
Ама и мъжът ми е за бой, че я поощрява в глупостите. Все й говори "Пръцкай, тате, че който пръцка зло не мисли, а и така се освобождава напрежението" и разни такива. 



Сигурна съм, че е период и ще отмине, ама докато отминееееееее.... 
(цитирам го) и само "ни заплашва". А е толкова обичлив, но разлика от 11-12 години...ще си сложа трънче в з....ка 
Не съм го виждала отдавна и винаги си прекарвам чудесно в компанията му. Консултирам го по любовните въпроси
Както винаги-мъжете се жалят,че няма читави жени и обратното.
Ние със сестра ми бяхме същите. Тя е ревнувала от мен още като съм се родила, защото вниманието вече се е насочило към мен - всички са се закачали, пощипвали са ме, комплименти - малко дете, а тя вече голяма 8 годишна. Да ме гледа - абсурд, дори и за малко. Веднъж ми разказала приказка и ме приспала и майка ми била най-щастливата жена на света. Като поотраснах и аз, станах чешитче, само я дразнех нарочно - драсках и учебниците, късах и тетрадките и всякакви такива подлости, а тя ме думкаше редовно, а аз само се хиля и "Не ме болиии, не ме болии", докато не ме заболи наистина и не се разрева. Но се обичахме много. Играли сме на всякакви неща, въпреки голямата разлика. Като стана студентка вече нямаше помен от лошо отношение, напротив многхо ме къткаше, подаръци, взимаше ме при нея за пшо няколко дни, въобще яко! По-натам като отиде в чужбина редовно ми пращаше и пари. Сега сме с деца и много обичаме като се съберем. За Коледа предстои. 


Ще взема да си родя едно по-така късничко, след 40, че тамън като поотрасне, големият да ме зарадва с внуче и да се завърти колелото отново

Препоръчани теми