За всички родители, които се чудят какво минава през умовете на децата им...

Конкретно визирах други неща, тъй като съм израснал само с един родител и без никакво мъжко присъствие около мен.
Колкото до вашият въпрос: Постарайте се да накарате детето си да се абстрахира от мненията на децата около него, особено момчетата на неговите години. Обяснявам защо: Това, което вмомента много ме дразни (не само мен, болшинството от родители, учители, момичета, малък процент от момчетата на моята възраст) е, че масово 15-16 годишните момчета са незрели и инфантилни. Все още ме подиграват, че съм мъжка к*рва, гей и прочее не за друго, а защото компанията ми е съставена основно от момичета (има точно 3 момчета в нея и и тримата са на 21). Това държание е изключително досадно, не-атрактивно и като цяло неподходящо за годините им (да не говорим, че претендират за уж много интелигентни, понеже са влезли в ФЕГа с еди какъв си бал и т.н.)

Второто нещо, което намирам за много важно: Трябва да изгради афинитет към изкуствата. Музиката, поезията, изобразителното изкуство и т.н. не един път са ме изкарвали от депресия (каквито ще има много, между другото) а това е най-дребната причина. Като цяло интересът спрямо изкуствата е едно много ценно качество, атрактивно е, приятно е, отваря теми за разговор, възможности за запознанства, показва инициативност, амбиция и т.н.

Последният ми съвет (поне за сега) е: Не го ограничавайте твърде много - той ще иска да опитва алкохол, цигари, най-вероятно и трева. Погрижете се да му е добре обяснено какви могат да бъдат последиците от консумацията на алкохол и тютюневи изделия, не го лъжете за тревата, само да внимава къде употребява ако има интерес. Съветвам ви да му давате да пробва алкохол вкъщи, понеже намалявате опасността да излезе неподготвен и да получите неочаквано обаждане от изтрезвителното или районното (случвало се е на семейни приятели, не е приятно).

Като цяло за това се сещам, ако имате още въпроси, заповядайте!

За тривиалните неща- да. Но има тийнове, които са като Матилда на Роалд Дал, наистина са различни.

Бих добавила и спорт

E, Вортекс, здравей и от мен.

Не виждам защо да не си тийнейджър, само един неискан съвет:

Не използвай чуждици там, където не е нужно - "евидентно". Смешно е, защото е претенциозно и безсмислено.
Прочетох сега какво си написал като съвети и ги намирам за много добри!
Частта с абстрахирането е вярна... И аз, макар че съм доста по-възрастна от теб, съм го забелязала. Имам предвид  за незрялостта и инфантилността. Ако си по-различен от другите, веднага си проличава тяхното ниво в отношението им към теб.
Всъщност търсех във форума някаква тема, от която да разбера причините на едно "нещо". Защото просто не ми се вярва, че едно дете има толкова безотговорни родители, а не съм човек, който  ще дава съвети на други хора как да си гледат детето.  Става дума за следното - имаме съседче в ранна трийнейджърска възраст, което от година и нещо започна да хвърля неща от апартамента си. Хляб, парчета стиропор... Ракетките бяха на три периода и са нещо обичайно, според мен. Обаче минахме на всякакви боклуци, тоалетни хартии, шампоани... Дърветата около "зоната' под прозореца им са вече доста отрупани, земята отдолу също. Не ми се вярва родителите му да не знаят. Може би не контактуват достатъчно с него и то се бунтува? Някак си мисля, че просто става дума за едно мега разглезено дете, но ми се ще да чуя и чуждо мнение.

Благодаря за съвета, ще се опитам да избягвам чуждиците (ненужната претенциозност си я обичам, но няма да я насилвам).

Колкото до проблема ви. Честно казано не ми се вярва да става въпрос за 13-14 годишно, тъй като това да хвърля неща през прозореца на тези години ми се струва много, ама много ненормално. Може да сте права за бунта, но има едно нещо, което ме кара да си мисля че не е до бунт. Повечето хора около мен, включително и аз, като се бунтуваме за каквото и да е, го правим доста видно, иначе се обезсмисля. Аз гледам като правя нещо напук да не включва материални щети и прочее, например, ще вечерям навън, няма да се прибера или нещо такова.

Ако още не сте, съветвам ви да говорите с родителите, не бих се изненадал ако не знаят. Ако излезе, че знаят и не правят нищо по въпроса, може би е време да се стигне до по-висока инстанция, тъй като това, което прави е опасно, освен всичко.

Лично бих заложил или на много, ама много сбъркано дете, или на реални психически проблеми, но това са само предположения.

Благодаря отново, и за критиката, и за комплимента, дано съм ви бил полезен

Благодаря за съветите,обичам да говоря с млади хора
зареждат ме с енергия и много често си" сверявам часовника" с тях,
в последно време забелязвам една тенденция при моя син,когато случайно се засечем навън по улицата,а той е с негова компания
сякаш бързичко иска да ме "разкара",в къщи съм опитвала да говоря за това ,но и той самият не може да ми каже защо го прави
само да спомена,че близък контакт с неговите приятели до този момент не сме имали-познаваме ги,но не са преспивали у нас,нито
съм ги канила на гости,защото сме в ремонт на жилището,който много се проточи във времето.
Също не веднъж сме му изказвали своето неодобрение за някои от момчета ,с които движи ,но не сме забранявали контактите им
оставили сме го сам да притегли нещата на принципа проба-грешка.
Силно се надявам следващата година да смени училищната среда в по-добра за него насока и да стане по-отговорен за действията си
все още първо действа ,а после мисли за последствията,трудно приема съвети или мнения от нас,предпочита да си удари главата в стената
Трудно се става приятел с детото ти ,защото много често реагираме по скоро като родители ,а не като приятели

На колко години е синът ви? Аз минах през подобна фаза като бях 7ми клас. И аз не мога да ви кажа точно от къде идва, просто беше модерно да се имаш за много интересен и различен, съответно да страниш от родителите си. Не че не съществува все още, просто сега не изтъквам това, колко съм различен/интересен и тн. Предпочитам хората да ми го казват сами.
Според мен при 13-14 годишните вече се появява тази омраза към конформизма, но поради маса причини не могат да постигнат някакво откровено различие и като видят, че не могат да се отделят от обществото, се пробват с нещо по-малко, тоест семейството си. По-нататък се превръща в боядисване на косата, татуиране и т.н. Лично не съм стигал до такива неща, единственото ми различие е, че се стремя да говоря правилно, имам що-годе богат речник и се обличам доста по-изискано от повечето ми приятели. От друга страна, това е скъпо удоволствие (разликата между едното пребоядисване и единия ми костюм е доста голяма)...

Понякога да си приятел с детето си не е много добра идея.Има си моменти,когато родителя трябва да Е родител.

Аз също стигнах до същите изводи,
 като се има предвид ,че приятелите му са по-големи от него,
но пък не мога да се примеря сякаш,
говорим му ,че все пак трябва да устоява и собственото си мнение и позиция за нещата
да не се оставя да го манипулират ,нищо че е по-малък.
Много от нещата ги разбира,но се страхува че ще остане без приятелски кръг
често му повтарям ,че по-добре без приятели отколкото с лоши приятели,
но за него социалния контакт е много важен
За това се надявам силно да положи максимални усилия тази година ,за да влезе в по-добро училище
Въпреки,че е трудно да се избере област, в която да го насоча,защо до момента не е проявил какъвто и да е интерес към нещо конкретно-не тренира,няма талант ,няма голям интерес към някакъв предмет в училище(всичко било тъпо)Изобщо голямо умуване ще падне
Все още си е дечко(13г) май по-късно ще започне да отсява нещата

Напълно съм съгласна с това.
Моите родители никога не успяха да станат приятели с мен ,
всичко трябваше да уча сама в този живот,докато един ден нишката се скъса
Ето това се опитвам да не повтарям

Скоро сам ще стигне до заключението, че е по-добре да е сам, отклокото с неприятна компания, просто отнема време. Колкото до училището, бих ви посъветвал да са насочите към някоя от езиковите гимназии (ако сте в София). Не искам да страня много от темата, така че ако искате мога да се опитам да ви кажа по нещичко за евентуалните избори.

Като се замисля и аз като че ли не съм била приятелка с моята майка докато бях малка,но не  сме късали връзка.Когато пораснах всичко се промени-започнахме да си говорим и споделяме.

Имам приятелка,която се опитва да е само приятелка с дъщеря си...ами да ти кажа честно резултата не е много мхм хубав-момичето командва,а майката не казва нищо и изпълнява.

Това не е добър пример за "приятелска" връзка, съответно не е добър аргумент срещу това децата и родителите да са "приятели". Във всяко приятелство трябва да има взаимен респект, доверие и разбиране, същото важи за връзката родител-дете. Майка ми не изисква нищо от мен, което не е готова да направи сама и ако го направи, бих се разсърдил.

Не казвам,че е добър пример...Какъв респект ще има към родителя си дете,което от малко е свикнало да става само на неговото...Ето тогава родителят е изтървал момента със сприятеляването...Родителят прави всичко възможно, на детето да му е добре и комфортно,като очаква в замяна да има споделяне ,приятелски разговор,НО отсреща няма ''включване'',няма я връзката родител - дете.
Така е при моята приятелка...дано някой ден да намери правилния начин ...

Здравей, Вортекс!
Идеята ти е похвална по принцип, макар че щеше по-добре да изпълни целта си, ако ти беше по-типичен представител на поколението си. Съвсем очевидно е, че не си такъв, в най-добрия случай си нещо като полу-възрастен, но може би точно такъв трябва да играе ролята на "преводач". И все пак ми се иска да разбера ТОЧНО колко си различен, за да знам колко има смисъл да те приемам като "вътрешен човек" (цитирам те). Затова не ми се сърди за тези няколко лични въпросчета: 1. Интересуваш ли се от момчета/мъже като сексуален обект? Това не изключва интереса към момичетата, мисля, че някъде беше споделил нещо завоалирано в тази посока, ама може да не съм разбрала . Не споделям тая политкоректна позиция, че сексуалната ориентация нямала нищо общо с нищо и на нищо не се отразявала - според мене се отразява на абсолютно всичко в живота на човека. И, колкото и да се афишира напоследък обратното, смятам, посоката хомо-/би- е по-скоро малцинствена (без да е непременно нещо лошо), т. е. те прави различен от повечето 2. Имало ли е в живота ти стабилна мъжка фигура, която да замести за по-дълъг период бащата? 3. Какво е отношението ти към парите и семейните финанси (защото ако един вид си натоварен с прекомерно много мисли в тази посока поради факта, че си отглеждан само от майка си, това би те отдалечило от масовия тийнейджър). Ти всъщност споменаваш нещо за скъпи удоволствия, и че сам ли изработваш някакви пари - за тях ли... (как ли, чудя се ), а имаш ли друг спонсор?
Напълно съм доброжелателна, не мисли, че нещо се заяждам!
Очевидно е, че малко са твоите връстници, които въобще четат повечко, да не говорим за Едгар По. Не че на твоята възраст не съм изчела Кант, Хегел и Албер Камю, но ние бяхме други.
Ясно е, че се движиш с по-големи (КОЛКО по-големи? Едно е около 21 години, както пишеш, но съвсем друго е от 40 нагоре), няма лошо, понякога човек израства по-бързо от връсниците си. Но все пак доколко имаш поглед върху тях?
От опит знам, че на тази възраст контактите с по-големи се изживяват като някаква неописуема ценност и повод за самочувствие сами по себе си, а отношението към самите по-големи е тотално безкритично (даже в по-късна възраст може да се учуди човек, че въобще им е обръщал внимание). Има си цяла категория хора, които общуват приоритетно с много по-млади от тях (и по-специално като сексуален обект), просто защото няма как да впечатлят равностойни партньори на своята възраст. Искрено се надявам, че на тебе ти стига акълът да отсееш плявата, макар че, както ми се струва, рисковете за тебе са налице. Интелигентно, преждевременно развито, вероятно хубаво момче с луксозни вкусове - апетитна хапка . Дано не съм права.

И други неща ме интересуват:
- от каква възраст пушиш, как стана?
- пробвал ли си еднократно или по-редовно трева и по-силно? Отново - как стана и майка ти знае ли?
- ходиш ли в нощни заведения и ако да - от каква възраст и в каква компания? Ами сбирки по апартаменти с алкохол и дрога?
Литературният ти вкус е доста бунтарско-декадентски, не мога да преценя, без да те познавам, доколко това е само в областта на теорията, и доколко се претворява в начина ти на живот. И наистина, макар че ми е любопитно да чета коментарите ти, не спирам да се чудя на присъствието ти тук изобщо Със сигурност не е типично.

Всъщност, колкото повече мисля, толкова по-вероятно ми се струва да можем да "видим" света на тинейджъра по-скоро от позицията ти на страничен (и надявам се - сравнително обективен) наблюдател, отколкото от нивото на реален участник в живота на тийн-масовката.