Късметчето от питата си знаем вече,за всяка Януарско бебче ... 10 тема

На 25 и 26 декември на няколко пъти забелязах странен секрет, стана ми ясно, че е т.нар. тапа. Реших, че щом тя е започнала да пада, все пак няма да пренося. Не очаквах обаче, че ще се окажа в болницата толкова скоро. 
На 26 декември вечерта, след поредното гостуване у приятели за празниците, нещо ме подтикна да си приготвя багажа за болницата. Всичко вече беше купено и изпрано, но не бях изгладила нищо. Приготвих всичко по списък, сложих го в чантата и гордо заявих на половинката, че съм готова и може на следващата сутрин да оставим багажа в колата, за да сме по-спокойни. След като свърших и малко домакинска работа се отдадох на заслужена почивка. С половинката решихме да гледаме филм. Е, да, ама не се получи. Изведнъж започнаха контракции на всеки 2 или 3 минути. Действието се развива около 1:30 на 27.12. След около половин час започнаха да ми изтичат и водите. Взех си душ и се обадих на АГ. Контракциите продължаваха, както и изтичането на водите. Докторът се оказа дежурен и ме инструктира да се приготвя, да си взема багажчето и до около час да съм в болницата. Приеха ме, прегледаха ме и установиха, че съм наистина с чести контракции, но със само 1см. разкритие. Настаниха ме в стая в Патологична бременност около 4 часа. Периодично следяха тоновете на бебето, както и напредването на разкритието. Честите контракции продължаваха, но нямаше изгледи за скорошно раждане. Дори ми препоръчаха да хапна нещо и да поспя, тъй като можело да родя и на следващия ден. Разбира се, при такива чести контракции не ми беше нито до хранене, нито до сън. Около 18 часа постъпи новата смяна в отделението и отново последваха проследяване на тонове, както и преглед за разкритие. О, чудо! Вече имах между 5 и 6см разкритие. Помолиха дежурната санитарка да ми помогне с багажа, мен инструктираха да звънна на доктора, ако имаме уговорка, че той ще води раждането, както и да се обадя на мъжа си, за да знае и присъства, ако желаем. Малко по-късно ме приеха в Предродилна зала, около 19 часа. Последва отново проследяване на тоновете на бебето. Всичко беше ок. Чакахме само АГ и таткото, които пристигнаха почти едновременно. Прие ме изключително любезна и внимателна акушерка, на която ще съм благодарна цял живот. Не знам дали защото нямаше други родилки, или поради други причини, но акушерката се постара да ми е максимално комфортно и спокойно. Обясни ми какво следва, как е добре да дишам, за да притъпим болката, както и ми даде ценни съвети за по-лесно раждане. Докато чакахме доктора и мъжа ми, успяхме надълго и нашироко да обсъдим темата за присъствието на таткото. Предложиха ми да не ме местят в залата за раждане в присъствие на таткото, а щом започне същинското раждане да го екипират и да го доведат, за да види мен и детето, както и да пререже пъпната връв, ако и двамата сме съгласни. Малко след 20 часа вече бях с необходимото разкритие. Болките изчезнаха като с магическа пръчка, а единственото, което усещах, бяха напъни. Помогнаха ми да се преместя в Родилна зала, инструктираха ме още веднъж какво да правя и попитаха дали да доведат таткото, който нетърпеливо чакаше да го поканят. До мен неотлъчно бяха акушерката, докторът и една санитарка. Дежурната операционна сестра, която също ме наблюдаваше в Предродилна, беше подготвила и екипирала мъжа ми, а заедно с тях пристигнаха и дежурния старши АГ, както и дежурната неонатоложка. След няколко напъна и епизиотомия в 20:30 часа се роди прекрасната Карина. Таткото преряза пъпната връв, изчака да измерят и претеглят бебето, позволиха му да я снима. След като установиха, че макар и малка, всичко и е наред, я повиха и ми я дадоха да я гушна. Порадвах се малко на момента, но цялата се тресях и помолих да я вземат, опасявах се, че не мога да си контролирам движенията и може да я изпусна. По-късно разбрах, че са позволили на мъжа ми сам да я занесе до детска стая, за да я наблюдават. Сещате се колко беше щастлив. Всички от екипа се радваха, че е проявил желание да присъства и всячески насърчаваха контакта с мен и бебето.
След като приключи раждането последва шев - неприятна процедура, но се изтърпява. След епизиотомията се наложи да ми направят 5 външни шева. Пак казвам, неприятно е, но минава. Оставиха ме под наблюдение до 22:30, като до мен отново бяха акушерката и санитарката. Времето мина много бързо в сладки разговори. Успях да проведа и няколко телефонни разговора, както и да Ви се похваля за появата на най-прекрасното същество.  Междувременно ме информираха, че пред Родилна зала имало не само един щастлив татко, но и две много щастливи дами. Оказа се, че майка ми и свекърва ми са пристигнали много скоростно, почти веднага след като мъжа ми им се е обадил да им съобщи. Докато чакали да ме преведат в Следродилен сектор, вече бяха успели да информират цялата рода. 
Позволиха им да ме видят за 5 минути, а мъжът ми пуснаха за малко в стаята, въпреки късния час. Донесоха ми бебето и веднага засука.
Доволна съм от отношението и условията в МБАЛ "Пловдив". Пожелавам на всички Ви леко раждане!