С какво ви дразнят свекървите- 39

Боряна няма да се предаваш така. Горе главата.

Днес беше много забавен ден  Свекърът ми подхвърли ,че прави някакви сметки на дърти години да идва да живее в града ,за да можела свекито мила да ми помага за децата ,като ги води и взема от училище ,а следобяд той учи с тях Ех,мечтииии
Това естествено казано насаме ,да ме подготви един вид  Направо щях да припадна .Заявих му ,че ученици и тийнейджъри и аз мога да гледам ,помощ трябва сега и той млъкна
Свекито пък ме нахока ,че детето не давало да го гушка (на 5 години е баткото),не я уважавал и т.н. Тя едно време не давала на нейните деца да не уважават бабите си Все едно ще седна да го настройвам да не я уважава    Това беше провокирано след като детето сподели ,че е прекарало деня с другата баба И това доживях ,бабешка ревност 

Тук изобщо не си права, повярвай ми. Родителите на ученици имат много по-голяма нужда от помощ от тези на малките деца. Малките - до едно време си си вкъщи, после са на детска градина по цял ден. Като тръгнат на училище обаче, трябва или да са по цял ден там на чин /включително и занималня, като се събират по 10 часа/, да не говорим за ваканциите, а те не са малко, а и едната е ужасно дълга. Ако има кой да гледа децата и да не ходят на занималня, да ги води, да ги взема, когато се налага, да ги гледа през ваканциите, няма по-добро от това. Другият вариант, естествено, е ако някой от родителите не работи. Него не го коментирам.

Имах по едно време често срещани въпроси"уточни какво  е..."гледане в случая.Новородено се гледа от майката, освен по изключение.Имам роднини,дето поеха бебето на месеци и го върнаха в града на 6 години за училище.Майката и таткото му идваха на гости да се наиграят.Има гледане през деня и родителите вечер поемат.Има през ваканциите,има много варианти...Но когато родителите са наблизо си е само помощ.Друго е като ревне  да викна ела .Не за всеки рев де ,но ...И който живее  в имот на родител,да не забравя че чуждото се взема насред път ,...Колкото и да ни е драго или"драго" понякога  трябва да гледаме ...Като тази моя близка ,дето се ядосах заради нея.Все искат ,и заплашват че няма гледане.Ами тя може да си продаде двата апартамента и  да си живее като принцеса ,какво ще я сбърка ,освен тях има къща...та да не плашим гаргите...или куче със салам...

Четейки за свекърите на Данчето, дълбоко се съмнявам, че ще са й от помощ. Най-много да се сдобие с още две деца, които да й търкат дивана по цял ден. А и при положение, че мъжа й й причинява това всяка седмица да ги търпи, започвам да се притеснявам, че с негово съдействие свекърските планове може да вземат да се осъществят.

Пепел ти на устата.

Боряна, нищо не разбирам от постовете ти. Опитай се да пишеш по-свързано. Лично на мен си ми интересна, заради разказите ти за "едно време", но много трудно те разбирам. Не си толкова възрастна, можеш да пишеш по-добре. И да сме по темата, усещам, че въпреки привидната ти благост, имаш сериозни очаквания от снахите и таиш неудовлетвореност към тях. Тук можеш да си кажеш какво ти е на сърцето, виж Популето как праска директно.  Изказването ти, че ако не те викнат да гледаш внуците, те нямало да ти бъдат внуци, а някакви си деца там, просто ме уби. Уби!

Пепел ми на устата, ама като го гледам мъжа й как чинно всяка седмица е при мама въпреки нежеланието на жена си, като нищо може да му се внуши как без мама няма да се оправят и да ги пусне да живеят у тях. Според мен дъртите са си направили тънките сметки да живеят при младите най-вече от финансова гледна точка /няма да се налагат да плащат сметки, храна и пр/. Съгласна съм с Ирина, че е нужда помощ за взимане и гледане след училище, обаче дали свекърите на Данчето освен с физическо присъствие, ще са полезни с друго  Едно време живеехме с баба ми, но тя нито ни прибираше от училище, нито ни помагаше с уроците /беше полуграмотна гъркиня/, нито ни готвеше /помня, че от първи клас сама си топлех яденето, а дори понякога се налагаше сама да си го приготвя, сама си слагах и вдигах масата, а тя през цялото време си беше у дома/. На моя позната свекървата уж е у тях да й помага, а реално е у тях само физически. Децата й /и то момчета/ сами се оправят.

Джули ,недей така молА ти са  
Аз донякъде се опитвам да го разбера ,иска децата му да са близки и с неговите родители.Вариантът да ходят там без мен не изключен.Не могат нито да се справят с голямоо дете,нито да го приспят (да,това дете на близо 5 години),за малкото пък дума да не става ,там шанс никакъв няма.ММ ходи на лов на селото си и затова ние ходим с него .Хем той да се забавлява ,хем старите да се порадват на децата.Няма никакъв шанс стариите да дойдат да живеят в град.Това са си хора ,които са си свикнали на село ,трудно биха живяли в апартамент.Много по лесно е да смениш обстановката ,когато си на 40 ,но като си на 60 и отгоре години е по-трудно .ММ не може да прекара с тях повече от  2 чАса.Но каквито и да са ,те са му родители  
А и непоисканата помощ не е помощ,знаете.Аз не работя от 8 до 18 часа.Имам малък собствен бизнес,събират ми се по 2 ,3 часа на ден и смея да твърдя ,че се справям с две деца(дори като малчо беше бебе не съм спирала да работя).Положението е такова ,че ми помага само майка ми.Все си мисля ,че големият зор при нас мина.Хич и не ми трябва някой да ходи да взема детето от ДГ.Свекито е от тези бабки ,дето все ги болят краката и най-вероятно ще трябва да я карам с колата до градината ,за да вземе детето,щото нали се сещате ,студ ,жега   Свекър ми ,който е виден простак ,как така реши ,че ще поверя на него детето си ,да учи с него следобяд (знае се ,че няма да ходи на занималня).Абе едни такива свободни съчинения си правят и си мечтаят ...Добре ,че ММ бързо ги връща в реалността.
Утре имам имен ден.Живеем в двустаен апартамент ,в хола дори нямаме маса ,всичко сме разчистили за да могат да играят децата и гости рядко посрещаме ,да не кажа хич.Да,ама свекърите решили да идват на имен ден.Аз веднага ги отрязах,не празнувам по принцип ,пък с тях съвсем Да,но свекито пак ми повтаря ,че искала да ми купува тиган и няма да ми го даде ,освен ако не е на празника   Дойде и ММ и я скастри ,че няма нищо да празнуваме (на следващия ден пък той има имен ден).Аз рабирам ,че и за тях това е празник, синът им празнува ,но няма как да ги посрещам у нас.Навън ако идем ,ще се тръшкат ,че много пари харчим, и ще настане апокалипсис.Рискувам някой веднагически да вдигне кръвно На тръгване от село свекъра гледа жално и пак ме пита ""Е,какво сега...ние поне по една пържола няма ли да дойдем да изядем  " Викам им "Ами не ",той се връцна и се разсърди
Боряна ,аз също не те разбирам.Би ми било много интересно да те чета ,но не успявам,губи ми се нишката.
Редактирам се - Джули ,абе те няма да идват у нас бе Пари си имат,не е заради някаква финансова облага.И става въпрос за след 7 ,8 години ,като се пенсионира свекито.Ми той баткото тогава ще кандидатства за гимназия ,каква ти помощ тогава 

Ам чи притесних се за теб  Викам си "Айде, опропастиха ни Данчето тия". Щом мъжа ти ги е сиктирдосал съм спокойна 

Как бре, може да го водят до дискотеката и обратно. 

Мислех, че само аз имам проблем с постовете на Боряна   
Иначе с онова за"ако не ми ги водят, няма да ми бъдат внуци", имаше предвид, че ако не са ги вижда всеки ден, ако не се грижи за тях..просто връзката няма да е силна.Би изпитвала по-силни чувств акъм доведено дете, но с което има повече контакт.
 
Иначе за гледането.Всяка възраст си има проблеми  С голямо дете пак може да се разбереш, може да отиде някъде само, да се прибере само.Да си се занимава-я с игри, я компютър, книга.
Малките те дърпат постоянно, то е"мамо, мамо, мамо". Постоянно трябва да го гледаш къде се е навряло този път...и с какво.
На мен лично сега ми е много по-трудно да гледам племенника си, отколкото като беше на 6 месеца примерно.Сега не мога да го натисна да му дам лекарство, бяга, казвам му"наказан си", той ми отвръща"Няма"    Особено по време на бременността ми беше много трудно, последно го гледах в началото на 9-ия месец, беше като война, която губех аз. И на мен ми се струва по-лесно да гледаш голямо дете, изключвам воденията насам натам.

И аз  щях да пиша нещо подобно. Моята свекърва, докато беше малко бебе внучето й, имаше много голямо желание да го разхожда с количката. Идваше през няколко дена( не живеем заедно), вземаше го и го разхождаше по 2-3 часа. След като проходи и тичането след него стана основа на всяка една разходка нещата се промениха. Идваше да го види вкъщи- да поиграят, да го погушка и си тръгваше. Изведе го един път и след това си правехме майтап с ММ, че няма да повтори скоро. Което е и нормално. Жената е на възраст и няма физическата сила да търчи и да бъде постоянно с очи на 4 за едно палаво момченце.
Не мисля, че си дели внучетата- от страна на дъщеря си също има внук, но живеят много надалече и го вижда 2-3 пъти в годината.

Много добре си ме разбрала ,Ирайн...Имам различно мислене,не е конкретно за мен ,а обобщавам ,за това не ви се връзват нещата,бих обяснявала на всеки поотделно и на всеки въпрос бих отговаряла.Също и разликата ни,наистина от друго време съм.И не съм имала проблеми до сега във форум.
А за очаквания-ама никакви очаквания нямам.Отделно са  и ще са отделно,нямат собствено жилище,но имат всички възможности да закупят.
Имам дом ,правя си удобства да се справям сама до края.Имам страх от мен какво очакват снахите,тъй като аз нищо не очаквам.Ядосвам се на материалистични разбирания и изисквания ,сякаш възрастните ,ние ,по принцип трябва да живеем затворено ,бедно и скромно.И не ни дължат младите нищо.Дори уважение,И всичко се заплаща.Дори чувствата.
А колкото до не ми е внуче,Ирайн е разбрала.Хората не са си близки по рождение,а духовно според мен.И си държа на това.Помня духовното  ,а не материалното.Като отношение и начин на живот.Смятам парите за средство и  не държа на тях ,а на отношение и разбиране.Имам силна интуиция.Обяснимо е при мен ,господ когато лишава един човек от нещо ,му дава друго нещо.Което показва,че ме е лишил.И ми е дал.От себе си знам.Все се каня да спра да пиша,като съм неразбрана.Ще стане и това.А може би при мен напират толкова много преживени емоции ,че се застъпват и наслагват ,знам ли защо не съм разбрана.

Аз нямам никакви очаквания към моята свекърва.Бяхме със едни установени отношения и сега, когато тя иска да е по-близко, да е тук..на мен не ми допада идеята.
С бившите ми свекърви(кандидатки) съмс е разбирала идеално.Те бяха по-весели, някак по-майчински настроени.Споделяла съм, пили сме кафета, пазарували сме заедно.Дори след раздяла със сина сме поддържали връзка. По-бившата кандидат-свекърва и досега ми звъни. Звънна ми като родих, бих излязла с нея и бебето.Харесвам я.
Сегашната е по-сдържана, по-особена.В началото малко ми тежеше, защото аз съм леко задръстена и трябва отсрещният човек да направи стъпка, за да се отпусна. Но с времето свикнах.  Затова сега, когато вече ми има телефона(мъжът ми и го е дал като родих), звъни ми, иска да идва, да гледа малкия...идва ми някак прекалено.Знам, че реално не е , но ме натоварва, защото бях започнала да харесвам отношенията ни..т.е., че не сме близки, че има дистанция.
Свекървата на сестра ми е като моите предишни.Весела, душа човек, пуска шеги, бъзици, готвим заедно, правим различни неща, мога да си позволя да я прегърна(а за мен това е голямо нещо, аз не смея да прегръщам приятелките си). Страшно се разбирам с нея, но сестра ми не я понася  Много и се дразни, досадно и е. 
аз самата смятам, че сестра ми е по-виновна в тяхната ситуация, защото се отяжда, пуска коментари, вечно е нацупена в присъствие на свекърва си.
И вероятно не е толкова до самите хора, колкото просто, защото е твоята снаха или твоята свекърва.За друг е прекрасна, но като е "твоя" и те дразни.