С какво ви дразнят свекървите- 39

Подкрепям написаното от Светлина. Повечето майки сме изпитвали ревност. Но с времето се преодолява. И аз бях така в началото и не го оставях на никого, защото си мислех, че аз знам какво е най-добро за дете ми, само аз да го храня( не съм кърмила), все аз да сменям памперса. Но виждам, че нищо няма да се случи, ако го оставя за 2-3 часа и излезнем на кафе или на разходка с ММ. Моят син е вече на 1г.и 7м. и с удоволствие го оставям, ако има желание да го гледа свекървата. Хем тя ще му се порадва, хем аз ще имам време за себе си.

Честито Рождество Христово и от мен! Да си пожелаем повече усмивки и положителни емоции за снахи и свекърви.
Ние в крайна сметка решихме да им гостуваме за 2 дни.  Мога да кажа, че съм очарована от държанието на свекърва ми. Нямаше никакви изпълнения и кофти ситуации и имахме едни чудесни празници с много добро настроение и смях. Дано наистина по Коледа да стават чудеса и да продължаваме да сме в добри отношения.

Аз пък я разбирам Ирайн. При мен в началото се получи същото-свекървата ме приемаше едва ли не като инкубатор на нейното внуче и си мислеше, че сега е дошъл момента да гледа бебе. Не и се получиха нещата, обаче. Колко нерви съм скъсала, само аз си знам. Тя се кротна, когато се убеди, че каквото и да направи, няма да стане както си го е представяла, а едновременно с това дъщеря и се ожени и тя погледна на отношенията снаха-свекърва от друга гледна точка. М

Ирайн, никакво оставяне при свеки, защото ще урочаса детето ти, ще го овъргаля с морска сол, после ще го намаже с мас и ще му даде да яде нездравословна храна, а отгоре на всичко ще му сдъвка хляб, ще го сложи в парцалче и ще му го набута в устата, вместо биберон.

Виж на майка си и особено на сестра си, можеш да го оставяш. То е тяхното внуче  и племенниче, пък на свеки е само детето на снаха й, като чиста случайност е, че синът й е бащата.
Ето такива снахи като теб страшно ги харесвам. Направо ви се възхищавам!
Затова дано имаш късмет  детенцето ти да е момиче, а не  е момче, че един ден жена му да  дава неговото дете на майка си и на леля си. Тогава ти можеш да го виждаш, ако случайно ги срещнеш в парка и то само от разстояние, та да не се прехласнеш по него.

Хм,  K.A.G, струва ми се, че Огнян е мъжко име, но знам ли, може да е нова мода сред женските имена.

ПП  Сериозно ли не виждаш проблем в поведението на свекървата? Нормално е да държиш едно бебе гладно, за да му се радваш?

K.A.G. , няма да влизам в тона ти.
 
Чак ревност не изпитвам, в крайна сметка детето е мое и аз решавам. Дразнят ме тези предложения за оставяне, пресилените чувства. В крайна сметка аз друга работа сега нямам, след време, като е малко по-осъзнато бебе може и да и го оставя. Но от какъв зор сега да го правя  И то не е веднъж да каже, за да знаем, че може да разчитаме на нея. Повтаря се всеки път по няколко пъти. Аз си замълчавам и не реагирам по никакъв начин.
Майка ми такива предложения не прави, но аз знам, че веднага ще се отзове. 
Например да извикам зълва ми не ми е проблем, приятно ми е с нея, бих и го оставила след време.Но тя не ми повтаря едно и също постоянно, не ме разиграва на вратата с разни думи"Няма бабо, няма да те дам" и аз се опитвам да поема детето от ръцете и, а тя се върти, прави разни стойки.То шега, шега, но в един момент става досадно. Разбирам, че го обича, но ми дотяга. Като цяло на този етап не желая да го оставям, след време може.и го споменах няколко пъти, но тя продължава.
Днес , без да иска, пак ме изнерви  След цяла сутрин реване успях да приспя детето.5 минути по-късно тя звънна и го събуди  Знам, че не знае, че не е виновна, но ми идеше да си хвърля телефона през прозореца   

Ирайн, да бях саркастична. Подразних се от това "...само като чуя, че ще идва  или ние ще ходим, започвам да се издувам от яд"  и  "...ако го оставям на някого, бих предпочела майка ми и сестра ми", "....пресилени чувства". Ти отричаш ревност, но според мен я изпитваш. Казаха ти го и други.
Ти казваш "детето е мое и ....". Да, твое е, но е и нейно внуче. Ти  не си си го довела от дома на майка ти.  Ако пък е и първо внуче, съвсем нормално е жената да изпитва силна емоция.
Освен това, от прочетените хиляди постове в тази тема, съм установила, че много от вас ИЗПОЛЗВАТ децата си, за да наказват свекървите си за  истински или въображаеми злини. Колко пъти съм чела "Тя така......, ама повече няма да види детето", "....няма да ми пипа детето".  Това при вас-съвременните снахи се превърна едва ли не в мода. Едно е да се изпитва майчински инстинкт и естествен страх за детето, но друго е, когато е продиктувано от  лоши чувства към майката на бащата. Това аз го наричам ПАТОЛОГИЯ и е нужен психолог.  Децата НЕ трябва да бъдат разменна монета или средство за отмъщение, наказание, демонстрация от типа "тя на мен не ми е никаква" и подобни. За вас може и да е никоя, но на детето ви е БАБА с кръвна връзка.
Друго е при фрапиращи случаи, където би било опасно за децата.

Имам две внучета и ги обичам мнооооого. Не съм стигала чак да падам на колене и да не ги давам да ги нахранят, но определено обичам да ги държа, да ми ги оставят за гледане, да им пея, да си играем  и да правя всички онези човешки неща от връзката баба и внуче. Един ден и вие ще изпитвате тези емоции и може би тогава ще разберете.

За първи път оставих дъщеря си (беше кърмаче 2 години) на две години и 20-ина дена, за да излезнем с ММ само двамата. Та, оставяне на новородено, за да се разтоварят родителите ми се струва безумно.

Не разбирам тези оставяния на бабите ,желанието за отглеждане на бебето, натъртването колко се обичат внуците и т.н. За мен са пресилени неща .Виждането на внуците на празници и РД е едно ,но това ежедневно и ежеседмично настояване за присъствие на всичко от баби и дядовци ми идват доста прекалени и нахални  .  

Който не е преживял това на Ирейн, само той не може да го разбере. Аз мога само да я посъветва да запази спокойствие и да си гледа бебето. От поста разбирам, е бебето е наистина малко. Сега то е работа на майката, най малкото за да свикне с него и да влезе в ролята си на майка. По -късно ще има време и възможности за всичко останало, но сега според мен младото семейство трябва да ае концентрира върху гледането на бебето

Аз пък не виждам нищо лошо в това да го остави нахранено за 20-30 мин на бабата и да иде до магазина да си напазарува примерно. Когато сина ми беше на тази възраст копнеех да има на кой да го оставя и да ида да си купя каквото на мен ми се яде от магазина. Мъжа ми винаги забравяше да купи по нещо,което аз исках. Майка ми беше вкъщи тогава,но и дума не даваше да обеля да оставя бебето и да ида да се разтъпча за 20 мин навън. Свеки пък идваше само, когато сина и беше вкъщи и обикновено водеше и племенника та съвсем не можех да мръдна. Яко ме натоварваше тогава честно Сега го оставям за по няколко часа винаги, когато мога. Всички са щастливи от ситуацията
Ирайн, за да не ти будят бебето си изключи звука на телефона и предупреди мъжа ти за това. 
Честита Коледа!

На мен пък ми е интересно на каква възраст е тази прабаба, че да ти е спокойно да си оставяш детето за три дни при нея. На мен лично не би ми било спокойно поради ред причини, свързани с особеностите на старостта. Иначе в момента госпожата си сърба попарата от това, че е зарязвала детето си на отглеждане при бабата. Ами няма как това да не мине без последствия. Жената сигурно му е угаждала на детето, глезила го е. Понякога удобствата вървят с неудобствата.

Бабите и дядовците дават на децата емоции, които родителите не могат. Обожавах да ходя при баба и дядо - баба ми беше превъзходна готвачка, правеше сладка (беряхме плодовете сами в планината или купувахме от пазара), точеше баници и пр. и пр. вкусотии, а дядо ми ме водеше на места, на които родителите не ме водеха, поради липса на време - ходехме често на Витоша да броим къщичките за птици, ходехме на лифта, ходехме в центъра да ядем банички сутрин, хубави времена бяха...Баба и дядо ми разказваха приказки, не ги четяха, а ги разказваха...Дядо ми купуваше хайвер и сам го биеше в хаванчето, още помня. Баба ми ме научи да бъда дама в истинския смисъл на думата - тя беше от стария софийски хайлайф. Имаше някаква нежна топлина в техния дом, лъхаше на спокойствие и традиции. Много ми липсват, всяка Коледа ги споменавам!

Ок Популе ,разбрахме те теб ,но тук май не става дума за такива баби и дядовци  .Един въпрос към теб .
Когато живееше с години извън България колко такива задушевни и ежедневно близки контакти имаха синовете ти с техните баби и дядовци ? Или само си говорим .

Когато напуснахме България, синовете ми вече бяха тийнейджъри. До тогава ходеха всяко лято за по месец на село при баба си и дядо си по бащина линия. Не съм ги спирала, въпреки, че бяхме разведени с мъжа ми. И между другото, никога не съм им говорила против баща им. Това е закон за мен.

Тук говорим за ежедневен и ежеседмичен контакт и изисквания за такъв ти за тийнове за по месец ваканция ми пишеш. Нямат допирни точки въобще , и да който не го е изпитал май наистина не може да го разбере .Успех с прабабата ,но няма да ви е лесно да вземете контрола над ситуацията .
Иначе и аз и брат ми сме ходили при бабини ни за по седмица ваканциите и по празниците и тези спомени са ми незаменими ,но разликите между едното и другото са очевадни .