В събота бяхме на коледен концерт от балета на малката ми дъщеря. То балет е силно казано, защото от скоро тръгна и то само в градината. Но май май намерихме нашето призвание. Тя е много притеснителна и като казва стихчета по празниците си ги казва само на себе си, толкова тихо. Направо не повярвах като поиска да я запиша на балет. ходила е само три пъти преди концерта. А аз си умрях от притеснение да не се изложи нещо пред публиката. Противно на очакванията, тя си изпълни съвсем хубаво целия танц заедно с другите момичета. Явно публиката не й пречеше. И на предния коледен концерт я забелязах с танците.
Планирам от януари да я запиша и в самата школа. Правят невероятни представления.
Вчера цял ден бях на шопинг. Уморих се страхотно. Но поне понапреднах с подаръците. Днес продължавам. Че време не остана. Най-трудно ми е с голямата ми дъщеря и братовчедка й / и двете на по 15г./
Чорапогащници нося задължително през зимата. Децата също.