ЕЛП 45 - предколедно

Хехе, Пуци, ама не си им правила ти леглото, нали? А пък аз колко легла съм направила - от разни по големина кутии за всяка малка джвъчка (предимно понита, бяха модни) с чаршафчета, юрганче, пълнено с вата и капитонирано по юргански, и "заглавнички" с дантелка по края. А пък имаше едно легло-люлка, голямо, колкото два мои юмрука, на което му се изпрошна дъното и не може да се възстанови. И се оказа, че е най-любимото нещо тази люлка и без нея едно голо бебе няма къде да спи (някакъв евтин пластмасов боклук), та се наложи да оплитам дъно на принципа на кошниците от какво, мислите - от връзките на един стар бански. Обаче толкова й хареса на госпойцата, че още не дава да го хвърля.
Правило ми е впечатление, че децата много ценят нещо, направено специално за тях. Другата баба й беше подарила много сладка поличка на розови и бели квадратчета. Тя каза, че квадрати не обича и няма да носи. На баба й й стана кофти. Аз питам после детето: а ако ти сложа някакви сърца? Тя каза: като ги направиш, тогава ще ти кажа. И аз избродирах няколко сърца, различна големина, едно - две апликирах, а две направих от тъничка памучна дантелка, зашита във форма на сърце . Поличката беше с воланчета и на ластик и тя я носи три години, докато съвсем не й омаля, толкова я ценеше.
Нашата си беше чешитка. Тя и досега не носи  дрехи с копчета - не "обича". Когато се случи да й подарят незнаещи люде нещо с копчета, аз трябва да съумея да измисля нещо на тяхно място - панделки, бродерийки, връзчици, цип - иначе дрешката остава неизползвана. Не може да обясни защо не обича копчета. 

Здравейте компанията!
Аз днес ям много шоколад и се мъча да редактирам един превод на баща ми. Страшна мъка.
За първи ден съм почти без деца от 4 дни. Ох, рахат!

Нямаха, Розе, срам и ужас.  Спяха голи на нейното легло.

Свеч, естествено, че аз го правих. От една кутия от нейни буйки. Реших го в лилаво и тъмнозелено. Ще снимам, ще покажа.  Забранено ми е сутрин да им казвам "Добро утро", щото те нямат усти. Само ги събуждаме.


Наздраве, де! 

Подсети ме, че съм си купила хартия да си облепя аз едни мои кутии, ама кога ще стане...

Като се сетиш -- те не се развалят. 

Свеч, разкошни неща правиш. Аз тръгвам с амбиция и се отказвам предварително. 

Ами старая се, Пуци, пък и ми е кеф, да си призная. Не знам дали знаете Литъл Петс - едни малки животинки  с големи очи, много симпатични. Модата им беше преди 5-6 години. Всички само това й подарявахме (по нейно желание) и тя събра много. Но нямаше "удобен" за тях начин за пренасяне...Та ако знаеш каква специална чанта им ших, ще паднеш от смях - от вътрешната страна  подплата на миниатюрни розички, направена на джобчета  за всяко животинче. От външната с рипсено кадифе и 3 копринени розички за красота, две дръжки от оплетени лентички от подплатата - стана кокетна и събираше около 50 от тези животинки, като ги води на гости, да им е удобно.
А вашите топчета какво представляват?

Ето едно:

Ир, това за споделянето на деня. Ти тъй и
тъй забеляза огледалност, без да питаш мо-
жеш да почнеш да разказваш за своя ден.
С времето ще се приеме за нещо в реда на
нещата и е полезно отвсякъде. Аз така под-
ходих навремето (простете, ако има много
грешки из написаното, но днес ми е ден  ).
Та, стигна се дотам, че ЛоДж се пуска като
радио да разказва всичко, което се сети,
че понякога (не от мен, в никакъв случай)
бива помолвана да помълчи малко по теми-
те на деня ѝ.

Даже и не тръгвам да правя разни нещица.
Винаги одобрявам идеите да се направи не-
що, но с реализацията им ЛоДж да се оправя
сама. Последно преди дни ме попита дали мо-
же да направи няколко къта из стаята си. Да,
защо пък не. Е, че одеяла и възглавници взе-
ха да липсват от стаите - бял кахър  . За смет-
ка на това купчина плюшковци са прекрасно
натаманени на три места.

Много обичам това, Ло - да се дава свобода на децата да променят нещо из къщата според своите желания. И аз им разрешавам. Изобщо обичам децата да бъдат разглеждани като равноправни членове на семейството.

Аха, аха, досетих се за този подход, да почвам аз, ама забравям понякога. 

Ето ги топчетата. В леглото, както виждате. Кафявото го взе от един съседен двор. Гледа го няколко дни да лежи насред тревата, щото ѝ обясних, че някой може да си го потърси. Е, не си го потърси, то на преклонна възраст, горкото. Сега има нова звезда: обло камъче. Спи с него за момента.

Аз искам да я похваля, че снощи почти съвсем сама си подреди пъзела. Аз сложих само три парченца в началото, оттам тя си го завърши. Много съм щастлива, щото много обичах пъзели едно време и сега си припомням тази любов. 

Пуцинка, ела у нас и на мен да направиш такова легло 
Пъзели обожавам просто  Сами реди едни от по 6 части. И аз с него, да не изпусна 

Ох, че сте ми сладки!!

Топчетата си ги представях с очички, не знам защо...Сигурно, защото им се е явила нужда от легло.
И сега как разбирате, че са се наспали

работя 
и си мисля за вас 

Как е работата, Добри? 

рано е да се каже 

Търсех нещо в старите си публикации и открих това

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=715325.msg25016691#msg25016691

 


Ааааа, и това си намерих
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=752983.msg26917711#msg26917711

 

А това е от Атти малко по-надолу, не мога да не ви го припомня: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=752983.msg26918738#msg26918738

Атти,