщята си ги ползваха за каци под капчуците, за полози, за кашпи, за соларни бани, за дребни подкупи, за вина и ракии.

Появява се смътно усещане, че милорд
(волно или неволно, не смея да съдя)
търси повод да бъде глобен. Съзерца-
нието на храна или мислите за нея ни-
кога не могат да притъпят глада така,
както се насищаш с аромата ѝ докато
готвиш. Мда. Опасно нещо е това във
време на хранителни ограничения 

Куркума, как хубаво разказваш 

Нося ви нещо. Днес ми е свръх куц и ревливо-тъжен служебен ден, обаче това ме накара да се ухиля до ушите

http://fit4brain.com/7797

Текст (за всеки случай)

Мисля, че едва не умрях от смях:
http://offnews.bg/news/Нашите-автори_2490/Смъртоносни-карти-кози-на-дървета-и-бебешки-глави_451417.html

Ване, ето и от предната година http://www.sportal.bg/news.php?news=403417

Не могааа 


Ване, твоят линк не ми се отваря.

дори и като го копираш в нов прозорец ли? На мен ми се отваря